Решение № 1259 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2015 г.

Решение № 1259 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-гр. В., чрез процесуален представител юрк. Апостолова, срещу решение № 2076 от 13.10.2015 г. по адм. дело № 1676 по описа за 2015 г. на Административния съд - В., с което по жалба на "В. С." ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 13-84407/18.11.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. В. С тази заповед на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на стопанисвания обект - мострена зала в гр. В., и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че е установено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Възразява срещу извода на съда за приложимост на чл. 33 от Наредбата, регламентиращ случаите на промяна на касовата наличност, когато не е налице продажба. Излага доводи, обосноваващи тезата му за целесъобразност на издадената ПАМ. Иска отмяна на решението и постановяване на друго с решаване на спора по съществото му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "В. С." ЕООД в писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - В. е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 13-84407/18.11.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. В. С нея на търговското дружество "В. С." ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с ал. 3 от ЗДДС, представляваща запечатване на обект - мострена зала, находяща се в гр. В. и за срок от 15 дни забрана на достъпа до него за срок от 15 дни, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но е материално незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона. Според него в случая неправилно е определена нарушената материалноправна разпоредба, доколкото дружеството не е извършило вмененото му нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118 от ЗДДС. Съдът обсъдил представения по делото договор - поръчка за ел. уреди, сключен между жалбоподателя и Ж. А., от който се установява, че платената сума в размер на 4 800 лв. представлява не авансово заплатена цена на доставката, а депозит. Приел, че доколкото договорът не показва наличие на продажба на стоките с авансово плащане, а поръчка за доставка на електроуреди с внесен задатък, макар и в размер на цялата цена, документирането на получените суми в брой следва да стане по реда на чл. 33 от Наредба № Н-18 от 2006 г., а липсата на такива действия по документиране - съответно да се квалифицира като нарушение на тази разпоредба. Административният съд е изложил също съображения относно съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите на закона, в който е предвидена. По подробно изложени мотиви той е извел заключение, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда. Обобщил е, че процесната ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Касационните възражения са насочени към неправилно приетото от съда като извод за неустановеност на правното основание за издаване на акта, съответно за неправилната негова преценка, че няма установено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Същите са основателни. По делото не е било спорно, че е извършена проверка на посочения обект, при което е установеното обстоятелство, че на 13.11.2012 г. дружеството е приело плащане в брой от Ж. А., за което не е издало фискален касов бон. Tвърденията на дружеството са, че плащането представлява депозит, а не цената на стоката, която не е била доставена към онзи момент, а след доставката и предаването й, е издаден касов бон и това е станало през м. декември 2012 г. Неоснователно е становището на съда, че заплащането на цялата стойност по бъдещата доставка е капаро и поради това документирането на получената сума в брой следва да се извърши по реда на чл. 33 от Наредбата. Съгласно разпоредбите на ЗДДС авансовото плащане, каквото за данъчни цели е и депозита /задатъка/, представлява данъчно събитие за бъдеща доставка и за него следва да се издаде не само фискален бон, но и фактура. Неспазването на реда по чл. 118 от ЗДДС в случая води до закъсняло плащане на дължимия данък върху добавената стойност на държавата. В този смисъл е решение № 61 от 06.01.2014 г. по адм. дело № 4862/2013 г. на ВАС, първо отделение, с докладчик съдия М. Д. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на търговското дружество. При този изход от делото на ответната страна следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в размер на 600.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение