Решение № 1349 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2011 г.

Решение № 1349 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД "ОУИ") против решение № 2681/2.06.11 г., постановено по адм. д. 740/11 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991000002821/2.06.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1609/25.10.10 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "А и В - 5" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2681/2.06.11 г., постановено по адм. д. 740/11 г. по описа на АССГ е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991000002821/2.06.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1609/25.10.10 г. на ДД "ОУИ". Съдът е изложил подробни съображения относно констатираните от него нарушения на процесуалните правила при издаване на Акта за дерегистрация - противоречие между фактическото и правно основание за издаване на акта, липса на конкретизация на фактическите основания за постановяване на акта с оглед предоставеното право на преценка, липсата на проверка в търговския регистър. Допълнително като основание за отмяна на акта за дерегистрация АССГ се позовава и на данните, съдържащи се в заявление образец А4 на дружеството до търговския регистър, в което се съдържа информация относно електронен адрес. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АССГ. Касационният жалбоподател оспорва правните изводи на АССГ и то основно възразява срещу допълнителните аргументи, изложени в съдебното решение. Настоящият съдебен състав намира, че е допуснатото и правилно констатирано от АССГ нарушение при издаване на акта за дерегистрация, а именно липса на противоречие между описаната фактическа обстановка, цитираното правно основание и липса на съображения относно упражняването на правомощията на данъчните органи. Според чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б. " от ЗДДС във връзка с чл. 176, т. 5 от ЗДДС, за чиято хипотеза са установявани факти при извършваната проверка, органът по приходи може да прекрати регистрация по ЗДДС. Тази правна норма, урежда различни хипотези от предвидените в чл. 107 от ЗДДС, при които органът по приходите прекратява задължително регистрацията по ЗДДС. Следователно при установяване на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС органът по приходите следва да обоснове с допълнителни обстоятелства и мотиви издаването на акт за дерегистрация. В конкретния случай органът по приходите неправилно е приел и посочил, че в хипотезата на установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2 от ЗДДС е задължителна дерегистрацията в резултат, на това неправилно приемане относно наличие на обвързана компетентност липсват и съображения за упражняване на оперативната самостоятелност. Тези нарушения при издаване на административния акт правилно са разгледани от АССГ като достатъчни за неговата отмяна. Допълнителните мотиви на АССГ относно наличието на информация относно електронния адрес на дружеството в заявление до Агенцията по вписвания също следва да бъдат споделени. Действително електронният адрес на "А и В - 5" ЕООД не е вписано обстоятелство в търговския регистър, но се съдържа в публикувано и общодостъпно заявление на дружеството до търговския регистър, по което е извършена и регистрацията в търговския регистър на 19.01.10 г. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че представеното и прието като неоспорено писмено доказателство заявление А4, не съдържа достоверна дата и подпис на длъжностно лице, поради което не може да бъде използвано за установяване на приетото от АССГ за доказано обстоятелство, че електронният адрес е бил заявен от дружеството пред Агенцията по вписванията. От публичните данни в търговския регистър регистрацията на "А и В - 5" ЕООД е осъществена въз основа на заявление, което е идентично с представеното копие на заявление А4, прието по делото. Следователно на 19.01.10 г., т. е. в рамките на срока по § 55 от ПЗР на ЗДДС, в заявление до Агенцията по вписванията се съдържа информация за електронния адрес на "А и В - 5" ЕООД и тези данни е следвало да бъдат взети предвид при постановяване на отменения акт за дерегистрация. Като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е направил разноски пред настоящата инстанция, не претендира заплащане, поради което не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,