Решение № 8703 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2017 г.

Решение № 8703 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Н. Ч. Н. от С., против Решение № 54 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 594/2016 г. по описа на Административен съд Х. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице фактическите основания за налагането на ПАМ, посочени в Констативен протокол № 7/07.10.2016 г. Счита за неправилни изводите на съда, че паркираният автомобил създава опасност за движението по ул. "И. В.", тъй като не е установено действителното разстояние от неподвижно поставения знак "стоп" на ул. "И. В." до кръстовището с ул. "А. С.". Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен от настоящата инстанция по същество. Ответникът - старши инспектор "Контрол по общинските наредби" към Общинска администрация С., чрез процесуалния си представител в писмена защита от 04.04.2017 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, от приложените по делото като веществени доказателства с четири броя снимки е видно, че касационният жалбоподател е спрял автомобила си до знак стоп като предната част е след знака. Това създава опасност за другите участници в движението и предприемащи десен завой за завиване на кръстовището по улица "А. С.". ПАМ преместване на превозно средство се налага по устно разпореждане, като видно от докладната записка по делото това е направено от упълномощено лице. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 594/2016 г. на Административен съд Х. е било образувано по жалба на настоящия касатор, против разпореждане от 07.10.2016 г. на старши специалист "Контрол по общинските наредби" при Общинска администрация С., с което му е наложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че по делото е безспорно установено нарушение на конкретно правило за поведение от страна на задълженото лице "водач" на МПС относно мястото на паркиране на управлявания от него автомобил - преди кръстовището на ул. "И. В." с ул. "Ал. С.", след поставен неподвижен знак "стоп", като така ограничава (пречи) на видимостта на движещите се и завиващи автомобили по ул. "И. В.", което създава опасност за тях. Посочил е, че самият факт, че автомобилът е паркиран след знака "стоп", който е поставен почти непосредствено до самото кръстовище, означава, че ППС е паркирано на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището на ул. "И. В." с ул. "Ал. С.", като това нарушение създава опасност за другите участници в движението по ул. "И. В.". Така постановеното решение е правилно. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че се установяват предвидените в закона условия за прилагане на ПАМ. От снимковия материал, приложен по делото се установява, че лек автомобил марка "Опел", модел "Омега", с ДКН ....., собственост на касатора, е паркиран пред пътно кръстовище до знак "стоп", като дори предната част на автомобила се намира след знака "стоп", непосредствено до точката на пресичане на ул. "И. В." с ул. "А. С.". Паркираният автомобил ограничава (пречи) на видимостта на движещите се и завиващи автомобили по ул. "И. В.", което създава опасност за тях. Правилно административният съд е установил, че ППС е паркирано на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището на ул. "И. В." с ул. "А. С." в нарушение на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в община С., издадена от Общински съвет С. и чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, които разпоредби забраняват паркирането на ППС на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. При тези обстоятелства и съобразно с представените по делото и съдържащи се в административната преписка доказателства, както правилно е приел и първоинстанционният съд, необходимите предпоставки за прилагане на ПАМ, поради изпълнение на хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са били налице. Колкото до възражението, че ул. "И. В." е еднопосочна в участъка, в който е бил паркиран автомобилът и поради това не може да се говори за ограничаване на видимостта на завиващите по улицата автомобили, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд в решението си е посочил, че самият факт, че автомобилът е паркиран точно преди кръстовището, след поставен неподвижен знак "стоп" ограничава /пречи/ на видимостта на движещите се и завиващи автомобили по ул. "И. В.", което създава опасност за другите участници в движението по ул. "И. В.". Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК / в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г./, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на община С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение