Решение № 8049 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15166/2011 г.

Решение № 8049 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15166/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Сънсолар "ЕООД против решение № 124/14.09.2011 г., постановено по адм. д. № 294/2010 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Добрич, обективиран в писмо рег. № 2944/22.02.2010 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 9 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение АС - Добрич е отхвърлил жалбата на "Сънсолар" ЕООД против писмо с рег № 2944/22.02.2010 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Добрич, с което е отказано извършването на първоначална регистрация на ППС марка "Волво", модел "В 70" с VIN YV1BWхххххххххххх, тъй като представеното свидетелство за регистрация е неистински документ. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 2 от Наредба I-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на регистрация в съда и в регистър БУЛСТАТ, съответно в търговския регистър - за стопанските субекти. Видно от удостоверение изх. № 20091201111622/1.12.2009 г. на Агенцията по вписванията, седалището на "с" ЕООД е в гр. Добрич. Процесното писмо изх. № 2944/22.02.2010 г., съдържащо отказ за регистрация на заявеното МПС, е издадено от Началник сектор "ПП" при ОДМВР, гр. Добрич, т. е. от компетентен орган по см. на чл. 2 от горепосочената наредба. Съдът е счел, че издаденото писмо-отказ за регистрация отговаря на изискванията за форма по см. на чл. 146, т. 2 от АПК. В него са посочени фактически и правни основания за издаването му и достатъчно идентифицира издателя му. Според АС - Добрич при издаване на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка съдът е отбелязал, че при преглед на заявлението за регистрация № 090851011188 /л. 33 от делото/, поставило началото на административното производство, подадено от упълномощения представител на "Димар" ЕООД, е констатирал, че същото не е подписано от заявителя. Съгласно чл. 30, ал. 1 от АПК, когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. Органът не е предприел процедура по потвърждаване на заявеното искане, а се е произнесъл по същество по него, което е дало основание на съда да приеме, че за административния орган не е възникнало съмнение относно авторството на искането. Поради факта, че е подаденото искане за регистрация на процесното МПС от праводателя на жалбоподателя не е оспорено от него и в процеса на съдебното производство, съдът е приел, че в случая няма нарушение на процедурата по издаването на административния акт по см. на чл. 30, ал. 1 от АПК. Счел е, че дори да се приеме, че има такова нарушение, то не е съществено, тъй като не влияе върху крайния извод на административния орган относно липсата на предявеното пред него субективно право. Съдът е констатирал още, че обжалваният административен акт е съобразен с материалния закон. Съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба I-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, за първоначална регистрация на превозно средство в държава-членка на ЕС или на ЕИП, собственикът представя свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 /ако е издавана/, издадени от компетентен орган на държавата-членка на ЕС или ЕИП, т. е. представянето на валидно свидетелство за регистрация е един от необходимите документи, за да бъде удовлетворено искането за регистрация на МПС от органите на "Пътна полиция". В конкретния случай, към заявлението за регистрация на процесното МПС е представен регистрационен талон № 15 681279, който от данните по делото се установява, че е неистински. Според съда този извод се потвърждава категорично и от извършената справка на Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при МВР в Интерпол Белгия. Видно от писмо рег. № А-12576/9.07.2011 г. на горепосочената дирекция, данните посочени в процесния регистрационен талон не фигурират в базата данни на компетентните държавни органи на Кралство Белгия. Лице с посоченото в свидетелството за регистрация име, както и посоченият в свидетелството адрес, не съществуват. Регистрация YNW522, каквато е отразена на регистрационния талон, никога не е издавана на посоченото в свидетелството лице. Допълнително Интерпол Белгия е дал информация, че фактура от компания DICAR за такава марка автомобил и с такава рама не е издавана, т. е., че фактурата, въз основа на която е извършена покупката на автомобила от праводателя на жалбоподателя е подправена. Съгласно заключението на вещото лице процесният регистрационен талон не е подправен, същият е изпълнен върху оригинална бланка. Между впрочем, обстоятелството, че бланката на процесния регистрационен талон е оригинална се потвърждава и от Интерпол Белгия. Но според съда в случая се касае до интелектуално /а не материално/ подправен неистински удостоверителен документ, изпълнен върху оригинална бланка. Неистинността на документа се състои в неверността на отразените в него данни относно името и адреса на титуляра на регистрационния талон, посочен в него, а също и в обстоятелството, че регистрационен талон от този тип не е издаван на лице с име, посочено в него. Съдът е счел за неоснователно становището на жалбоподателя, че обстоятелството, че автомобил с посочените в процесния регистрационен талон характеристики не фигурира в базата данни на органите на Кралство Белгия не е от значение за делото поради факта, че същият не се намира на територията на тази страна преди повече от 2.5 г. и че е недоказано, че издадената от компания DICAR фактура е подправена. Според съда дори и да се приеме тази теза, обстоятелството, че регистрационният талон е издаден на несъществуващо лице, регистрирано на несъществуващ адрес не може да бъде игнорирано, а това е от решаващо значение за извода относно истинността на същия. С оглед всички изложени съображения съдът е счел, че атакувания отказ за регистрация на МПС "Волво В 70" с VIN YV1BW7ххххххххххх, обективиран в писмо рег. № 2944/22.02.2010 г. на Началника на сектор "ПП" при ОДМВР - Добрич е законосъобразен, а жалбата - неоснователна. Така постановеното решение е правилно. По делото не се спори, че представеният за регистрация автомобил има оригинален идентификационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Нормата на ал. 3, на същия член, уточнява, че докато не се установи автентичния идентификационен номер регистрация не се извършва. Тази норма не отменя визираните в ал. 1 изисквания, а само конкретизира, прецизира значимостта на автентичния идентификационен номер като дава яснота, че за целите на регистрацията поправения, заличения или повреден идентификационен номер не е валиден номер. Следователно законовото изискване, за да се осъществи регистрация е не само да е установен автентичния идентификационен номер, но и да е установено по надлежния ред, че лицето, искащо регистрацията, е собственик на превозното средство. С оглед представените доказателства не може да се направи извод, че лицето, заявило автомобила за регистрация е собственик на автомобила. Свидетелството за регистрация - част I, е официален свидетелстващ документ, издаден в съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства. С оглед на това и по силата на чл. 4 от Директивата свидетелство за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава-членка. Следователно посочените в свидетелството обстоятелства, в т. ч. и досежно собственика, до доказване на противното, обвързват административния орган и съда при извършване на пререгистрацията на превозното средство в страната. Документът за собственост, наред със свидетелството за регистрация са сред необходимите приложения към заявлението за първоначална регистрация и са в обхвата на проверката за достоверност по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба I 45 от24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях. Именно в хода на тази проверка административният орган е установил, че представеното свидетелство за регистрация, е неистински документ. Събраните по делото доказателства - извършената експертна справка, отговорът от Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" МВР, постановление за отказ да се образува досъдебно производство опровергават удостоверените в свидетелството за регистрация факти и обстоятелства, отнасящи се до името и адреса на титуляра на регистрационния талон, посочен в него, а също и обстоятелството, че регистрационен талон от този тип е издаван на лице с име, посочено в него От друга страна от полученият отговор от Интерпол се установява, че компания DICAR, /продавач и издател на представената фактура за продажба на автомобила/ е потвърдила, че процесната фактура е подправена, както и че автомобил с посочения номер на рама никога не е бил продаван от компанията. Гореизложеното обосновава извод за липса на задължителна предпоставка за регистрация на автомобила - легитимирането на касатора като собственик на въпросния автомобил. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДП допуска регистриране на ППС само на името на неговия собственик при представени доказателства за собственост. Свидетелството за регистрация на автомобила, както и представената фактура за покупко-продажба са именно такива доказателства, но правилно съдът е установил, че те са неистински. Касаторът не е представил други доказателства, които да го легитимират като собственик на автомобила, чиято регистрация иска. Следователно в случая не е била налице първата задължителна предпоставка, визирана в чл. 143, ал. 1 ЗДвП - доказателства за собственост на автомобила, заявен за регистрация. Неоснователно е възражението за противоречие в мотивите на първоинстанционния съд. Решението е добре обосновано, мотивите са последователни и логични, изводите, до които е достигнал съда са в съответствие със събраните по делото доказателства и се подкрепят напълно от настоящата инстанция. При така установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на постановения отказ на административния орган. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд - Добрич следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,