Решение № 4374 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2018 г.

Решение № 4374 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Т. Логофетов срещу решение № 353/26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 979/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1040-01-95/11.10.2017 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград и е потвърдено разпореждане № 011-00-1302-1/21.08.2017 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Благоевград. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отменят обжалваните актове, респ. в условията на алтернативност делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Благоевград не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 1040-01-95/11.10.2017 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Логофетов с вх. № 1012-01-645/04.10.2017 г. и е потвърдено разпореждане № 011-00-1302-1/21.08.2017 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 КСО му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. При отделяне спорното от безспорното, първоинстанционният съд извежда, че страните в процеса не спорят по фактите. Спорът е правен и касае материалната законосъобразност на отказа да се отпусне парично обезщетение за безработица на жалбоподателя. След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд извежда, че в случая оспорващият няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като не отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, а именно - не е подлежал на задължително осигуряване за всички осигурителни социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца, преди прекратяване на осигуряването, като е бил осигуряван за фонд "Безработица" само за периодите от 22.03.2016 г. до 31.03.2016 г. и от 15.06.2017 г. до 21.06.2017 г. За периода от 01.04.2016 г. до 15.06.2017 г. е бил без работа поради уволнение, признато от съда за незаконно. Първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който по силата на изричната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от КСО, за периода на оставане без работа поради незаконно уволнение, не се дължат осигурителни вноски за фонд "Безработица". Тази разпоредба е специална по отношение на общото правило по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, че работещите по трудов договор подлежат на осигуряване за всички осигурителни рискове, сред които и за безработица. Изложени са мотиви, че макар и периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работа да се зачита за осигурителен стаж, този стаж не може да послужи на Логофетов за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като не са внесени, нито са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица". Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от съда - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно изричната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от КСО, осигурителните вноски по ал. 3 (в относимата редакция), са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Следователно за времето, през което е останало без работа поради незаконно уволнение, лицето няма статута на осигурявано за всички социални рискове, вкл. за "Безработица", а осигуряването касае само пенсионните фондове. Законоустановената материалноправна предпоставка, при наличието на която възниква правото на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 КСО, въвежда изискването за безработните лица да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Поради горното, макар и периодът от 01.04.2016 г. до 15.06.2017 г. да се зачита за осигурителен стаж на жалбоподателя, този стаж не може да му послужи за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като не са внесени, нито са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица". Проверяваното решение на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,