Решение № 275 от 22.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 988/2017 г.

Решение № 275 от 22.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 988/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител М. Т. Г., чрез повереника адвокат М. Й., против решение № 167 от 17.07.2017 г., по в. н. о. х. д. № 259/2017 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, III наказателен състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител сочи в жалбата си касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, обосновавайки ги с неправилно приложение на материалния закон по чл. 55 от НК, предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, неспазени задължителни указания на предходния касационен състав по повод приложението на закона и явна несправедливост на наказанието. В откритото касационно производство частният обвинител не взема становище. Повереникът адвокат Й. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а постановеното въззивно решение за правилно и законосъобразно. Наказанието оценява за справедливо наложено и способно да постигне целите по чл. 36 от НК, поради което пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Подсъдимата М. П. А. и нейният защитник адвокат М. Т. също считат касационната жалбата за неоснователна, тъй като въззивното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, а наказанието е определено при правилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предлага въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: Хасковският окръжен съд с присъда № 36 от 14.07.2016 г. по н. о. х. д. № 340/2016 г. признал подсъдимата М. П. А. за виновна в това, че на 01.05.2015 г. в [населено място], при управление на товарен автомобил "О. К.", нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на 91 годишния Т. К. К., след което направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" във връзка с чл. 343, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, б. "б" от НК ? наложил наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимата и кумулативното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. В тежест на подсъдимата били възложени разноските по делото. Пловдивският апелативен съд с решение № 167 от 17.07.2017 г. по в. н. о. х. д. № 259/2017 г. изменил присъдата, като увеличил размерите на наказанията пробация и лишаване от правоуправление на две години, а в останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Въззивното производство е второ по ред, след отмяна на предходното въззивно решение № 277 от 15.11.2016 г. по в. н. о. х. д. № 446/2016 г. на Пловдивския апелативен съд с Решение № 24 от 12.05.2017 г. по н. д. № 171/2017 г., по описа на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение. Касационната жалба на частния обвинител е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Доводите за неправилно възприета фактическа обстановка не могат да бъдат предмет на касационна проверка. В касационното производство не се установяват нови факти и обстоятелства и не се извършва доказателствен анализ. Преценката на въззивната съдебна инстанция за фактическите констатации по делото е окончателна. На касационен контрол подлежи само начинът на формиране на вътрешното съдийско убеждение и допуснатите в тази връзка съществени процесуални нарушения, които могат да се отразят негативно върху установените факти и обстоятелства по казуса и да компрометират извършения доказателствен анализ. Касационната жалба на частния обвинител не съдържа доводи за допуснати с въззивния съдебен акт процесуални нарушения. Подсъдимата М. П. А. е признала изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, първоинстанционното производство е протекло при съкратено съдебно следствие и непосредствена проверка на доказателствените източници не е правена. Не е допуснато претендираното от частния обвинител нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 55 от НК е приложена правилно, съобразно законовите изисквания. Видът и размерът на наложеното наказание пробация са определени в границите, посочени в общата част на наказателния закон, след правилната замяна на наказанието лишаване от свобода предвидено в престъпния състав на чл. 343а, ал. 1 от НК. Наложени са двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Не се констатира нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК. Посочения в касационната жалба довод за неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е неоснователен. Доводът се обвързва поначало само с явната несправедливост на наказанието, но не и с нарушение на материалния закон като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възражението за несправедливо наложена санкция се предявява отново пред касационната инстанция, след постигнатото му удовлетворение от въззивния съд. С повторно атакувания съдебен акт е извършена нова преценка на разкритите по делото обстоятелства, които смекчават или отегчават наказателната отговорност на деянието и на дееца. Изложените на стр. 6-8 от въззивното решение мотиви разкриват убедителния извод за многобройност на смекчаващите обстоятелства, предпоставящи несъразмерност и на най-лекото предвидено в престъпния състав наказание лишаване от свобода спрямо наказателната отговорност на подсъдимата А.. Затова Пловдивският апелативен съд е приел за неоснователно искането на частния обвинител, изложено във въззивната жалба, за определяне на санкцията при условията на чл. 54 от НК, както и за налагане на основно наказание лишаване от свобода, вместо пробация. Апелативният съд частично е удовлетворил искането на частното обвинение, като е завишил размерите на двете задължителни пробационни мерки на две години. В самостоятелно извършената преценка на индивидуализиращите предпоставки съдът е открил нови обстоятелства, невзети предвид при постановяване на присъдата, а други е приел като надценени по важност. Обсъждайки съвкупно всички обстоятелства от значение за наказанието въззивната инстанция е достигнала до правилния извод за увеличаване размерите на санкциите, както основна (пробация), така и допълнителна (глоба). В решението са изложени убедителни съображения за отсъствието на необходимост от налагане на допълнителна пробационна мярка, в съответствие с претендираното искане с въззивната жалба (поправителен труд по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК). Касационният съд намира въззивната преценка на индивидуализиращите обстоятелства за правилна, а наказанието е справедливо наложено. То може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, както за поправителното и превъзпитателното действие спрямо подсъдимата А., така и спрямо обществото. Наказателната санкция е съответна на тежестта на извършеното престъпление и удовлетворява законовия критерии за адекватна и достатъчна наказателна репресия. С увеличаване на размерите на двете наказателни санкции Пловдивският апелативен съд е изпълнил задължителните указания от предходното касационно решение, чийто съображения за развити в контекста на мотивите на отменения въззивен съдебен акт - неубедително защитен извод за многобройност, ненадлежен анализ на индивидуализиращите обстоятелства и обособяването им в ограничен обем за преценка и анализ. Воден от изложените съображения настоящият касационен съд намери жалбата на частния обвинител М. Т. Г. за неоснователна. Въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК