Решение № 7557 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2018 г.

Решение № 7557 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. К., Б. А. К. и А. А. К., чрез адв. Барбова като процесуален представител, против решение № 622 от 11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 214/2017 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - П. и С. Б. К., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 18-1405/01.03.2017 г. на началника на СГКК - П., издадена на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с която по заявление на С. Б. К. от 02.02.2017 г. е одобрено изменението в КККР на гр. П., одобрени със заповед от 15.12.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в промяна граница на сграда и нанасяне на самостоятелни обекти в нея чрез нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор 56277.506.771.265 с площ 96 кв. м, предназначение вилна сграда - многофамилна; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.506.771.265.1 с площ 51 кв. м; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.506.771.265.2: площ 24 кв. м; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.506.771.265.3 с площ по документи 22 кв. м и заличаване на сграда с идентификатор 56277.506.771.161 с площ 44 кв. м, предназначение вилна сграда - еднофамилна. Новонанесените самостоятелни обекти са отразени като собственост на А. Б. К. - наследодател на жалбоподателите и С. Б. К. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в превидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От анализа на доказателствата е установил, че с одобреното изменение на сградата, съсобствена между наследодателя на жалбоподателите и неговия брат - С. К. при равни права, построена в държавен имот въз основа на отстъпено право на строеж и пристрояване, е нанесена в КК с нов идентификатор и със самостоятелни обекти в нея във вида, в който е съществувала към одобряването на КККР през 2014 г. Сградата е променила очертанията и е увеличила площта си в резултат на извършено пристрояване, поради което отразеното в първоначалната КК не съответства на действителното положение. Приел е, че не е налице спор за материално право, което да препятства изменението до решаването му по съответния ред. С оспорената заповед не се засягат квотите на съсобственост между жалбоподателите като наследници на А. К. и заявителя в административното производство. По тези съображения съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени след съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, вкл. неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи. Оспорената заповед е постановена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред., ДВ, бр. 57/2016 г.). Съгласно изр. 1 на цитираната разпоредба, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В случая исканото изменение правилно е прието от органа и съда, че е в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - при непълнота или грешка в одобрената през 2014 г. КККР на гр. П., поради което за одобряването му не трябва да има спор за материално право между собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижимите имоти - предмет на изменението, по аргумент от чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че такъв спор в случая не е налице. Жалбоподателите не оспорват, че сградата е съществувала в обема и квадратурата, както е нанесена в одобреното с оспорената заповед изменение. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от представените с административната преписка документи и заключението на вещото лице. Изменението на КК с оспорения акт съответства на фактическите граници на нанесения обект с пристройката към него и гаража. Жалбоподателите оспорват съществуването на самостоятелни обекти в сградата и твърдят, че правата им като съсобственици не са отразени правилно. Наличието на самостоятелните обекти във вида, в който са нанесени с оспорената заповед, също е установено от вещото лице. При тези данни правилно съдът е приел, че към 2014 г. сградата е съществувала с площ от 96 кв. м, не е отразена правилно в КК и по този въпрос спор в производството няма. Кадастърът има само констативно действие и следва да отразява действителното фактическо състояние на обектите, която именно непълнота по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е отстранена по реда на чл. 54 ЗКИР с нанасянето на сградата с идентификатор 56277.506.771.265 с посочената площ и самостоятелните обекти в нея. Те са предмет на кадастъра и са нанесени с оспорената заповед в изпълнение на задължението за поддържане на същия в актуално състояние, при наличие на предпоставките за това. Законосъобразно и обосновано е заключението на съда, че в случая няма спор за материално право. Промяна в съсобствеността на новонанесените обекти между наследодателя на жалбоподателите и С. К. не е отразена. Правата на двамата съсобственици по нот. акт от 17.01.1992 г. не са променени. Те са вписани в КР по отношение на всеки от самостоятелните обекти в сградата и нотариалния акт, от който черпят правата си по същия начин, по който са отразени към датата на одобряване на КККР през 2014 г. Последващите, настъпили след този момент факти, са неотносими към хипотезата на непълнота и грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, посочена като правно основание в заповедта. Затова договорът за отстъпено право на пристрояване от 2016 г. не влияе на правата на съсобствениците и не формира спор за материално право, както правилно е приел съдът. Чрез нанасянето на самостоятелните обекти във вилната сграда не се извършва делба на същата, нито разпределение на ползването, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. От съществено значение в случая е обстоятелството, че сградата и самостоятелните обекти в нея са съществували в този вид към датата на одобряване на КККР, поради което е налице непълнота или грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Ето защо, при липса на спор за материално право изменението в КККР е извършено законосъобразно. Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение