Решение № 9125 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2017 г.

Решение № 9125 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Антил-2006" ЕООД, подадена чрез управителя К. Ц. В. срещу решение № 732 от 09.02.2017 г. постановено по адм. дело № 12221/2015 г. по описа на Административния съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22220614003503-091-001 от 16.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1260 от 14.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Касаторът счита, че от представените фактури, договори и рекламни материали се установява че доставките на стоки и услуги са реални. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Антил-2006" ЕООД против РА № Р-22220614003503-091-001 от 16.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1260 от 14.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, м. 07.2012 г., м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2013 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 08, м. 10 и м. 11.2014 г., в общ размер на 71 345.52 лв., ведно със съответните лихви за забава, по фактури издадени от "С. К. Б." ЕООД, "А. Б." ЕООД и "Милкевро" ЕООД. Правото на данъчен кредит е отказано на основание неизпълнение на изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС, с мотива, че издадените от "С. К. - България" ЕООД фактури са непълни, а останалите не обективират реално осъществени доставки на услуги между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение по назначената Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития и от посочения във фактурите предмет не може да се установи какъв е бил предмета на доставката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващото в случая за обосноваване на отказа да бъде признато приспадането на данъчен кредит по основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 6, чл. 9 и 25 от същия закон е недоказаността на реалността на доставки на услуги и стоки по процесните данъчни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, регистрирано по ДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 9 ЗДДС регламентира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а чл. 6 ЗДДС сочи, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. По назначената ССЕ, вещото лице е дало заключение, че счетоводството на касатора е водено редовно и при спазване на Закона за счетоводството (ЗС). Счетоводството на доставчиците не е проверявано, защото същите не са намерени от вещото лице. От заключението на ССЕ, се установява единствено счетоводното отразяване на фактурите и поради това само въз основа на него не може да се направи извод, че доставките са реално осъществени. По време на ревизията са представени: двете фактури, издадени от "С. К. Б." ЕООД, с предмет на доставка "по договор", без посочени мярка, количество и единична цена, договор за изработка от 05.06.2012 г. и договор за изработка и поддръжка на уеб сайт от 29.06.2012 г.; четиринадесет фактури, издадени от "А. Б." ООД, с предмет на доставка "консултантско обслужване по управление на товарните превози на територията на ЕС" и "комисионна по сключване на договори за товарни превози на територията на ЕС", ценова оферта, договори за посредничество, с предмет "посредничество при сключване на договори, за извършването на международен и вътрешнообщностен автомобилен превоз на товари" и договори за обслужване по направление "Вътрешнообщностен и международен автомобилен превоз на товари", с предмет "пълно обслужване и консултиране по Наредба № 33 от 3 октомври 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. ... и Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари"; деветнадесет фактури, издадени от "Милкевро" ООД, с предмет на доставка "комисионна по сключване на договори за товарни превози на територията на ЕС" и "консултантско обслужване по управление на товарните превози на територията на ЕС", ценова оферта, отчети за конкретни периоди, с посочени влекачи и ремаркета, с подпис само на доставчика, договори за посредничество, с предмет "посредничество при сключване на договори, за извършването на международен и вътрешнообщностен автомобилен превоз на товари" и договори за обслужване по направление "Вътрешнообщностен и международен автомобилен превоз на товари", с предмет "пълно обслужване и консултиране по Наредба № 33 от 3 октомври 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. ... и Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари". По време на ревизията са представени доказателства, че ревизираното лице е притежавало влекачи и ремаркета. По делото не са представени никакви доказателства за приемо-предаване на стоките и извършване на услугите. От събраните доказателства не може да се установи в какво точно се изразяват консултантските и комисионни услуги. Издадените две фактури от "С. К. Б." ЕООД са непълни, тъй като в тях не е посочено количество и единична цена, а от представените договори не става ясно какъв е предмета на доставката - дали се касае за стока или за услуга. В издадените фактури от "А. Б." ООД и "Милкевро" е посочено количество "1" и също липсва индивидуализация на услугите. Предвид естеството на процесните стоки и услуги е задължително подробното им описание по вид, характеристики и количество. От представените договори също не може да се определят конкретните размери, видове и материали, използвани за реализиране на стоките. От представените договори не е ясно и в какво конкретно се изразяват спорните услуги. Предметът на процесните фактури е неясен, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа количеството и вида на стоката, вид на услугата. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на стоките не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура. В свое Решение от 08.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по-силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Тази неяснота относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи фактурата документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния ревизионен акт, така и в хода на обжалването му. Предвид гореизложеното, правилно административният съд е счел, че законосъобразно на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 2 670 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение