Решение № 14539 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2018 г.

Решение № 14539 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ганев, [населено място], чрез проц. си представител адв. В. Шаркова, против решение № 144/17.04.2018 г., постановено по адм. д. № 850/2017 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Ганев против заповед № РД 22-1475/30.08.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, с която са прекратени наемните правоотношения с П. Ганев и Н. Сюлейманов за недвижим имот - общинско жилище от фонд "Резервен" - ап. [номер], находящ се в г р. [населено място], [улица], вх. [номер]. Съдът е оставил в сила заповедта като законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Касационните доводи относно срока на договора, са подробно обсъдени в решението, като съдът обосновано е приел, че във всички положения към датата на издаване на оспорената заповед е изтекъл срокът за настаняване, а нормата на чл. 236 от ЗЗД, съгласно която "ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок", е неприложима. Разпоредбите на ЗОС са специални и нормите на чл. 228 - 239 от ЗЗД не намират приложение при отдаването под наем на общински жилища. То се извършва по ред, определен от общински съвет чрез нарочна Наредба. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не е взел под внимание, че в нито една от разпоредбите на сключения договор за отдаване под наем на общински имот от 13.06.2013 г. не се съдържа предупреждение, че правоотношението може да бъде с максимален срок на действие две години. Принципно, всяка непълнота на какъвто и да е договор, която не води до нищожност, може да бъде запълнена от клаузите на съответно приложимия закон. В случая жалбоподателят е бил настанен в процесното жилище по реда на чл. 45, т. 1 от ЗОС за срок, не по-дълъг от две години, който срок е изтекъл. Неоснователно е и оплакването на касатора, че писмо изх. № 94 ПП-10336-1#2/03.07.2017 г. на кмета на Община В. Търново не подлежи на обсъждане относно неговата законност в съдебното производство. Писмото съдържа изричен отказ на административния орган за продължаване на наемното правоотношение и е получено от П. Ганев на 10.08.2017 г. (разписка л. 126). Същото не е предмет на обжалване по делото и не са приложени доказателства, че е било обжалвано. Правилно съдът е приел, че има характер на административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е бил обжалван в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и е влязъл в сила, поради което законосъобразността му не може да бъде обсъждана в това производство. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав