Решение № 307 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6522/2007 г.

Решение № 307 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6522/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 30 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 1308/2006 г. Районен съд гр. С. е отхвърлил предявения от С. С. Ч. срещу С. С. Т. иск за определяне на по-голям дял от общото имущество при прекратена със развод съпружеска имуществена общност, поради наличие на особени затруднения за отглеждане и възпитаване на роденото от брака дете. С решение № 301 от 24.10.2007 г. по гр. д. № 462/2007 г. Окръжен съд гр. С. е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. Ч. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация С. С. Т. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че не са доказани особени нужди на детето създаващи затруднения при отглеждането му, затова няма основание за определяне на по-голям дял от общото имущество на майката. В касационната жалба се твърди че доказателствата по делото не са преценени правилно от съда. По делото било доказано че са налице основанията визирани в чл. 28, ал. 1 СК - касаторката била безработна и няма доходи, а ответникът не заплащал издръжка. Доводите в жалбата са неоснователни. Съдът е спазил процесуалните разпоредби, гарантиращи правилност на фактическите констатации, като е обсъдил подробно ангажираните доказателства. Не се спори, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 12.05.1990 г., е прекратен с влязло в сила на29.07.2005 г. решение по гр. д. № 2329/2004 г. на Районен съд гр. С.. От брака си имат дете С, роден на 30.12.1990 г., което е предоставено за отглеждане и възпитание на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. месечно. С нот. акт № 159 от 12.12.1995 г. страните са придобили 1/2 ид. ч. от апартамент, а останалата 1/2 ид. ч. е собственост на детето. За да бъде уважена претенцията по чл. 28, ал. 1 СК трябва да са налице действителни, особени затруднения, за съпруга упражняващ родителските права, каквито примерно са възрастта на децата, техния брой, здравословното им състояние и ниския доход на родителите, тежка болест на детето или на майката, налагащи постоянни грижи и наемане на болногледач. В случая такива доказателства не са ангажирани. Действително, установено е че майката е регистрирана като безработна в "Б", а според разпитаната свидетелка В, бащата не дава издръжка за детето. Тези обстоятелства обаче не са "особени" по смисъла на чл. 28, ал. 1 СК и не са основание за определяне на по-голям дял от общото имущество. Законът не е имал предвид обикновените затруднения, които се компенсират с издръжката която другият съпруг дължи. От друга страна, ако бащата не заплаща дължимата издръжка, е предвиден специален ред за принуда, от който ищцата може да се възползува. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС