Решение № 3141 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2010 г.

Решение № 3141 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Рашид Мохамед Абдула и представляваният от него, в качеството му на негов законен представител Шиау Рашид Мохамед, срещу Решение № 65/1.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, в частта му, с която е отказан хуманитарен статут. В жалбата се посочва, че административния орган противно на установеното, че в Ирак е налице въоръжен конфликт, е приел, че не следва да се предоставя закрила на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е започнало по последваща (втора) молба за закрила от 19.05.2009 г., като в същата не са изложени конкретни твърдения, обосноваващи основателността на искането. На 20.05.2009 г. с кандидата е проведено интервю за изясняване на новите обстоятелства, налагащи предоставянето на закрил за него и членовете на неговото семейство. Такива не са посочени, като кандидатът е заявил, че "няма други причини освен изложените на предишното производство". С решение УП-72/22.05.2009 г., постановено на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 13, ал.1, т. 5 от ЗУБ, последващата молба е отхвърлена, но с решение от 30.06.2009 г. по адм. дело № 4002/2009 г. на Административен съд - София град цитираният административен акт е отменен и преписката върната за ново разглеждане. Указанията на съда са били, че посоченото ново обстоятелство, по молбата на жалбоподателя, касае конфликтната обстановка в страната му, както и значението на решение № 7528/9.06.2009 г. на ВАС, касаещо съпругата на кандидата. В изпълнение на указанията на съда, административното производство е продължило по общия ред с интервю, проведено на 12.01.2010 г., в което е заявено, че кандидатът е заплашван чрез писма, подхвърляни през октомври 2009 г. пред негова сестра, както и че в град Киркук по негов брат са стреляли ислямисти. По делото е представена справка № 585/24.02.2009 г., обхващаща относимите към настоящото производство въпроси относно положението в кюрдската част на северен Ирак и защита на населението от криминални групировки. Негативно становище от 18.01.2010 г. по отношение основателността на молбата за закрила е изразил интервюиращия орган, като е предложил на решаващия административен орган да постанови отказ за предоставяне на статут. Съгласно предложението със сега оспореният административен акт председателят на ДАБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на кандидата на основание чл. 8, 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. С обжалваната част на административното решение, с която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателите на осн. чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган приел, че от изложената бежанска история по отношение на Рашид Мохамед Абдула и неговото малолетно дете - Шиау Рашид Мохамед не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Посочено е, че отправените заплахи от терористи в гр. Киркук са неправдоподобни, а тези извършени в гр. Сюлеймания имат криминален характер и спрямо същите следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, т. е. извършват се от лица, спрямо които официалните власти могат ефективно да противодействат. Административния орган е приел, че не е налице изпълнена хипотезата на чл. 9, ал., 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като видно от справка на Министерство външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. при ДАБ, обстановката в Ирак не достига границите на въоръжен конфликт. Органът се е позовал и на Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, посочващ, че молбите на лицата идващи от северните провинциите Дахук, Ербил и Сюлеймания следва да се разглеждат индивидуално. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - 9 от ЗУБ. Не може да бъде споделено възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че ако се приеме, че обстановката в Ирак е сигурна, то означава да се влезе в противоречие с тълкувателното решение по дело № С-465/2007 г на СЕО. С решението по посоченото дело се тълкува смисълът на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Решението на СЕО не установява и не задължава националните съдилища да приемат, че в Ирак е налице въоръжен конфликт. Нещо повече, решението е от 17 февруари 2009 г., докато с настоящото оспорвано административно решение установява обстановката в Ирак и в частност северната му част и град Киркук към 1.02.2010 г., когато е издаден административният акт. Видно от представените пред ВАС справка с вх. № 2122/20.07.2009 г. при ДАБ е установено и същото не влиза в противоречие и със становищата на ВКБООН, че ситуацията в Ирак като цяло не може да се определи като състояние на въоръжен конфликт, особено що се касае до северните провинции. Следва да се отбележи, че съображенията на кандидата за извършване на криминални прояви спрямо личността му от страна на неизвестни лица, дори да се примат за достоверни, не са основание за предоставяне на закрила, тъй като с оглед етническата си принадлежност - кюрд, същия може да се ползва от защита от властите в Кюрдската автономна област, представляващи субекти по чл. 9, ал. 4 от ЗУБ. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,