Решение № 14339 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2020 г.

Решение № 14339 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от финансовия директор на "Летище София" ЕАД срещу Решение № 2346 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 507/2018 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 49 състав. С обжалваното решение е отменен Акт за публично държавно вземание от летищни такси /АПДВЛТ/ № 6 от 21.01.2013 г., издаден от С. Димитрова, орган за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания от летищни такси при "Летище София" ЕАД, с който на "Хели Макс" АД са определени публични задължения от летищни такси на основание чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗВГ/ - паркинг в размер на 22 756, 86 лева и лихви в размер на 2291, 40 лева за периода 31.12.2007 г. – 31.12.2011 г., както и "Летище София" ЕАД е осъден да заплати на "Хели Макс" АД сумата в размер на 2030, 00 лева – разноски по делото. Касаторът поддържа, че на първо място обжалваният съдебен акт е недопустим като постановен по недопустима жалба. На второ място, излага доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава извод, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че органът е доказал наличието на основание за заплащане на дължимата такса – паркинг за процесния период. Иска обезсилването на съдебния акт или отмяната му като неправилен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба "Хели Макс" АД, представляван от адв. М. Живкова в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и изразява становище за допустимост, валидност и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С оспорения пред АССГ АПДВЛТ № 6 от 21.01.2013 г., издаден от финансовия директор на "Летище София" ЕАД по отношение на превозвача "Хели Макс" ЕАД са определени задължения в размер на 22 756, 86 лева – главница и лихви в размер на 2291, 40 лева, представляващи летищни такси за паркинг за периода 13.12.2007 г. – 31.12.2011 г. Като фактическо основание за издаване на процесния акт е посочено, че превозвачът е използвал летище София през периода 06.08.2005 г. – до 31.12.2011 г., като е извършвал посредством това използване полетите, посочени в приложения списък на кацналите и излетелите въздухоплавателни средства /ВС/ на посочената в списъка дата, съставен от отдел "Център за информация и координация" на летищната администрация. Съгласно протокол за извършена проверка на 15.11.2012 г. / на л. 144 – л. 145 от делото/ превозвачът дължи летищни такси за паркинг на основание чл. 120, ал. 1 ЗГВ за периода 13.12.2007 г. – 31.12.2011 г. съгласно фактура № 000001/1935 от 31.12.2011 г., издаден от доставчика "Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГВА/ с получател "Хели Макс" ЕАД / прил. на л. 139 от делото/. Установява се, че АПДВЛТ е изпратен на дружеството на 31.03.2013 г. чрез съпроводително писмо с покана за доброволно изпълнение на паричното задължение за плащане на летищни такси / л. 28 –л. 29 от делото/. В хода на съдебното производство са приети и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно –техническа експертиза-, както са разпитани свидетелите М. Запрянов и Р. Бъчваров. На първо място, досежно твърдяното от издателя на акта просрочие на жалбата до съда АССГ е формирал извод за допустимост на жалбата поради липсата на данни за редовно връчване на АПДВЛТ. На второ място, съдът е развил съображения за наличието на материална компетентност на органа, издател на акт и за липса на допуснати в рамките на административното производство процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на акт в решението е прието, че органът не е изложил мотиви относно периода и размера на определеното задължение за летищни такси – паркинг по чл. 120, ал. 2 ЗГВ, както и че за определен период – за задълженията за 2007 г. и за 2008 г. е изтекла абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Позовавайки се на заключенията по ССчЕ и СТЕ, АССГ е обосновал, че не са установени данни за престой и паркинг, осъществени от превозвача след датата 11.12.2007 г., както и че от ответника /сега настоящ касатор/ не са ангажирани доказателства, от които да е видно на кои точно стоянки е пребивавало ВС, в кои точно периоди и колко точно е таксата паркинг за тези периоди, а са налице доказателства относно ползваните стоянки от дружеството-превозвач само за периода от 11.08.2007 г. – 11.12.2007 г., но не и след тази дата. По така изложените съображения първостепенният съд е отменил АПДВЛТ като материалнонезаконосъобразен. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за недопустимост на решението като постановено по просрочена жалба. Обосновано АССГ приема, че не е налице редовно връчване на оспорения акт по надлежния ред, като за дружеството – жалбоподател не е започнал да тече срока за обжалването му по съдебен ред. Приложеното по делото съпроводително писмо с покана за доброволно изпълнение с изх. № 100-1825 от 30.01.2013 г. е изпратено до "Хели Макс" ЕАД чрез куриер. В приложеното известие за доставяне от Булпост с № ЕБ002283450 BG липсва отбелязване на дата и час на получаване на пратката от дружеството, както и лицето, което е приело пратката и в какво качество е приело същата. Справката от куриерската фирма, че пратката е била получена на 1.02.2013 г. от лицето Йорданова, не удостоверява факта, че същата е служител на дружеството. При тези писмени данни правилен и обоснован е изводът на АССГ за допустимост на оспорването, доколкото не са налице данни за редовното връчване на АПДВЛТ на неговия адресат. На второ място, неоснователни са твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната инстанция обосновава извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ по следните съображения и не възприема част от мотивите на първостепенния съд. На първо място, в АПДВЛТ липсват конкретни мотиви на административния орган за формиране на отразения размер на задължението за такса – паркинг съгласно изискванията на чл. 12 от НТИЛОПАО и Приложение № 1 към същата. Съгласно чл. 12, ал. 1 НТИЛОПАО превозвачите заплащат такса за използването на паркинг, а съгласно чл. 12, ал. 2 в таксата за паркинг са включени разходите по: 1. осигуряване на съоръжения за престоя на площадка и на местостоянка на въздухоплавателно средство; 2. използването на площадка на отдалечена или на контактна стоянка на въздухоплавателното средство; 3. общата охрана. От друга страна, в Приложение № 1 към Наредбата размерът на таксата за паркиране се изчислява въз основа на максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство и в зависимост от продължителността на ползване на перонната местостоянка. Таксата може да бъде диференцирана в зависимост от зоната на паркиране (съоръжение за оперативен престой или съоръжение за дълговременен престой) и/или в зависимост от периода на ползване на съоръжението (ден, нощ). В таксата за паркиране на въздухоплавателно средство се включват следните разходи: 2. 1. за осигуряване, поддръжка и ползване на съоръжения за престой на въздухоплавателното средство за период, надвишаващ включения в такса кацане оперативен престой на въздухоплавателното средство; 2. 2. за перонно осветление на съоръженията за престой на въздухоплавателното средство; 2. 3. за хоризонтална маркировка на съоръженията за престой на въздухоплавателното средство; 2. 4. разходите за персонал, включително за обучение, сертифициране и лицензиране; 2. 5. административните разходи, относими към таксата за паркиране, включително за издръжката на националния надзорен орган по чл. 16д от ЗГВ. Съобразявайки цитираната нормативна уредба, както се установява от събраните доказателства по делото, във процесната фактура № 000001/1935 от 31.12.2011 г., издадена от ГВА с получател "Хели Макс" ЕАД / прил. на л. 139 от делото/ е отразена сума за такса паркинг в размер на 22 765, 80 лева, като няма отразен период, за който се отнася дължимата сума. В справката / прил. на л. 140 от делото/ с подпис на лицето Бъчваров е посочена обща сума за паркиране 11 640 в евро за период 13.12.2007 г. – 31.12.2011 г., отразено е ВС LZMOR. В протокол № 6 от 15.11.2012 г. за проверка / прил. на л. 144 от делото/ е отразен само общият размер на такса за паркинг и общ период от 13.12.2007 г. – 31.12.2011 г., като същата сума и период са възпроизведени и в процесния АПДВЛТ. Следователно, няма обосновани данни как е формиран размерът на дължимата такса за паркинг, включително какви разходи се включват в таксата съгласно чл. 12 и Приложение № 1 към НТИЛОПАО. В този смисъл в качеството си на орган, комуто съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК са възложени властнически функции, финансовият директор на "Летище София" ЕАД е бил длъжен да изложи конкретни и ясни мотиви за формиране на дължимата такса за паркинг за посочения общ период и съответно, като не е сторил това издаването на процесния акт се явява в нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на АПДВЛТ може да бъде извлечен и от установеното от вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, което е извършило проверка и в счетоводството на "Летище София" ЕАД. Видно от табл. 1 от заключението /л. 153 от делото/ за всеки един от месеците от м. 08 до м. 12. 2007 г. има издавани фактури от ГВА с получател "Хели Макс" ЕАД заедно със сведение от превозвача за отделните такси по ЗГВ, включително и такса паркинг, от които писмени документи се установява конкретния размер на таксите, включително и определената такса паркинг. Последната фактура с доставчик ГВА и получател "Хели Макс" ЕАД е издадена на 31.12.2007 г. с предмет – такса кацане и такса паркинг. След посочената дата е издадена единствено процесната фактура № 000001/1935 от 31.12.2011 г., издадена от ГВА с получател "Хели Макс" ЕАД, в която е посочена само общата сума от 22 765, 80 лева – такса паркинг, в която липсва посочен период, а в сведението към нея е отразен период 13.12.2007 г. – 31.12.2011 г. Следователно, няма конкретни данни как точно е определена дължимата такса паркинг и то за период, по-голям от месечния, което е довело до нарушаване на правото на защита на дружеството-превозвач, тъй като от АПДВЛТ и от приложените към административната преписка документи не става ясно начинът на определяне на размера на таксата паркинг и съответно, какви разходи включва. От друга страна, правилно съдът е кредитирал заключението по СТЕ и в решението е посочил, че вертолетът е бил паркиран на стоянки, определени от летищната администрация на различни дати, но всички обхващат периода от 11.08.2007 г. до 11.12.2007 г., който е преди процесния период. В тази връзка правилно от съда е разпределена доказателствената тежест в процеса за установяване на този факт и органът не е ангажирал конкретни доказателства, от които да е видно на кои точно стоянки е пребивавало ВС, в кои точно периоди и колко точно е таксата паркинг за тези периоди. За пълнота на изложеното касационната инстанция не споделя развитите от първоинстанционния съд доводи за изтекла 10 –годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК по отношение на задълженията за 2007 г. и 2008 г. Установяването на задължението за летищна такса за паркинг в общ размер и за общ период, обхващащ четири години, без яснота как е формиран крайният размер, препятства извършването на преценка от страна на съда и обсъждане по същество на възражението за изтекла абсолютна погасителна давност за отделни периоди. Следователно, като е достигнал до обоснования извод за незаконосъобразност на АПДВЛТ, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение. Не са налице твърдяните по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК касационни основания. С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат - на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника по касация поради липса на направени такива в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение