Решение № 2349 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2010 г.

Решение № 2349 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Столичната община, подадена срещу решение № 2855 от 27.08.2010 г., постановено по адм. дело № 5824 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата в писмен отговор е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата. Върховният административен - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, като обсъди поддържаните в жалбата пороци на решението и служебно допустимостта и съответствието на решението с приложимия материален закон, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по подадена искова молба от Иво Лъчезаров Георгиев от гр. София срещу Столичната община за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на Столичната община при и по повод изпълнение на административна дейност, е уважил изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Съдът е приел за установено, че непочистването на битовите отпадъци по улицата и в квартала, в който живее ищецът, за описания в исковата молба период (1.03.2009 - 31.03.2009 г.) е неизпълнение на задълженията на кмета на Столичната община за осигуряване непрекъснатостта на процеса по сметосъбирането (съгласно разпоредбата чл. 16 от Закона за управление на отпадъците - ЗУО), което неизпълнение следва да се приеме за незаконосъобразно бездействие на органа при изпълнение на административна дейност, предизвикало у ищеца сериозно безпокойство, раздразнителност и състояние на тревожност за здравето на семейството му поради огромното количество боклук. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - решението не съответства на ЗОДОВ. От изложеното в исковата молба и от представените от ищеца доказателства се установява, че ищецът е предявил иск срещу Столичната община за обезщетение за неимуществени вреди, причинени му поради незаконосъобразно бездействие на кмета на общината в продължение на един месец (м. март 2009 г.) да изпълнява административните си задълженията за осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци и за транспортирането им до съответните депа за обезвреждането им. Неимуществените вреди са определени като преживяно от ищеца психическо състояние на раздразненост, тревожност и безпокойство за здравето на семейството и от състояние на "дискомфорт от естетическа гледна точка". Като доказателство по делото е приложена и действащата към м. март 2009 г. Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на Столичната община, приета с решение на СОС. Правните изводи на съда, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца, са от незаконосъобразно бездействие на кмета на Столичната община при и по повод изпълнение на административна дейност - неизпълнение на административни задължения по чл. 16, ал. 3, т. 1 и 2 ЗУО и действащата наредба по чл. 19 ЗУО на Столичния общински съвет, противоречат на законовите предпоставки за приложимостта на ЗОДОВ. Пасивната легитимация по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е определена в чл. 205 АПК и отговорността на юридическото лице е от "административен деликт" - от административно увреждане, за конкретния случай за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност - т. е. на управленска, публична, властническа дейност. Незаконосъобразно е всяко бездействие, когато то е извършено в противоречие с предписано от правна норма задължение. Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на служебно или трудово правоотношение в държавна или общинска администрация. Административната отговорност на кмета на общината по ЗУО е посочена в наредбата по чл. 19 от закона - "поддържане и опазване на чистота", съответно чл. 3 и 4 - "кметът на СО сключва договори с лица, регистрирани от РИОСВ по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУО, които извършват услуги по почистване на местата за обществено ползване". Юридическите лица, с които кметът е сключил договор за извършване на услуги по почистване на местата за обществено ползване, изпълняват задълженията си в съответствие с приеманата от СОС годишна задача. Кметът има административни правомощия по наредбата - да сключи договори с юридически лица, които да извършват услугите по поддържане и опазване чистотата и управление на отпадъците на територията на Столичната община, и правомощия по чл. 28 от наредбата - да упражнява контрол и налага санкции (чрез други длъжностни лица) при неизпълнение на всички изисквания и задължения, произтичащи от наредбата. Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ възниква, когато е налице хипотезата на чл. 4 ЗОДОВ - вредите да са пряка и непосредствена последица от вредоносни действия, бездействия или от административен акт. За конкретния иск не може да се приеме, че описаните неимуществени вреди са настъпили по повод неизпълнението на административна дейност, макар и да има връзка, когато тя не е пряка. Неизвозването на отпадъците и непочистването на местата за обществено ползване за описания в исковата молба период са последица от неизпълнение на сключени договори по наредбата и не е налице елемент от фактическия състав на чл. 4 ЗОДОВ - наличие на "пряка и непосредствена връзка". Пряката и непосредствена връзка между вредата като неблагоприятно психическо състояние на конкретния ищец и противоправното бездействие на ответника изключва опосредяване на резултата от други волеизявление или действия на администрацията - неизпълнение на административни задължения като последица от сключени договори по реда на ЗУО и наредбата. По изложените съображения съдът е разгледал предявения иск за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на неправилна основа, като е приел, че претърпените неимуществени вреди от неподдържането и непочистването на отпадъците в квартала на ищеца са пряка и непосредствена последица от личното незаконосъобразно бездействие на кмета на София и е налице обективната отговорност на Столичната община. Касационната жалба е подадена от лице с представителство по пълномощие съгласно чл. 32, т. 3 ГПК - от гл. юрисконсулт на Столичната община, като в жалбата са посочени и пороците на обжалваното решение. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно по изложените съображения за несъответствие с приложимия закон, за който порок на обжалваното решение съдът е длъжен да следи служебно. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,