Решение № 9996 от 8.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Благоевград против Решение 82 от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело 457/2021 г., по описа на Административен съд Благоевград. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Благоевград обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и разноски по делото с доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Ханджийски, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР Благоевград и правилност на решението в тази му обжалвана част. В постъпила молба на 29.09.2022 г. не се възразява за даване ход на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по искова молба на К. Ханджийски против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР), гр.Благоевград, с която са предявени два обективно съединени иска - за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД 1521/2020г. по описа на PC - Благоевград, с решението по което е признат за невиновен по съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, както и за претърпени неимуществени вреди в размер на 6100 лева, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му в обществото, нараняване на доброто му име пред приятели и роднини, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 18.12.2020 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, до окончателното заплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане исковата молба в частта ѝ с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, разноските за адвокатска защита подлежат на присъждане в производството по Указ за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. Предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди съдът е приел за частично основателен за сума в размер на 1 500 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като размерът на обезщетението е определил при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер от 6 100 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В заключителната част на диспозитива, АС Благоевград е осъдил ОД на МВР Благоевград да заплати на К. Ханджийски сумата от 345 лева, представляващи сторени разноски по делото, а К. Ханджийски е осъден да заплати на ОД на МВР Благоевград сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Правилно е приета от първоинстанционния съд недопустимост на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по УБДХ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от направени разходи в съдебното производство по чл. 4 и сл. УБДХ. Според чл. 9, ал. 2 от УБДХ за неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, чл. 63, ал. 3 от който, в относимата редакция към момента на провеждане на съдебното производство предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Налице е законова възможност за реализиране на отговорността за разноски, изключваща приложението на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е крайният извод на административния съд за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че са настъпили неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоции, стрес, накърняване на доброто му име пред приятели и роднини и уронване на честта и достойнството в обществото, предвид обстоятелството, че производството по УБДХ е станало достояние на семейството му, на приятелите му и на обществеността чрез средствата за масова информация - телевизия, печатни издания, интернет и те са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт за констатиране на дребно хулиганство и производство по УБДХ, за което е оправдан с влязло в сила Решение 909759 от 16.12.2020 г. постановено по АНД 1512/2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград, доказани са по основание и размер и подлежат на обезщетяване от касатора. Справедливият размер на обезщетението е определен от съда според характера, интензитета и времетраенето на претърпените неимуществени вреди. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ответника. Определеният размер е съобразен и с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Отчетен е както характерът на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот на ответника, така и неговата психологическа характеристика. Неоснователно в касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Безспорно по делото е установен факта на настъпилите неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт за констатиране на дребно хулиганство и причинените на ищеца неимуществени вреди.. В заключение следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на съда да осъди ОД МВР Благоевград да заплати на Ханджийски и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, съразмерно с уважената част от иска и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,