Решение № 947 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез упълномощен юриск. Т. Николова, против решение 4894 от 13.05.2024 г., постановено по адм. д. 3304/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че поради по-късното въвеждане в експлоатация на обекта (ноември 2020г.), за дружеството не е съществувала възможност да договори със земеделски производители засяването на необходимите количества сладка царевица, респ. не е могло да закупи достатъчно количество произведена такава. Съдът не съобразил, че от направените проверки на място е било установено изграждането на инвестицията, съгласно одобрения проект, но не е налична суровина за преработка, съответно е направен извод, че дейността по преработка/производство на захарна/сладка царевица не е започнала. Сочи, че оспореният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, доколкото допуснатите от ползвателя нарушения представляват неизпълнение на договорни ангажименти по чл.16, ал.1 и ал.2 от договора да постигне средногодишна натовареност/количество/ на произвежданите в изпълнение на проекта продукти за всяка година от договора поотделно, съгласно неговия бизнес план. Намира, че съдът неправилно е приел, че за ФарАД е било обективно невъзможно да се сдобие с необходимото количество сладка царевица, както и за приложимост на чл.16, ал.4 от договора за безвъзмездна финансова помощ. Счита за неправилни аргументите на съда, че при създадените нови икономически условия на пазара, които не са били очаквани или предвидими от дружеството, то е предприело необходимите действия за покриване на разходите си. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов с който решението за наложената финансова корекция да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът ФарАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение 27/04/2/0.0.0484/3/01/04/01, изх. 01-2600/4338#4 от 30.01.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на ФарАД е определена окончателна финансова корекция в размер общо на 2742886,36 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия със заповед 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата форма, със съдържание в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му, но е постановен при неправилно приложение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е преценил, че от страна на ДФЗ не е било съобразено удължаването на срокът за извършване на инвестицията по чл. 6 от договора с анекс 2 от 15.05.2020 г., наложило се изцяло по независещи от акционерното дружеството причини - забава на изпълнителя на строителството и развилата се пандемия от Covid 19, което пък от своя страна е довело до закъснение за въвеждане в експлоатация на обекта (чукова мелница и силозно стопанство) през ноември 2020г., след приключването на стопанската година. Така за дружеството не е съществувала възможност да договори със земеделски производители засяване на необходимото за изпълнение на бизнес плана количество сладка царевица и не е могло да закупи достатъчно количество вече произведена такава. Съдът е установил, че ФарАД е водило активна писмена кореспонденция с производителите на сладка царевица в България, с цел да си набави нужното количество суровина, но с оглед прекъснатите доставки и ограничения работен ресурс, наложен от пандемията, нито един от запитаните производители не е поел ангажимент да осигури засяване и отглеждане на нужните на мелницата количества. Съдът посочил, че тези данни са потвърдени от заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно- агрономическата експертиза -засетите площи със сладка царевица в България за 2020 г. са били общо 414 хектара, а за 2021 - 472 хектара, а добивът от тях общо за цялата страна е бил - за 2020 г. е 4895 т., а за 2021 - 3445 т. Така съдът е стигнал до извод за наличието на обективна невъзможност на ФарАД да изпълни предвидения бизнес план в конкретния проверяван период, като с оглед активното поведение на дружеството и търсене на възможности е прието, че не е налице твърдяното от органа бездействие за изпълнение на заложените показатели в БП на ползвателя на помощта. Съдът е установил също, че ползвателят е уведомил ДФЗ за наличието на обективни обстоятелства за непостигане на заложените цели дружеството с разяснителното писмо вх. 1-032-2600/25-3 от 10.05.2022 г., с което надлежно е описало обективните и непреодолими пречки да осигури като суровина сладка царевица и е предложил корекция в бизнес плана, като количеството преработено брашно от сладка царевица да бъде намалено до 5000 т. годишно, като в производството се заложат и други видове царевица. Установено е, че след невъзможността да осигури като суровина за производството си сладка царевица, дружеството е включило в дейността си и преработката на обикновена царевица, която е преработвало до едросмляно брашно. От приета по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че за 2021 г. дружеството е успяло да преработи и продаде 3 838,76, т. царевица (4,020т. от която - сладка) на стойност 2247242 лв. без ДДС, като общите приходи на "ФАР" АД за 2021 г. от финансираната инвестиция според заключението на експерта е 3757264,18 лв. без ДДС, което представлява над 62 % от заложените приходи от продажби в бизнес плана. Съдът е приел, че независимо от изменената икономическата ситуация и промените на пазара дружеството е постигнало повече от половината от предвидения производствен капацитет, респ. не споделя констатациите в обжалвания акт за количествено изпълнение в проверявания период от 0,00%. Съдът се е позовал на чл.64, ал.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 1306/2013 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година, който гласи, че санкции не са налагат когато неспазването се дължи на непреодолима сила, каквато безспорно представлява разразилата се в процесния период световна пандемия от Covid 19. Съдът е съобразил и представения по делото сертификат за форсмажор 067/05.12.2022 г. от БТТП, съгласно който "ФАР" АД е изпаднало в обективна невъзможност за изпълнение на всички поети ангажименти. В тази връзка първостепенният съд е изложил, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, че при създадените нови икономически условия на пазара, които не са били очаквани или предвидими от дружеството, то е предприело необходимите действия за покриване на разходите си, вкл. задълженията си по договора за инвестиционен кредит, получен във връзка с изграждане на инвестицията. Съдът е съобразил, че липсва основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2021/1060, тъй като и в тази част на решението липсват мотиви да е установена "значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на операцията и която би довела до подкопаване на първоначалните й цели". Решаващите изводи на съда са, че тъй като в случая се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, то такова неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ и съответно не е следвало да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следвало да се установи публично държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания - по реда на чл. 166 ДОПК. Решението е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти, а относно това дали касационният жалбоподател е допуснал констатираните от административния орган неизпълнение на договорни и нормативни задължения през първата година от бизнес плана му. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор 27/04/2/0/00484 от 10.03.2017 г., заедно с , Анекс 1/16.01.18 г, Анекс 2/15.05.20 г и Анекс 3/30.09.20 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., предмет на който е чукова мелница и силозно складово стопанство в гр.Нови Пазар. Общата изплатена сума по сключения договор е размерна 2 742 886, 36 лева, като въз основа на доказателствата по делото съдът е установил, че инвестицията е изградена и нередности в това отношение не са констатирани. При постановяване на решението си административният орган не е съобразил, че срокът за извършване на инвестицията по чл. 6 от договора е бил удължен с анекс 2 от 15.05.2020 г., чието подписване се е наложило изцяло по независещи от дружеството причини, забава на изпълнителя на строителството и развилата се пандемия от Ковид 19. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че изтичането на определения с анекса нов срок е настъпило след приключването на стопанската година, а обектът (чукова мелница и силозно стопанство в УПИ X., кв. 161, в гр. Нови пазар) е бил въведен в експлоатация значително по-късно едва в края на м. ноември 2020 г., когато вече за дружеството не е имало възможност да договори със земеделски производители засяването на необходимото количество сладка царевица и вече не е могло да закупи достатъчно количество вече произведена такава. Инвестицията е въведена в експлоатация със закъснение от предварително предвидения срок, с Разрешение за ползване ДК-07-Ш-88 от 26.11.2020 г. От доказателствата по делото се установява, че с оглед изпълнението на договора с ДФЗ, "ФАР" АД е сключило договор с "Агро Продукт България" ЕООД, което да засее и отгледа необходимите количества от суровината (сладка царевица), но по независещи от него причини, а именно обявената пандемия от Covid -19, "Агро Продукт България" ЕООД не е успяло да осигури необходимите условия за засяване и отглеждане на сладка царевица. По делото е потвърдено от заключението на назначената и неоспорена от страните съдебно - агрономическата експертиза, че за процесния период в цяла България липсват достатъчно площи със сладка царевица, които могат да осигурят необходимата на дружеството суровина. Приложена по делото е и писмената кореспонденция на "ФАР" АД с производители на сладка царевица, като от нея е видно, че нито един от запитаните производители не е разполагал с произведено количество суровина и не е поел ангажимент да осигури засяването и отглеждането й. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че по делото не било доказано, че за "ФАР" АД в процесния период е било обективно невъзможно да се сдобие с необходимото количество сладка царевица, респективно е било налице нарушение на чл. 16, ал. 1 от договор 27/04/2/0/00484 от 10.03.2017 г., в който е заложено: "За период от финансовата година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи и до изтичане на съответния мониторингов период ползвателят се задължава да постигне средногодишната натовареност (количество) на произвежданите в изпълнение на проекта продукти за всяка една година поотделно, съгласно данните, посочени в Таблица 5 "Производствена и търговска програма" от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Независимо от създалата се ситуация, "ФАР" АД не е изоставило ангажиментите си по договора с ДФЗ за осигуряване икономическа жизнеспособност на проекта и финансова стабилност на инвестицията. След неуспешните си опити да осигури като суровина за производството си сладка царевица, дружеството е включило в дейността си преработката на обикновена царевица, която е преработвало до едросмляно брашно. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза за 2021 г. дружеството е успяло да преработи и продаде 3838,76, т. царевица (4,020т. от която - сладка) на стойност 2247242 лв. без ДДС, а общите приходи на "ФАР" АД за 2021 г. от финансираната инвестиция СИЕ стойности на 3757264,18 лв. без ДДС, което представлява над 62 % от заложените приходи от продажби в бизнес плана. В този смисъл са правилни изводите на първоинстанционният съдебен състав, че не е налице неизпълнение на процесния бизнес план, съответно не са били налице предпоставки за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за неизпълнение на одобрени индикатори. Неоснователни са и твърденията на касатора, относно неприложимостта на чл.16, ал.4 от договора за безвъзмездна финансова помощ. Съгласно тази разпоредба от административния договор не се счита за неизпълнение на задължението по ал. 1, 2 и/или 3, ако ползвателят докаже пред фонда, че непостигането на заложените показатели се дължи на обективни обстоятелства и не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима грижа. Разпоредбата на чл. 22 от същия договор сочи, че ползвателят не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по договора, ако то е последица от действието на непреодолима сила. Атакуваният в настоящото производство административен акт на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е наложена финансова корекция, е издаден при позоваване единствено на правни основания от Наредба 20 от 27.10.2015 г. - чл.56, ал. 1 и ЗУСЕФСУ. В обжалваното РФК само бланкетно са изброени критериите за наличие на непреодолима сила, съгласно Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета /Регламент (ЕС) 1306/2013/. В мотивите на процесния отказ липсва произнасяне, включително относно наличието на предпоставките на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, според които административният договор, включително одобреният с него проект, може да бъде изменян и/или допълван по инициатива на управляващия орган или по искане на бенефициента, когато това се основава на свързани с процедурата промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в съответната програма. Одобреният с административния договор проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициента и извън случаите по ал. 1. Промяната не може да води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1. В случая издателят на обжалвания отказ е формулирал фактически основания, които са относими единствено към целите на подпомагането и заложените финансова показатели в бизнес плана, без обаче да е съобрази, че вече изградените чукова мелница и силозно стопанство не могат да функционират без наличието на достатъчно суровина от 14 000 тона годишно, съгласно бизнес плана. Такива количества, с оглед обявената пандемия от Covid 19, въпреки положените усилия и активност на дружеството не е било възможно да бъдат осигурени. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, първостепенният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната връзка и логическа последователност, включително предоставения на фонда и сертификат за форсмажор 067/05.12.2022 г. от БТТП, съгласно който "ФАР" АД е изпаднало в обективна невъзможност за изпълнение на всички поети ангажименти. Съгласно т. 5 от преамбюла на Регламент (ЕС) 1306/2013 изброяването на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства в него е неизчерпателно, като безспорно пандемия от Covid 19 представлява случай на непреодолима сила. Правилни и обосновани са изводите на съда за липсата на основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2021/1060. Точно е съобразено, че в производството не е установена "значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на операцията и която би довела до подкопаване на първоначалните й цели". Твърденията за непостигнати финансови параметри категорично не обосновава извод за приложимост на цитираната в решението на ДФЗ хипотеза от чл. 65 от Регламента. Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ, финансовите показатели са постигнати в съответствие с чл. 16, ал. 2 от договора и чл. 21 от Наредба 20. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Предвид направеното от касатора възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция следва да бъде редуцирано до размера от 15 000 лева. При определяне на възнаграждението съдът съобрази, че минималният му размер, съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 65793,29 лева, но същото следва да бъде допълнително намалено, при съобразяване на мотивите изложени в решението на СЕС по дело С-438/2022 г. и възможността на съда да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед на фактическата и правна сложност на делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,