Решение № 15399 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12734/2018 г.
ВАСПетчленен състав11.12.2018 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на кмета на община Велико Търново за частична отмяна на влязло в сила Решение № 5760/03.05.2018 г. по адм. д. № 5085/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15399 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12734/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 245, във вр. с чл. 239 и сл. от АПК. Образувано е по искане на кмета на община Велико Търново за частична отмяна на влязло в сила Решение № 5760/03.05.2018 г. по адм. д. № 5085/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 66/07.03.2017 г. по адм. д. № 722/2016 г. на Административен съд – Велико Търново и вместо него е постановена отмяна по жалба на П. П. на принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол № 3436/19.10.2016 г., съставен от инспектор "ПНП ППС" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД- гр. В. Търново и е осъдена община Велико Търново да заплати на П. П. разноски по касационното производство, в размер на 405 лева и разноски за първоинстанционното производство, в размер на 310 лева. Обосновава се отменителното основание по чл. 246, ал. 1 от АПК. Според молителя съдебният акт в частта за разноските има сила спрямо него и е неблагоприятен, макар да не е бил страна по делото. Ответникът - П. П. по искането за отмяна отрича основателността на молбата. Излага същото становище и в писмена защита по делото. Ответникът - инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД- гр. Велико Търново не изразява становище по искането. Искането за защита е заявено по извънредния способ на раздел ІI, гл. ХІV от АПК и е насочено срещу влязло в сила Решение № 5760/03.05.2018 г. по адм. д. № 5085/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 66/07.03.2017 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. д. № 13480/2014 г. С първоинстанционното решение, в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е отхвърлена подадената от П. жалба срещу принудителна административна мярка (ПАМ). С решението, чиято отмяна се търси в настоящото производство, след отмяна на решението на Административен съд – Велико Търново и на Констативен протокол № 3436/19.10.2016, съставен от инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД- град Велико Търново, Върховният административен съд, седмо отделение, е осъдил община Велико Търново да заплати на П. П. разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 715, 00 лева. Кметът на община Велико Търново не е страна в производството по адм. д. № 722/2016 г. по описа Административен съд - Велико Търново, както и в производството по адм. д. № 5085/2017 г. по описа на Върховния административен съд. С решението, чиято отмяна се търси, общината е осъдена да заплати разноски и за двете инстанции на П. П.. Със Заповед № РД 22-1490 от 17.09.2014 г., кметът на община В. Търново е определил "ОДПГ" ЕООД да представлява служба за контрол по чл. 167, ал. 2, т. ч и т. 2 от ЗДвП, а със Заповед № РД 22-1455 от 20.07.2016 г., същият е възложил на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от ЗДвП на инспектори да прилагат и налагат ПАМ. По този начин, кметът е възложил правомощия на инспектори в звено "ПНП ППС", в качеството им на служители в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД- гр. В. Търново, на което дружество едноличен собственик на капитала се явява община В. Търново. С Решение № 5760/03.05.2018 г. по адм. д. № 5085/2017 г. по описа Върховния административен съд, чиято частична отмяна се търси, разноските са присъдени на общината в качеството й на юридическо лице, по силата на изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК. Административният орган, в случая инспекторът при "ПНП ППС" при "ОДПГ" ЕООД като изпълняващ задължения, възложени от кмета на общината, няма гражданска, а само административна правосубектност и поради това осъждането за разноски е на юридическото лице, в случая община Велико Търново. Административният орган няма собствен бюджет, такъв има юридическото лице, в чиято структура е органът. Искането за частична отмяна е неоснователно. Отмяната по чл. 246, ал. 1 от АПК касае задължителната процесуална легитимация на неучаствало в делото лице. Правото на това трето, неучаствало в делото лице за отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай не е налице последното изискване, тъй като кметът на община Велико Търново не е имал процесуална легитимация в производството по обжалване на ПАМ, обективиран в КП, макар и с решението да е осъдена община Велико Търново да заплати разноски по делото в качеството й на юридическо лице. Ето защо искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 247, във вр. чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия