Решение № 2729 от 15.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- Бургас срещу решение 760 от 10.06.2022г. по адм.дело 608/2022г. на Административен съд- Бургас, с което е отменено решение изх. 1012-02-149#1 от 25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане 2113-02-3176#1 от 12.11.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Радушев, [ЕГН], от гр.Айтос, [улица], преписката е изпратена по компетентност на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че времето на наборната военна служба е общ осигурителен стаж за пенсиониране, но същият не е действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът- В. Радушев чрез пълномощника си адвокат Д. Исмаил изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,че наборната военна служба следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд- Бургас е отменил решение изх. 1012-02-149#1 от 25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане 2113-02-3176#1 от 12.11.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Радушев, и преписката е изпратена по компетентност на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че времето на наборната военна служба за периода от 10.10.1972 г. до 28.11.1974 г. следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с положената от Радушев в периода от 10.10.1972 г. до 28.11.1974 г. наборна военна служба, с обща продължителност 02 години 01 месец и 18 дни. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 15.09.1973г.-01.11.1975г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделениерешение 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС 15446/11.12.2018 г. по адм. д. 6749/2018 г; решение на ВАС 6234/24.04.2019 г. по адм. д. 1300/2019 г., решение 6611 от 02.06.2021г. по адм.дело 4442/2021г. и др. , Решение 6611 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4442/2021 г., Решение 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. 1422/2022 г., Решение 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 6255/2020 г. Отделно, както е приел ВАС в решение 11681/03.10.2018г. по адм. дело 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. Административният орган следва да прецени и този осигурителен стаж във връзка с искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00/шестстотин/лева. Страната е представила доказателства за сторени такива, както и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,