Решение № 6468 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3471/2011 г.

Решение № 6468 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3471/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Методи Йорданов Методиев, гр. София, против решение № 15782 от 21.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2624 от 2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 10 от 21.01.2010 г. по преписка № 113/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/комисията). Оплакванията са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Горянова, моли решението на тричленния състав да бъде отменено и да се потвърди решението на КЗД. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката чрез юрисконсулт Болашъкова, също поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Даниел Василев Вълчев - е депозирал писмено възражение със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, седмо отделение, е решение № 10 от 21.01.2010 г. по преписка № 113/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че с пенсионирането само на шестима служители, включително и на настоящия касатор - Методи Йорданов Методиев, при наличие на придобили право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст на деветима служители до 1.07.2008 г., министърът на образованието и науката - Даниел Вълчев, не бил използвал еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл., с което бил нарушил разпоредбата на чл. 21 ЗЗДискр.; установила е по отношение на касатора Методи Методиев и органа по назначаването, който е посоченият по-горе министър, че с неизплащане на увеличението на заплатите от 1.07.2008 г. със задна дата само на пенсионираните служители в Министерството на образованието и науката, в това число и касаторът, изпълнявали трудовите си задължения през месеца на пенсионирането, органът по назначаването не бил осигурил равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд на всички свои служители и бил осъществил нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.; установила е по отношение на същия жалбоподател и същия орган по назначаването, че с неопределянето и неизплащането на жалбоподателя на допълнително материално стимулиране (ДМС) за второто тримесечие на 2008 г. като елемент на работното възнаграждение, което е непостоянно, в сравнение с останалите служители, които са получили такова, органът по назначаването бил нарушил чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., а именно разпоредбата "работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд"; установила е, че цитираният министър на образованието и науката бил извършил пряка дискриминация по признак "лично положение" съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 2 от същия закон: 1. с това, че настоящият касатор е бил третиран по-неблагоприятно, отколкото са били третирани тримата непенсионирани служители, придобили право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, при сравними сходни обстоятелства; 2. с това, че касаторът и останалите пенсионирани служители в Министерството на образованието и науката са били третирани от органа по назначаването по-неблагоприятно от служителите, които продължавали да са в служебни отношения при изплащане на увеличението със задна дата на основната работна заплата от 1.07.2008 г. във връзка с Постановление № 175 от 24.07.2007 г. на Министерския съвет за заплатите в бюджетните организации и дейности, изм. и доп., бр. 72 от 15.08.2008 г., в сила от 1.07.2008 г.; 3. с по-неблагоприятното третиране на касатора и Тодор Тодоров при определянето и изплащането на ДМС за второто тримесечие на 2008 г. в сравнение с всички останали служители в Министерството на образованието и науката, които са получили ДМС за този период. На основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. комисията е наложила на органа по назначаването - министъра на образованието и науката Даниел Вълчев - глоба за това, че с неопределянето и неизплащането на ДМС на Методиев за второто тримесечие на 2008 г. в сравнение с останалите служители, които са получили такива, органът по назначаването не бил изпълнил задължението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. да осигури равно възнаграждение за еднаквия труд на своите служители; шесто, на същото правно основание е наложила на органа по назначаването - посоченият министър, глоба за описаното по-горе в първата част от диспозитива на решението неприлагане на еднакви критерии при осъществяване правото на едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл., представляващо нарушение на чл. 21 ЗЗДискр. На основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложила на органа по назначаването - министър Даниел Вълчев - и глоба за това, че бил извършил дискриминация по признак "лично положение" съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на касатора Методи Йорданов Методиев. С процесното решение комисията е оставила без уважение жалбата на Методи Йорданов Методиев в частта за извършена дискриминация чрез избирателно предлагане от органа по назначаването на граждански договори само на определени служители след пенсионирането им, и в частта за извършена дискриминация чрез незаплащане на положен извънреден труд по време на изпитната кампания за 2008 г. Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, с което оспореният административен акт е отменен изцяло, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът законосъобразно е приел, че по никакъв начин не може да се установи конкретно упражнено неравно третиране по отношение на Методи Йорданов Методиев. Счел е, че основните изводи на административния орган за нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, с което била извършена и пряка дискриминация на Методи Методиев, са незаконосъобразни, тъй като, видно от установените по преписката факти, действително се касаело до неравно третиране, но същото не било обусловено от цитирания в обжалваното решение признак "лично положение". Тричленният състав е приел, че изводът на КЗД за нарушение на чл. 21 ЗЗДискр. и извършване на акт на дискриминация спрямо жалбоподателя поради избирателното му пенсиониране противоречи на доказателствата по делото и е незаконосъобразен, поради което и в частта, с която е установена дискриминация по т. 1 от оспорваното административно решение и е наложена глоба по т. 6 от същото за цитираното нарушение, то следвало да бъде отменено поради нарушение на административно-производствените правила, откъдето следвало и нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че основанието за неувеличаване на възнаграждението на пенсионираните служители е именно фактът на пенсионирането и е отбелязал, че дали това е надлежно правно основание, а не злоупотреба с правото на работодателя при определяне на трудовото възнаграждение, се решавало не по реда на производството за защита от дискриминация, а чрез трудовоправен процес, тъй като в случая не било налице защитен признак, въз основа на който да се предположи, че е извършено нарушение на чл. 14, ал. 1 и пряка дискриминация по чл. 4, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗЗДискр. Прието е, че липсата на защитен признак означава, че неравното третиране при неизплащането на ДМС не било резултат от дискриминационно отношение, а е резултат, евентуално, от друго правонарушение, което не следвало да бъде отстранявано със средствата за защита по Закона за защита от дискриминация. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно и възприема изцяло установената фактическа обстановка, като споделя и правните изводи в него. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Съдът е разяснил делото, преценил е всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните. Твърдението на касатора, което е в обратна посока, не е обективно. По всяко конкретно оплакване за наличие на дискриминация са изложени мотиви, от които става ясно по какви причини е прието, че не е налице проява на дискриминация. Доказателствената тежест да установи, че по отношение на него е упражнена дискриминация, е на лицето, което твърди това обстоятелство. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени, като нормите на ал. 2 и ал. 3, чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Следователно целта на ЗЗДискр. е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице обаче проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗДискр., т. е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. В конкретния случай, за да е налице дискриминационен характер, следва конкретните действия, разследвани от комисията, а именно: неувеличаване на трудовото възнаграждение на касатора, неопределяне и неполучаване на допълнително материално стимулиране за второто тримесечие на 2008 г., да се основават само и единствено на "наличието на субективно отношение към него поради извършени проверки в качеството му на държавен инспектор", което установеното по делото дава основание да се приеме, че не е налице. Както правилно е посочил съдът, в случая действително се касае до неравно третиране, но същото не е обусловено от твърдяния признак "лично положение". КЗД е посочила този признак, без да изясни в какво се състои различното лично положение на Методиев в сравнение с останалите пенсионирани служители. Фактическите констатации на съда по същество са в съответствие с доказателствата по делото и не се оспорват от страните. При правилно установените факти законосъобразен е изводът, че не е налице дискриминация и по признак "възраст" по чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЗДискр. Установено е безспорно от доказателствата по делото, че са прекратени служебните правоотношения и на деветимата държавни служители, с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което води до извода за еднакво третиране на лицата по възраст. В този смисъл са неоснователни доводите, развити в касационната жалба, че от всички заповеди за пенсиониране, тази на касатора била връчена "най-рано" и по обиден начин. Обоснован е изводът на решаващия състав, че в случая, при формирането и заплащането на трудовото възнаграждение на Методиев антидискриминационният принцип на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. не е нарушен. Както правилно е отбелязал съдът, предвид обстоятелството, че касаторът подлежи на пенсиониране, то групата лица, с които същият е следвало да бъде сравняван, е именно групата на подлежащи на пенсиониране. Неувеличаване на възнаграждението му органът по назначаването е обусловил с наличието на правни пречки във връзка с прилагането на Постановление № 175 от 2007 г. на Министерския съвет и актовете по изменението и допълнението му. В този смисъл оплакванията относно заплатата, която касационният жалбоподател счита, че му се полагала, тричленният състав правилно е приел, че това попада в приложното поле на един трудовоправен спор, който се разглежда не пред комисията, а по общия исков ред. В мотивите на постановеното решение е посочено, че основанието за неувеличаване на възнаграждението на пенсионираните служители за месеца на пенсионирането им, по време на който те са били на работа, е именно фактът на пенсионирането. Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. предвиждат, че работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Определянето както на размера, така и на получателя на допълнителни суми към формираното трудово възнаграждение, са в правомощията на работодателя, респ. на неговия представител. Тричленният състав правилно е приел, че няма антидискриминационни действия по отношение на ДМС. Това не е задължение, а се извършва по преценка на работодателя, респективно органа по назначаване. Със специалния закон е уредена защита срещу всички форми на дискриминация, изразена с действие или бездействия, чрез които се осъществява неблагоприятно третиране на физическите лица. Изключването на Методиев от кръга на служителите, получили допълнително материално стимулиране, безспорно засяга негов интерес, но този акт не е негово безусловно право или законен интерес, които да са накърнени чрез нарушаване на забраната по чл. 4 от ЗЗДискр. Настоящият съдебен състав приема, че при формирането и заплащането на трудовото възнаграждение на Методи Методиев този антидискриминационен принцип не е нарушен. Като е приел, че решение № 10 от 21.01.2010 г. по преписка № 113 от 2009 г. на Комисията за защита от дискриминация е издадено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, Върховният административен съд, седмо отделение е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия