Решение № 14269 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13204/2016 г.

Решение № 14269 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13204/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Е.-М. Т.", чрез законния си представител М. М., срещу решение № 6425/24.10.2016 г., постановено по адм. д. № 11556/15 г., по описа на Административен съд -гр. С. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се обяви за нищожен обжалвания Ревизионен акт /РА/, като издаден на несъществуващ правен субект. Според жалбоподателя не е взето предвид обстоятелството, че едноличният търговец е прехвърлен с договор от 15.01.2013 г. на ЕТ "Сашо- С. А.", като без значение е фактът, че вписването на това прехвърляне е станало едва на 18.03.2013 г. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4302 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 231207015/15.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1541/12.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП -С., в частта, с която на ЕТ "Е.-М. Т." е отказано право на данъчен кредит в размер на 124480,02 лв. и са определени задължения за лихви в размер на 52758,27 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, По същество на спора за установено съдът е приел, че за ревизираните периоди в хода на ревизията е установено, че основен предмет на дейност на жалбоподателя е свързан със строително-монтажни работи и експлоатация на питейно заведение. На 15.01.2013 г. с нотариално заверен договор предприятието на жалбоподателя е продадено на трето лице - прокурист на търговеца, като това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 02.04.2013 г. На ревизираното лице е връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения № 19-53-01-359/01.10.2012 г. В указания срок са представени част от изисканите документи. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя: "Булет 2007" ООД, "Е. Т. Л." ЕООД, "Велкан ВК" ЕООД, "Т. Г. 2007" ЕООД, "М. К." ЕООД, "М-Г Корпорейшън" ЕООД, "Орион - ЗШ" ЕООД, "К. Т. К" ЕООД, "ЕМО-2001" ЕООД, "И. К." ЕООД и "Лили 2007" ЕООД. Съобщенията са връчени по реда на чл. 32 ДОПК, като в указания срок не са представени исканите доказателства. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че по преписката, освен фактурите, липсват писмени доказателства, които да установяват реално извършване на сделките - предаване на вещите, предмет на покупко-продажбите приемо-предавателни протоколи, товарителници, стокови разписки, приемни бележки и други частни документи, установяващи реалното доставяне на услугите и предаване на стоките, предмет на сделките по представените фактури). Като е отказал правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е приел, че ревизиращият орган е формирал правилен извод, тъй като за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка на стока и услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За неоснователно съдът е приел оплакването, че ревизионният акт е издаден за несъществуващ правен субект, тъй като от доказателствата по делото се установява, че процесния РА е издаден на 15.03.2013 г., докато прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец е вписано в търговския регистър на 02.04.2013 г., т. е. след издаване на ревизионния акт. По тези съображения съдът е приел, че обжалвания РА е законосъобразен. Решението е правилно, като не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, правилно да е установил правно-релевантните факти, в който смисъл е неоснователно оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдебният акт, постановен в развилото се производство по чл. 156 и следващи от ДОПК, не е засегнат от визирания по-горе порок, представляващ касационно основание. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, относно нарушения от съда на приложими норми и необоснованост. Анализът на събраните доказателства - тези в административната преписка и допълнително ангажираните в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, потвърждават изводите на органа по приходите, че по отношение на доставките не са били налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит, поради липса на данни за реалното им извършване. В рамките на съдебното производство съдът правилно е приложил процесуалната норма на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като е приел, че ЕТ "ЕЛИ - МЕТОДИ ТОДОРОВ" - М. Т. М. не е доказал фактите, въз основа на които основава своите възражения срещу акта. Органът по приходите е анализирал наличните доказателства и обосновано е приел, който извод правилно е потвърден и възприет и от състава на първоинстанционния съд, че не е доказано реално изпълнение на процесните сделки, респективно, че доставките, документирани с издадените фактури не били извършени реално. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, относно стойността и значението на събраните по делото доказателства. По преписката, освен фактурите, липсват писмени доказателства, които да установяват реално извършване на сделките - предаване на вещите, предмет на покупко-продажбите /приемо-предавателни протоколи, товарителници, стокови разписки, приемни бележки и други частни документи, установяващи реалното доставяне на услугите и предаване на стоките, предмет на сделките по представените фактури/. По този начин съвкупните доказателства по делото не водят до извод за действително прехвърлено право на разпореждане със стоки, респективно всяка от процесните данъчни фактури издадени от "Булет 2007" ООД, "Е. Т. Л." ЕООД, "Велкан ВК" ЕООД, "Т. Г. 2007" ЕООД, "М. К." ЕООД, "М-Г Корпорейшън" ЕООД, "Орион - ЗШ" ЕООД, "К. Т. К" ЕООД, "ЕМО-2001" ЕООД, "И. К." ЕООД и "Лили 2007" ЕООД не удостоверява възникнало данъчно събитие на доставка на стоки по смисъла на чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС, свързани с икономическата дейност на жалбоподателя, въз основа на което е възникнало правото на приспадане на данъка по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Като е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е формирал правилен извод. По делото категорично е установено, че към датите на издаване на съответните данъчни фактури доставчиците "Велкан ВК" ЕООД, "М. К." ЕООД, "М-Г Корпорейшън" ЕООД, "Орион - ЗШ" ЕООД, "К. Т. К" ЕООД, "ЕМО-2001" ЕООД, "И. К." ЕООД са били дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на данъчен орган. Процесните фактури, издадени от тези доставчици, не са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации за съответните данъчни периоди. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС законодателят е регламентирал като предпоставка за право на данъчен кредит, изискването доставчикът на стоките или услугите да е регистрирано по този ЗДДС лице. Това условие не е изпълнено при нито един от посочените по-горе доставчици, поради което и при липса на реално предаване на стоките, законосъобразно е отказано и правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от тези дружества фактури. По отношение на другите доставчици, част от фактурите са издадени след дерегистрацията на съответния доставчик по ЗДДС и не са включени в дневника за продажби и в справка-декларация. За друга част от фактурите се установява, че не са включени в дневника за продажби, доставчиците не са намерени на посочените адреси за кореспонденция и не са представили изисканите от данъчните органи документи и обяснения, като по този начин не са представени никакви доказателства за реалното осъществяване на доставките. По отношение на доставчика "Лили 2007" ЕООД извършената насрещна проверка е установила, че това дружество има за предмет на дейност само международна спедиция, не е извършвало търговска дейност, няма магазини и складови помещения, а представляващия дружеството управител не познава едноличния търговец-жалбоподател и не е имала никакви взаимоотношения с него. Не се излагат доводи в касационната жалба, досежно установеното от съда противоречие, че фактурите, които е издавало това дружество са само компютърни, докато представените от жалбоподателя фактури не са. Отчетено и е обстоятелството, че жалбоподателят е включил в дневника за покупки общо 26 фактури с предмет услуга и покупка, издадени през периодите м. 07., м. 11 и м. 12. 2008 г., м. 02, м. 04, м. 05., м. 07. и м. 08.2011 г. Фактурите, по които едноличният търговец е приспаднал данъчен кредит, не са декларирани в дневниците за продажби и в СД за съответните отчетни периоди. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за осъществяване на фактурираните доставки, както и че нито една от процесните фактури не е включена в съответните дневници за продажби и справки-декларации на доставчиците. Тези факти сами по себе си не са основание за отказ на правото на данъчен кредит, но предвид обстоятелството, че са представени само фактури, не може да се обоснове извод за реалност на доставките. В тази насока в касационната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Неоснователно е единственото оплакване на касатора за нищожност на ревизионния акт, като издаден срещу несъществуващ правен субект. Както правилно е приел АС, процесния ревизионен акт е издаден на 15.03.2013 г., а прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец е вписано в търговския регистър на 02.04.2013 г., т. е. след издаване на ревизионния акт. На следващо място при продажбата на търговското предприятие на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ за публичните задължения отговаря не само универсалния правоприемник, но и прехвърлителя за периода, когато е бил собственик на предприятието, както е в случая. В случая данъчните задължения на ревизираното лице са определени за периоди преди прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ. Между страните по договора и кредиторите на носимите парични задължения липсва споразумение за отговорността, касаеща задълженията на отчуждителя. В този смисъл е обоснован изводът, че не е изключена солидарната отговорност. Поради това и съобразно общите правила на солидарната отговорност приходната администрация е разполагала с възможността да насочи претенциите си спрямо който и да е от солидарните длъжници за цялото вземане. Ограничаването на отговорността за задължения до размера на получените права в хипотезата на чл. 15, ал. 3, изр. първо ТЗ е относимо към приобретателя на предприятието. Това ограничение не е адресирано към отчуждителя, отговарящ за задълженията си с цялото свое имущество. Приемането на противния извод от една страна противоречи на смисъла на закона, а от друга би допуснало неприемливата за целите на данъчното облагане възможност всяко лице, вписано като ЕТ чрез отчуждаване на търговското си предприятие да избегне заплащането на данъчните задължения, възникнали именно от неговата дейност в качеството на едноличен търговец. В случая данъчните задължения на ревизираното лице са определени за периоди преди прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ, като между страните липсва споразумение за отговорността, касаеща задълженията на отчуждителя. В този смисъл е обоснован изводът, че не е изключена солидарната отговорност. Поради това и съобразно общите правила на солидарната отговорност приходната администрация е разполагала с възможността да насочи претенциите си спрямо който и да е от солидарните длъжници за цялото вземане. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. за присъждане на разноски за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 4302 лева, юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,