Решение № 6269 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2009 г.

Решение № 6269 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Янко Илиев Пенков, с. Костиево, обл. Пловдивска, с което се иска да бъде отменен чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), приет с Постановление № 197 на Министерския съвет от 27.09.2000 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 10.03.2000 г., в частта му "след 1 януари 2001 г.". В оспорването се твърди, че разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, в частта "след 1 януари 2001 г.", противоречи на чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като последния не съдържа подобно ограничително условие относно времето, което следва да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Излагат се съображения, че с оспорения текст от НПОС се прави разграничение между грижите полагани за инвалид преди и след 2001 г., което не намира опора в разпоредбата на чл. 9, ал. 6 КСО. Ответникът - Министерски съвет на РБългария, чрез юрк. Милошева, в съдебно заседание, както и в подадено писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на оспорването. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, в частта "след 1 януари 2001 г.", не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Разпоредбата чл. 9, ал. 6 КСО (предишен чл. 10, ал. 5) има сила за напред, тъй като съгласно изричната разпоредба на § 44 от ЗИДКЗОО (ДВ, бр. 64/2000 г.) правната норма влиза в сила от 01.01.2001 г. Изложено е, че съгласно чл. 14 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде по изключение, и то с изрична разпоредба, от което се извежда, че обратно действие не може да се въведе по тълкувателен път. В съответствие със законовия текст на чл. 9, ал. 6 КСО, в сила от 01.01.2001 г. (предишен чл. 10, ал. 5), с ПМС № 197/2000 г. в Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е създаден чл. 43а, в който изрично е посочен началния момент на периода, който ще се зачита за осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 43а, според ответника, се явява продължение на разпоредбата на чл. 43 от НПОС за времето след 01.01.2001 г. Заинтересованата страна - Директорът на НОИ, гр. София, не се представлява. В допълнително подадена молба ангажира становище за неоснователност на оспорването по съображения, аналогични с изложените от ответника. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на оспорването. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, в частта "след 1 януари 2001 г.", не противоречи на чл. 9, ал. 6 КСО, а точно израза "след 1 януари 2001 г." синхронизира двете разпоредби. С изменение на КСО (ДВ, бр. 64/2000 г.) е създадена нова ал. 5 на чл. 10, като е посочено, че влиза в сила от 01.01.2001 г. С изменение на КСО (ДВ, бр. 1/2002 г.) ал. 5 на чл. 10 преминава в ал. 6 на чл. 9, също в сила от 01.01.2001 г. С изменение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (ДВ, бр. 81/2000 г.) е създаден нов чл. 43а, като в него изрично е посочена датата "след 1 януари 2001 г.", тъй като считано от тогава е в сила разпоредбата на чл. 10, ал. 5 КСО. Прокурорът от ВАП счита, че дори и да се премахне израза "след 1 януари 2001 г.", то чл. 43а от НПОС пак би се прилагал след тази датата. С определение от 12.01.2010 г. Върховният административен съд, I А отделение, в закрито заседание, се е произнесъл по допустимостта на настоящото оспорване. Разгледано по същество, оспорването е основателно. Със Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 64/2000 г.) е създадена нова ал. 5 на чл. 10, за която е предвидено, че е в сила от 01.01.2001 г. По-късно, с изменение на КСО (ДВ, бр. 1/2002 г.), ал. 5 на чл. 10 е обективирана в ал. 6 на чл. 9, с идентично съдържание. Въз основа на законовия текст на чл. 9, ал. 6 КСО, с ПМС № 197/2000 г. (ДВ, бр. 81/2000 г.) в Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е създаден чл. 43а, предмет на настоящото оспорване. Съдържанието на чл. 43а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е следното: "Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ". Съгласно чл. 9, ал. 6 КСО: "за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет". Съдържанието на действащия преди влизането в сила на КСО - чл. 95, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм. ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) е следното: "Зачита се за трудов стаж от III категория времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен". При съпоставка на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 КСО с текста на чл. 95, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм. ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), прави впечатление, че с чл. 9, ал. 6 КСО (предишна чл. 10, ал. 5 КСО) значително се разширява приложното поле на правната норма. Включва се нова категория лица - съпруг, който се е грижил за другия съпруг - инвалид, отпада ограничението грижите да са полагани за дете - инвалид до навършване на 16 годишна възраст, тоест за осигурителен стаж се признава и времето, през което са полагани грижи за дете - инвалид без оглед на възрастта му. Отпада и фиксирания начален момент, след който времето, през което са полагани грижи за инвалид (съпруг или дете) да се зачита за осигурителен стаж. Този извод не се променя и от факта, че чл. 9, ал. 6 КСО (предишна чл. 10, ал. 5 КСО) е в сила от 01.01.2001 г., като тази дата не може да се тълкува като разграничителен момент, спрямо който времето, през което са полагани грижи за инвалид да се зачита, съответно да не се зачита за осигурителен стаж. Правната логика, цел и смисъл на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 КСО, имайки предвид и отпадането на фиксирания начален момент в текста на чл. 9, ал. 6 КСО, говори, че тази разпоредба следва да се прилага както за възникнали правоотношения след 01.01.2001 г., така и по отношение на изминал период от време ("времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди"). С приемането на чл. 10, ал. 5, впоследствие чл. 9, ал. 6 законодателната воля е била именно да се разшири възможността на определена категория лица да бъде признат за осигурителен стаж времето, през което са полагали грижи за инвалиди, без оглед възрастта на детето (когато се касае за дете) и без оглед на времето, в което грижите са полагани - преди или след определен фиксиран в нормативен акт момент. Въвеждането в разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от НПОС на израза "след 1 януари 2001 г." противоречи, както на буквалния текст, така и на смисъла и целта на чл. 9, ал. 6 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, в частта "след 1 януари 2001 г.", като подзаконов нормативен акт, противоречи на чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване - нормативен акт от по-висока степен. Предвид изложеното, разпоредбата на чл. 43а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, в частта "след 1 януари 2001 г.", противоречи на чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване, поради което следва да бъде отменена. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 193, ал. 1, предл. 2 АПК