Решение № 3649 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2010 г.

Решение № 3649 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Александър Кирилов Ананиев, Михаил Кирилов Ананиев, Ива Станчева Кормушева и Любомир Иванов Кормушев против решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 42 + 800 (пътен възел "Младост") до км 44 + 720 (край на участъка в строителство), в частта му относно определеното обезщетение за отчуждаваните 159 м2 от недвижим имот с планоснимачен номер 738, находящ се в землището на гр. София, район "Витоша". Жалбоподателите считат, че определеното им обезщетение от 23612 лева е "силно" занижено и същото не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, но същевременно не поддържат твърдение за размера на дължимото им обезщетение. В хода на делото по същество, процесуалните представители на жалбоподателите - адв. Иванов и адв. Нанова, застъпват становище, че следва да бъде възприета като равностойно обезщетението, посочено в първия вариант на приетата съдебно-оценителна експертиза. Претендират се разноски по списък в общ размер на 4106,50 лева. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Маринов, счита жалбата за неоснователна, алтернативно поддържа, че съдът следва да измени административното решение съобразно допълнителното заключение на вещото лице. Разноски не се претендират, но се поддържа прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството не участва и не се представлява в хода по същество на делото. Разноски не се претендират. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. е отчуждена част, равняваща се на 159 м2, от поземлен имот с пл. № 738, съгласно кадастралната карта на гр. София, район "Витоша", планоснимачен район в. з. "Симеоново - север" като отчуждителният акт е насочен спрямо настоящите жалбоподатели като собственици на имота. Определеното обезщетение от административния орган е в размер на 23612 лева, като тази стойност е приета въз основа на оценка, възложена на 16.11.2009 г. и изготвена по реда на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 8.12.2009 г. Равностойното парично обезщетение е определено при оценка от 148 500 лв./дка респ. 148,50 лв./м2 при използване на следните свидетелства - решения на Столична община от 22.05.2008 и 8.10.2007 г., сделка от 18.05.2009 г. и две предложения за продажна цена от сайта imoti.bg. Административния орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е посочена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 10.05.2010 г. по делото е допусната експертиза, която да даде заключение за пазарните цени на отчуждавания имот. С молба от 13.08.2010 г., подадено от пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, към делото са представени девет броя пазарни свидетелства - н. а. № 48, том. VI, рег. № 10127, дело № 363/2009 г.; н. а. № 174, том II, рег. № 7191, дело № 344/2009 г.; н. а. № 168, том I, рег. № 2461, дело № 148/2009 г.; н. а. № 111, том. VI, рег. № 10512, дело № 1021/2009 г.; н. а. № 107, том I, рег. № 5661, дело № 95/2009 г; н. а. № 71, том. VI, рег. № 10267, дело № 984/2009 г; н. а. № 70, том. VI, рег. № 10266, дело № 983/2009 г.; н. а. № 132, том. VI, рег. № 10692, дело № 1042/2009 г. и н. а. № 72, том. VI, рег. № 10279, дело № 985/2009 г. На 14.09.2010 г. по делото е представена, назначената от съда съдебно- оценителна експертиза, с която вещото лице инж. Димитър Бошнаков е дал своето заключение че "пазарната цена" на отчуждавания имот по см. на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС е 394,72 лв/м2 или 62760 лв. обезщетение да отчуждаваните 159 м2. Това си заключение, експертът е направил въз основа на две сделки, касаещи имот и идеална част от част от имот, намиращи се в м. "Малинова долина - Бункера 3-ти етап", район "Витоша" - н. а. № 116, т. I, № 112/18.05.2009 г., относно продажба на имот с площ от 5156 м2 с цена от 322,71 лв./м2, представляващ "нива" и н. а. № 122, т. III, № 428/16.09.2009 г., касаещ замяна на 1/18 ид. част от имот с цена от 466,73 лв./м2. В съдебно заседание от 16.09.2010 г. вещото лице поддържа своето заключение като посочва, че представените от заинтересованата страна пазарни свидетелства не са включени като данни, тъй като те се отнасят до сделки с имоти, намиращи се в м. "Витоша" от район "Лозенец". С протоколно определение от 16.09.2010 г., съдът е дал възможност на ответника и заинтересованите страни в 7-дневен срок да представят нотариални актове за извършени сделки в район "Витоша" с недвижими имоти с подобни характеристики на отчуждавания за период от 12 месеца преди възлагане на административната оценка. С молба от 22.10.2010 г. на юрк. Ангелов като представител на МРРБ са представени два акта - н. а. № 116, т. I, дело № 112/18.05.2009 г. и н. а. № 70, т. IV, д. № 0574/8.09.2009 г. На 6.10.2010 г. е представено пред съда допълнителното заключение, при което към данните от сделките, посочени в първоначалната експертиза, са включени данните от н. а. № 70, т. IV, д. № 0574/8.09.2009 г., с цена от 314, 59 лв./м2. Въз основа на трите сделки, вещото лице е посочило средна пазарна цена от 368 лв./м2 или обща за отчуждавания имот - 58512 лв. В съдебно заседание от 16.12.2010 г. заключението е оспорено от юрк. Ангелов поради неотносимост на използвания от вещото лице н. а. № 122, т. III, № 428/16.09.2009 г., спрямо определянето стойността на дължимото обезщетение. В тази връзка, вещото лице е посочило, че ако бъде изключен като аналог цитирания акт, то стойността на имота следва да се определи при стойност от 318.65 лв./м2 или 50665 лева за отчуждената част. При така установените факти, съдът счита, че жалбата е основателна. Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (ред. преди ДВ, бр. 87/2010 г.) "Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждавания имот, възложена на 16.11.2009 г. и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 8.12.2009 г. е видно, че при изготвянето й са използвани пазарни аналози, съставени извън срока по § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС. В случая 12-месечния период, броим от дата на възлагане на оценката, обхваща периода 16.11.2008 - 16.11.2009 г. и от тук позоваването на сделки извършени през 2007 г. и през май 2008 г. е недопустимо, което съда счита за достатъчно основание да приеме, че определеното от административния орган от 148,5 лв./м2 за незаконосъобразна, респ. неравностойна. Освен това незаконосъобразно е и изготвянето на оценката за имотите въз основа на ценови предложения за продажба на имоти, поддържани от подавачи на пазара на недвижими имоти. Този подход е в пълен разрез с условието, поставено в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, да е налице не предложение за сделка, а реално сключена такава и вписана в съответния срок в службата по вписванията. Единствено допустима за сравнение е сделката от 18.05.2009 г. - н. а. № 177, том, LII, рег. № 18497, дело № 11626 - като свидетелстваща за пазарната стойност на поземлените имотите в район "Витоша" при цена от 322712 лв./дка за имот с обща площ от 5,156 дка. В хода на делото са приети три различни стойности на дължимото обезщетение, включени в заключения на назначеното от съда вещо лице - 394,72 лв./м2, 368 лв./м2 и 318.65 лв./м2. Съдът счита, че кредитираното заключение следва да бъде ползвано, тъй като единствено то е изведено от данните, съдържащи се в надлежни пазарни свидетелства, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и 4 от ДР на ЗДС (ред. преди ДВ, бр. 87/2010), а именно - н. а. № 116, т. I, № 112/18.05.2009 г. и н. а. № 70, т. IV, д. № 0574/8.09.2009 г. По двете ползвани сделки, страните са се разпоредили с поземлени урбанизирани незастроени имоти, намиращи се в район "Витоша", в близост до околовръстния път (който се явява определящ ценови фактор) и в срока между 16.11.2008 - 16.11.2009 г. Съдът, напълно споделя възраженията поддържани от юрк. Ангелов, в посока, че н. а. № 122, т. III, № 428/16.09.2009 г. не може да бъде годен за ползване аналог при намиране на пазарната стойност на отчуждавания имот респ. на дължимото равностойно обезщетение. На първо място предмет на сделката е замяна на идеални части от незастроен имот, а от друга - самостоятелни обекти в сграда и задължение за предаването им в конкретно определен етап на завършеност, а на второ - стойността на заменяните имоти не е посочена. При това положение единствено цената на идеалните части от незастроените имоти № 527 и 528 би могла да служи като аналог, но тъй като същата не посочена (по сделката липсва парично уравнение за заменените имоти), то това става обективно невъзможно. Следва да бъде допълнено, че съдът многократно е имал възможност да се произнесе по повод на коментирана сделка като е приемал, че същата е негоден пазарен аналог и не може да служи да определяне на пазарните цени на отчуждаваните имоти - адм. дело № 5876/2010 г., адм. дело № 5874/2010 г., адм. дело № 5871/2010 г. Що се касае обаче до представените по делото на 13.08.2010 г. от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството пазарни свидетелства, то същите, без изключение, удостоверяват сключени сделки в район "Лозенец" при Столична община, поради което и на основание § 1а, т. 4, б. а от ДР на ЗДС, те се явяват неотносими, тъй като не са в близост до отчуждавания имот, намиращ се в район "Витоша". По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразена именно с размера, определен в приетото заключение от съда - 318,65 лв./м2 или общо 50 665 лева за отчуждените 159 м2 като административното решение бъде изменено в тази посока. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, но не в пълния претендиран от тях размер от общо 15206,50 лева. Съдът счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатските възнаграждения и счита, че същите следва да бъдат намалени до минималния позволен от закона размер - 450 лева. Мотивите на съда се свеждат до това, че с делата имащи за предмет законосъобразността на отчуждителните актове по ЗДС за изграждане на инфраструктурни обекти с национално значение по общо правило не са свързани с правна трудност при тяхното разглеждане, тъй като е налице пълна и ясно законова уредба, постоянна, достъпна и богата съдебна практика, а спорът, както и в настоящия случай, се разрешава обикновено от назначената съдебно-оценителна експертиза, като в случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че самата жалба и направеното с нея доказателствено искане за назначаване на експертиза е направено лично от жалбоподателите без правната помощ. Не може да бъде пропуснат и факта, че представените договорите за правна защита по своя размер - от 3600 до 3900 лева - се отличават съществено по размерът на адвокатското възнаграждение от обичайно договаряните размери по този вид дела, касаещи оспорване на решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. или решение № 559 на МС от 29.07.2010 г. В тази връзка, съдът счита, че договорените и заплатени от жалбоподателите възнаграждения следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 във вр. с чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до размер от 450 лева за всеки от жалбоподателите. По отношение на разноските за възнаграждение на вещото лице и свързаните с това заплатени банкови такси, то същите се дължат изцяло в общ размер на 302,50 лева. По отношение на транспортните разходи на Любомир Кормушев, доказвани чрез 4 билета, всеки на стойност от 1 лева, издадени на 16.12.2010 г., то същите следва да бъдат признати в размер на 2 лева, той като видно от часа на издаване на билетите е обективно невъзможно ползването им от едно лице. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,