Решение № 2430 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Д. Р., от гр. София, чрез пълномощника си адв. Л. Борисова срещу Решение 10578 от 02.07.2024 г., постановено по адм. д. 7453/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлен изцяло предявения от ищеца иск за осъждане Столична дирекция на вътрешните работи да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт Заповед 2803/22-4332-003980 от 06.08.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел Пътна полиция при СДВР. Излагат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска. Направено е искане за присъждане на сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не е подала писмено становище по касационната жалба, но в съдебно заседание, чрез процесуален представител, я оспорва като недоказана и необоснована. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявения от Д. Р. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против СДВР, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., в следствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт Заповед 2803/22-4332-003980 от 06.08.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от мл. автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел Пътна полиция при СДВР, ведно със законните лихви върху тази сума. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че безспорно е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, издаден от мл. автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел Пътна полиция при СДВР - Заповед 2803/22-4332-003980 от 06.08.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка, който акт с влязло в сила решение 1049 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело 7872/2022 г. по описа на Административен съд София град е отменен като незаконосъобразен. Съдът обосновал извод, че от събраните по делото доказателства обаче не се установява, че вследствие именно на отменената от съда ЗПАМ са настъпили твърдените неимуществени вреди от страна на Р., доколкото въобще се доказва безспорно тяхното наличие, като съответно не се установява и наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен резултат. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Съдът е посочил, че не се възприемат за доказани, твърдените за настъпили неимуществени вреди /негативни изживявания, болки и страдания/ от факта, че ищецът не е можел да управлява моторно превозно средство (МПС), като чувствал непрекъснат и постоянен страх, усещане за отчуждение и пренебрежение спрямо него от страна на приятели и близки, както и неудобство за засегнатото му достойнство в следствие на неправилно отчетения положителен резултат за наличие на наркотични вещества. Нито пък от свидетелските показания се доказвало наличието на неимуществена вреда и причинна връзка между нея и отменения акт. Приел, че ищецът неуспешно и без надлежни доказателства претендира наличието на търпяна в процесния период неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от въпросната ЗПАМ. С тези мотиви съдът отхвърлил така предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди и правилно е счел, че неблагоприятни психични и емоционални преживявания в т. ч. притеснения, напрегнатост, стрес и дискомфорт вследствие на отнетото на основание процесната заповед свидетелство за управление на МПС са неоснователни и недоказани. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че моралните категории от типа на психически стрес, душевни страдания, яд и пр., не се обезвреждат по реда на чл.1 ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент по справедливост. Точно тези категории се включват в обхвата на понятието неимуществени вреди, визирано в разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ. В исковия процес на ищеца обаче, е възложена доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая, настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди не е било доказано. Прави впечатление твърдението в исковата молба, че ищецът е преживял огромен стрес, излишна тревожност и безсъние, тъй като никога през живота му не се е сблъсквал с наказателно-репресивната система. Това твърдение се опровергава от справка с рег. 513р-119456 от 30.11.2023 г. предоставена от органите на ответната страна (лист 21 и следващите от делото пред първата инстанция), от която е видно, че Р. има присъда от 10.03.2021 г. за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.12 от НК, по която със споразумение с прокуратурата е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Това обстоятелство е било известно и на неговия баща, който въпреки това свидетелства, че синът му Д. Р. не е бил осъждан. Този официален свидетелстващ документ е бил относим и правилно е бил приет от АССГ като част от доказателствата по делото, защото опровергава твърденията на ищеца, посочени в исковата му молба. Това дава основание и на настоящата инстанция да не кредитира свидетелските показания дадени от свидетеля. Действително, най-близките хора, най-често непосредствено възприемат случващото се във вътрешния мир на лицата, но в настоящия случай към дадените от свидетеля показания следва да се подходи с критичност, не само защото са дадени от лице имащо интерес делото да бъде решено в полза на ищеца, но и се опровергават от други неоспорени доказателства по делото. Друго обстоятелство, на което настоящата инстанция обръща внимание е, че видно от справка намираща се на страница 49 и следващите от делото пред първата инстанция, дори след като свидетелството за управление на МПС на Д. Р. му е върнато, в картона за водач на ищеца са отчетени множество нарушения на Закона за движение по пътищата. Независимо, че това не влиза в предметния обхват на настоящото производство, следва да бъде отчетено при преценката за наличието на действително настъпили неимуществени вреди. Този факт показва, че ищецът е склонен към системно незачитане и нарушаване на установените правила, което води съда на друг извод по отношение на личността на Д. Р. и начина, по който е възможно да са му се отразили, описаните от него в исковата молба обстоятелства. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че във връзка с процесната незаконосъобразна заповед на длъжностно лице от състава на ответната страна, действително за ищеца не са настъпили неимуществени вреди по-големи от нормалните и обичайни при сходни случаи и обстоятелства, които изобщо да подлежат на обезщетяване. По изложените съображения, първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е постановено в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,