Решение № 7541 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2018 г.

Решение № 7541 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Синем" ЕООД ЕИК ********* против Решение № 135/22.12.2017 г. постановено по адм. дело № 215/2017 г. по описа на Административен съд Ш.. С него е било отхвърлено оспорването на Постановлението на инспектор от "Инспекция по труда" гр. Ш. за обявяване на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ съществуването на трудово правоотношение между "Синем"ЕООД като работодател и лицето О. Ф. Ч. с ЕГН ********** като работник. Страната твърди, че са неправилни констатациите на административния съд, че независимо от липсата на трудов договор между "Синем"ЕООД и О. Ф. Ч., на 29.06.2017 г. между тях е възникнало и е съществувало трудово правоотношение, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установявало, че Ч. в този ден е престирал работната си сила в полза на дружеството участвайки в извършване на сеч на дървесина в сечище в землището на с. Т., община В.. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - дирекция "Инспекция по труда" Ш. чрез юрисконсулт Стоянов излага съображения за неоснователност на касационната жалба, а решението на Административен съд Ш. като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ф. С. Ч. редовно призована не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Установява се от образуваното пред първоинстанционния административен съд производство по оспорване от страна на "Синем" ЕООД на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 29.06.2017 г. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ш., че е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Синем" ЕООД и О. Ф. Ч. изпълняващ длъжност "общ работник", считано от 29.06.2017 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на постановлението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която отхвърлил като неоснователна. От доказателствата по делото е видно че дружеството е приело на работа, свързана с предоставяне на работна сила, лицето О. Ф. Ч. при извършване на сеч на дървесина в отдел 211, подотдел "в" в горската територия на СИДП ДБС - гр. В., землището на с. Т., общ. В., без сключен трудов договор. За сеч на това място касационният жалбоподател притежава Позволение за сеч № 0366718, издадено от Регионална дирекция по горите - гр. Ш.. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са били очевидци на случилото се с О. Ф. Ч., поради което показанията им съдържат факти лично възприети и релевантни за правния спор, се констатира, че лицето било за първи ден на работа във фирма "Синем" ЕООД. Фактическите установявания на първоинстанционния съд сочат на наличието на съществените елементи на трудовия договор. Л. О. Ф. Ч. на дата 29.06.2017 г. е работил от 08,30 часа до 18,00 часа. Работата се е изразявала в сеч (добив) на дървесина. Относно случилото се на 29.06.2017 г. свидетелстват и депозираните от останалите работници на сечището писмени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Всички те съдържат безпротиворечиви факти свързани с положения труд от Орхан на този ден, който извършвал сеч на дървесина заедно с тях. На дружеството бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 27 - 000150/05.07.2017 г., за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 129 от Правилника по безопасност на труда в горите от 1999 г. Срещу него е постъпило възражение от "Синем" ЕООД, видно от което е написано, че смъртта на О. Ч. е настъпила в резултат на падане на сух клон от съседно дърво, което не е било предназначено за сеч, респ. случилото се с него е случайно събитие. Допълнително първоинстанционният съд е изискал от касационния жалбоподател трудови договори, допълнителни споразумения към трудови договори и извадка от Информационната система на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". От тях съдът достига до безпротиворечив извод, че Ю. Х. И., Х. И. Р., С. Д. К., Д. А. К., Д. С. Д. и М. М. Б. са работили по трудово правоотношение със "Синем" ЕООД към датата на настъпване на инцидента с О. Ф. Ч.. Така изяснено делото от фактическа страна, по несъмнен начин е прието от административния съд, че О. Ф. Ч. и "Синем" ЕООД са били в трудовоправни отношения, независимо от липсата на съставен и подписан трудов договор. Решението е правилно. На осн. чл. чл. 405а, ал. 1 от КТ в относимата му редакция към датата на злополуката - 29.06.2017 г., контролните органи на Инспекцията по труда са обявили с цитираното Постановление съществуването на трудово правоотношение, доколкото са приели, че О. Ч. е работил на 29.06.2017 г. без трудов договор. Постановлението е издадено в хипотезата на чл. 405а, ал. 2 от КТ, защото лицето е починало вследствие злополука на работното място. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ е основание по чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ да се обяви съществуването на трудовото правоотношение. За основателността на твърдението, че е налице престиране на труд от страна на О. Ч. и всички съпътстващи трудовото правоотношение съществени елементи, съдът правилно е достигнал до извод и е установил, че дружеството е наело за извършване на сеч в землището на с. Т., общ. Връбница не само лицето, но и още няколко други работници, за които има сключени трудови договори. При спазване на изискването на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК, в хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Приобщените след издаването на Постановлението и Протокол за извършена проверка № ПР 1724151 декларации по чл. 402, ал. 1, т. З от КТ съдържат безпротиворечиви данни относими за преценката, че страните са били обвързани от трудовоправни отношения. Налице е яснота относно вида и обема на работата, която лицето е следвало да извършва, работното време, мястото на изпълнение на възложените от работодателя трудови функции. Размерът на възнаграждението, което лицето е трябвало да получава също е определяем. Това следва от обстоятелството, че според трудовите договори на останалите лица на обекта, за извършваната от тях работа - сеч на дървесина, им се е дължало възнаграждение в размер на минималната работна заплата. При липса на други доказателства ангажирани от касационния жалбоподател пред първата инстанция, съдът законосъобразно е заключил, че в този размер е щяла да бъде заплатата и на О. Ч.. Последната е била дължима от "Синем" ЕООД, за което обстоятелство свидетелства и лицето Д. Д.. Според фактическите констатации на първоинстанционния административен съд е прието, че е бил налице установен трудов ред и трудова дисциплина, защото на Ч., както и на другите лица е бил проведен инструктаж за безопасност на определеното за това работно място. В този смисъл изложените в касационната жалба възражения не опровергават по безспорен начин констатациите на административния орган в Постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд. Касационните доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на решението са изцяло неоснователни. При този изход на делото в полза на ответника - дирекция "Инспекция по труда" Ш. следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение. Последното възлиза на 100 лева и се определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение