Решение № 60193 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2021 г.

Решение № 60193 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Обжалвано е решение от 11.02.2021 г. на ДК на КЧСИ по дис. д. № 16/2020 г., с което е отказано да се наложи наказание на ЧСИ Н. В. Г., с рег. №*** за допуснати нарушения по изп. д. № 2816/2019 г., преобразувано в изп. д. № 65/2020 г. на ЧСИ Д. Д.. Жалбоподателят- Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението, с което е отказано да бъде наложено наказание неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли решението да бъде отменено о да бъде наложено наказание на частния съдебен изпълнител. Жалбоподателят - ЧСИ Н. В. Г. поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Образуване е дисциплинарно производство по искане на Министъра на правосъдиeто с вх. № 3060/22.06.2020 г. Министъра на правосъдието за виновно неизпълнение на задължения за това, че изпълнителното производство е образувано в нарушение на чл. 427 ГПК, в нарушение на чл. 428, ал. 2 ГПК и в нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ. В становище, представено от ЧСИ Н. Г. последният е заявил, че изпълнителното дело е образувано на 09.12.2019 г. по молба на взискателя К. Д., въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2019 г., от който се установява, че Б. Т. е длъжник за присъдени съдебни разноски в размер на 720 лева по гр. д. № 1003/2019 г. на ОС Бургас. Посочил е, че след като е установил по възражения на длъжника, че същият няма адрес и имущество в съдебния район на ОС Бургас е постановил спиране на изпълнителното производство на 12.02.2020 г., а на 17.02.2020 г. е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ с район на действие ОС Пазарджик. Посочил е, че неправилно в поканата за доброволно изпълнение са съобщени на длъжника като наложени обезпечителни мерки възбрана на имот и запор на МПС, а що се касае до подреждането на книжата, то не е извършил визираното в искането на министъра нарушение. ДК КЧСИ е приела за установено, че ЧСИ Н. Г. действително е извършил нарушение на чл. 427, ал. 5 ГПК отнасящ се до местната компетентност, но поради претовареност на кантората към онзи момент поради поемане на допълнителен архив от 2000 бр. активни дела. На нова нарушение е било отстранено от самия ЧСИ, който след като е установил пропуска е изпратил делото на надлежния ЧСИ. ДК КЧСИ е приела, че не е нарушена разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК, тъй като се установява в поканата за доброволно изпълнение получена от длъжника на 28.01.2020 г., че на длъжника е съобщено за наложен запор на банкови сметки в ОББ, която е единствената наложена обезпечителна мярка в изпълнителното производство. Частта от поканата, която изрежда и други обезпечителни мерки е част от готовия образец и не се установява такива да са били налагани, поради което и това нарушение не следва да се счита за доказано. Комисията е приела, че не е доказано и нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, тъй като не е установено неправилно подреждане на книжата по изпълнителното дело, още повече, че към момента на проверката то вече е било изпратено на друг ЧСИ. За установеното едно нарушение дисциплинарната комисия е отказала да наложи наказание поради неговата малозначителност. В жалбата Министъра на правосъдието поддържа, че ДК на КЧСИ не е взела предвид събраните по дисциплинарното дело доказателства за това, че ЧСИ е извършил и трите нарушения, които съставляват виновно неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ. Моли решението на ДК КЧСИ да бъде отменено и да бъде наложена глоба около средния размер. Върховният касационен съд, състав на ІV го. о намира, че жалбата е неоснователна. Видно от изложеното, съдебният изпълнител е извършил само първото от претендираните нарушения, тъй като не е положил достатъчно грижа поради претовареност на кантората при извършването на проверката за местната компетентност, но нарушението е незначително, тъй като макар и с известно забавяне делото е изпратено на надлежния съдебен изпълнител. С оглед установените факти по делото настоящият съдебен състав намира, че не са извършените нарушения на разпоредбите на чл. 428, ал. 2 ГПК и на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, тъй като ЧСИ е започнал изпълнението по молба на заинтересована страна, чрез надлежен пълномощник, и на основание представен изпълнителен лист, изпратил е покана за доброволно изпълнение получена от длъжника на 28.01.2020 г., като му е съобщено за наложен запор на банкови сметки в ОББ, която е единствената наложена обезпечителна мярка в изпълнителното производство, без да е пристъпил към изпълнителни действия. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се налага запор на МПС, както и възбрана върху имоти в режим на СИО, но такива обезпечителни мерки реално не са налагани, а са останали незаличени в бланката на поканата. Следва да се отбележи, че и в искането за образуване на дисциплинарно производство е посочено само, че книжата по делото не се прилагат и подреждат съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, без да се посочена кои точно действия по администриране се квалифицират като нарушения на съответна правна норма. В рамките на съдебната проверка, зададена с жалбата от министъра на правосъдието, съставът на Върховния касационен съд намира, че решенето на ДК на КЧСИ е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на КЧСИ сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение и на Предвид изложените съображения, съдът