Решение № 363 от 8.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 339/2010 г.

Решение № 363 от 8.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 339/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срока по чл. 423, ал. 1 НПК е постъпило искане от задочно осъдения Й. П. за възобновяване на основание чл. 423, ал. 5 НПК на НОХД № 1055/08 г. по описа на Пловдивския районен съд. Иска се отмяна на постановената по делото присъда № 170 от 24.03.2009 г., връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по мярката за неотклонение на основание чл. 423, ал. 4 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата пледира същото да се уважи и да се "оправдае подсъдимия". Последният моли да му се намали наказанието. Прокурорът пледира за основателност на искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, изложените в него доводи, становищата на страните и служебно изисканото от ВКП ксерокопие на ЕЗА, намира следното: С цитираната присъда П. е признат за виновен в това, че на 11.04.2007 г., в гр. П., при условията на опасен рецидив, е отнел мобилен телефон "Сони Ериксон Z 530 I" и карта "Биканект" с ваучер на обща стойност 184.75 лв. от владението на М. Димитрова, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по режима на изтърпяване на наказанието и разноските. Присъдата не е обжалвана и протестирана. Осъденият П. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване. Присъствено е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановления от 10.07.07 г. и 27.11.07 г. и е бил разпитван в това му качество. Лично и в присъствието на упълномощения му защитник - адв. С, на 30.11.07 г. му е предявено разследването. Обвинителният акт е внесен в съда на 18.07.08 г. и на същата дата е образувано съдебното производство. С разпореждане от 22.07.08 г. делото е насрочено за разглеждане на 16.09.08 г. След двукратно отлагане на делото и издирване на П., му е изменена мярката за неотклонение в "задържане под стража" и е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 56950/08 г., като в приложеното по делото на л. 76 писмо до РС е отразено, че същият е напуснал страната на 11.08.08 г., след образуване на делото пред Районен съд - гр. П.. По тази причина производството е протекло по реда на 269, ал. 3, т. 3 НПК. Задочно е постановена и атакуваната присъда. С оглед изпълнението й е издадена европейска заповед за арест № Р 558/26.08.2009 г., с която е предоставена гаранция за възобновяване на делото. След екстрадирането на П. присъдата е приведена в изпълнение. Категоричната разпоредба на чл. 423, ал. 5 НПК налага производството по делото да бъде възобновено независимо дали осъденият е знаел или не за съдебното производство, поради което искането е основателно. Обстоятелствата, че П. е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, напуснал е пределите на страната, съдебното му минало и повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 , вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, обосновават спрямо същия на осн. чл. 423, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 НПК да се определи мярка за неотклонение "задържане под стража". Водим от горното и на осн. чл. 423, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,