Решение № 15251 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2009 г.

Решение № 15251 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 02828/2006 г. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Драгана Цветкова Трифонова от гр. Враца срещу решение № 173/23.05.2006 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отхвърлена жалбата на същата и е отречено правото й да бъде изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 11.03.2004 г. - 24.05.2004 г. (включително) по болнични листове № 7545289/22.03.2004 г., № 7514807/1.04.2004 г., № 7514814/20.04.2004 г. и № 7514823/3.05.2004 г., респ. е потвърден отказ на осигурителя "Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД" гр. София да й изплати такова обезщетение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Драгана Цветкова Трифонова с оплакване, че е неправилно. Възразява срещу отразеното в мотивите, че не е поскала реално възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО (отм.) и че е налице правно основание за изплащане на исканото парично обезщетение за временна неработоспособност за процесния период. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично и с адв. Станчева, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - гл. директор на СУ "СО" не се представлява, получена е писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. По делото не е спорно, че Драгата Трифонова е работила по трудово правоотношение с "Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД" гр. София, което е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 4.02.2004 г., но заповедта е връчена на лицето на 11.03.2004 г. С решение от 14.10.2004 г. по гр. д. № 1193/2004 г. на РС-Враца заповедта за уволнение е била отменена, а това решение оставено в сила от състав на Окръжен съд гр. Враца с решение от 8.11.2005 г. по гр. д. № 629/05 г. Заради настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 11.03.2004 г. - 24.05.2004 г., Драгана Трифонова е поискала от осигурителя "Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД" гр. София да й изплати такова обезщетение по болнични листове № 7545289/22.03.2004 г., № 7514807/1.04.2004 г., № 7514814/20.04.2004 г. и № 7514823/3.05.2004 г. Предмет на спора по настоящото дело е отказът да й бъде изплатено обезщетението, който осигурителят и административния орган са мотивирали с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО. Безспорен по делото е факта, че с разпореждане № 4809101955 от 25.05.2004 г. на РУ "Социално осигуряване" гр. Враца на Драгана Трифонова е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 71 до 90% за периода от 1.02.2004 г. до 1.01.2005 г., както и социална пенсия за инвалидност. Съгласно чл. 42, ал. 2 от КСО, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно и мотивирано е разгледал всички възникнали правоотношения между Трифонова, и осигурителя във връзка с осигурителните вноски, осигурителния стаж и правото на получаване обезщетение за временна неработоспособност. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от КСО. Независимо от обстоятелството, че сумите по отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност и социална пенсия за инвалидност в размер на 398, 48 лв. са получени с пенсионен запис през месец юни 2004 г., средствата се считат преведени и покриват периода 11.03.2004 г. - 24.05.2004 г., на който Трифонова претендира обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. При тълкуване текста на цитираната правна норма се налага правния извод, че е недопустимо получаване на такова обезщетение в случаите, когато лицето има признато право да получи пенсия. Социалната цел на обезщетението за временна неработоспособност е да подсигури средства за съществуване на лицето, което е в обективна невъзможност да полага труд поради общо заболяване, но когато то има установено право на пенсия, тя осъществява тази цел. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,