Решение № 12629 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Е. Х., гражданка Беларус, [ЛНЧ] съответно лично и чрез адв. Радиева, срещу решение 5567 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело 714/2025 г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ против решение 1884/24.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България (МСРБ), в частта, с която на оспорващата е отказано предоставянето на хуманитарен статут. (В този смисъл са съображенията в двете касационни жалби.) Жалбоподателката твърди, че решението на административния съд в оспорената част е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която обжалваният съдебен акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на Административен съд - Бургас в обжалваната част е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанцинният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МСРБ, в частта, с която на жалбоподателката Х. е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Законосъобразно е преценено, че оспореният административен акт в тази част е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанцинният съд правилно приема, че спрямо Е. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ и административният акт в тази част е законосъобразен. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание, или на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В случая съставът на административния съд правилно приема, че изброените предпоставки не са осъществени. От представените по делото справки на Дирекция Международна дейност към ДАБ се установява, че в страната по произход Беларус, не се водят военни действия поради вътрешен или международен въоръжен конфликт, съответно не се установяват прояви на безогледно насилие и тежки посегателства и заплахи срещу живота и здравето на цивилни лица, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход не би довело до неблагоприятни последици, свързани с реален риск за сигурността и живота на лицето. Както съставът на административния съд правилно отбелязва, не са изпълнени и предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз (СЕС) в неговото решение по дело С-465/2007 г. Проведеното с Х. на 22.11.2024г. интервю не разкрива факти, които да сочат, че лицето е принудено да напусне страната по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито за възможен риск от такива посегателства при завръщането в Беларус. Нещо повече Е. Х. сама заявява, че има желание да се върне в родината си, където има родните и се чувства добре и единствено в България е била изложена на прояви на дискриминация и на насилие. Обратно на поддържаната в касационната жалба теза, доказателствата за репресии в страната по произход спрямо политически опоненти не са достатъчна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При преценката на конкретния случай, от страна на съдебния състав правилно е констатирано, че спрямо жалбоподателката не се установява наличие на реална, действителна опасност от репресии, изтезания или нечовешко, унизително отношение, както и тежки заплахи по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Законосъобразно е и заключението на първостепенния съд, че събраните по делото доказателства не разкриват наличие на други причини от хуманитарен характер, поради което изискванията на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ за предоставяне на лицето на хуманитарен статут също не са изпълнени. Възраженията в касационната жалба, че Х. попада в социална група на млади хора, завършили в чужбина, за които съществува реална опасност от репресии и риск за живота, сигурността и свободата, при завръщане в страната по произход, не се подкрепят от събраните доказателства и конкретно от данните от интервюто на жалбоподателката, която не изразява такива опасения, а целта й е да легализира пребиваването си в България. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводственитеправила също е неоснователен. Съдебното производството е проведено при спазване на всички процедурни изисквания. Жалбоподателката е редовно призована за проведените открити съдебни заседания, представлява се пред съда от адвокат, а същевременно й е осигурена възможност да отправя лично искания, възражения и да извършва процесуални действия с помощта на назначения от съда преводач. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на оспорващата не е нарушено, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че при постановяване на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Е. Х. против решение 1884/24.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт в посочената част е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,