Решение № 319 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6330/2007 г.

Решение № 319 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6330/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218 а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от В. Ц. / по рождение с фамилно име И. / и Б. Е. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат П, против въззивно решение от 2.04.2007 г. по гр.д. № 2746/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., II-Д отделение. Обстоятелствата по делото са следните: В. Ц. / по рождение с фамилно име И. и Б. Е. Ц., лично и като законни представители на малолетната си дъщеря А. В. И., чрез процесуалния си представител адвокат П, са предявили против И. Т. Р. и Ц. П. И., и двамата от град С., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици при квоти: 1/3 идеални части за ищците и по 1/3 за ответниците на западната част на масивна двуетажна двуфамилна сграда/близнак/, със застроена площ от 93,31 кв. м, находяща се в град С., район "П", кв."Л", ул."С" № 11, построена в парцел ****Х-253, кв.288 по плана на град С., м. Левски, к-с "Ботевградско шосе", при съседи по УПИ, подробно посочени в исковата молба. Твърди се също така, че първият/приземен/ етаж от процесната сграда се състои от две стаи, дневна, столова-вестибюл, кухня, антре и други сервизни помещения, заедно с общите части на сградата - избени помещения - 3 броя, със обща застроена площ от около 66 кв. м, стълбище, стълбищни площадки, тавански етаж с 3 тавански помещения, с обща застроена площ от 93,31 кв. м. Излага се, че първият ответник ползва изцяло втория етаж, стълбището и стълбищните площадки и въпреки отправените към него покани да разреши ползването на тези части и от другите съсобственици, това не е сторено. Претендира се за разпределение ползването на сградата и на дворното място съобразно притежаваните идеални части. С решение от 15.05.2006 г. по гр.д. № 806/2005 г. Софийският районен съд, I ГК, 47 състав, е разпределил ползването на сградата и мястото, съобразно варианта даден от тройната съдебно-техническа експертиза. С решение от 2.04.2007 г. по гр.д. № 2746/2006 г., по въззивна жалба от всички ищци, чрез процесуалния им представител - адв. П, Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция, преценявайки обстоятелствата по делото - размера на притежаваните идеални части от правото на собственост върху имота, съществуващите върху имота жилищна сграда и други постройки установените отношения на ползване на дворното място, необходимостта всички съсобственици на отделните жилища в двуетажната жилищна сграда и на общите части на същата на имат осигурен достъп до нея, е приела, че варианта за ползване, предложен от тройната съдебно-техническа експертиза е най-целесъобразен, с оглед невъзможността на разпределение, съобразно притежаваните идеални части от страна, както от дворното място, така и от жилищната сграда. Съдът е стигнал до краен извод, че независимо от собствеността върху идеалните части от имота не би могло да бъде постигнато абсолютно съответствие между притежаваните идеални части и разпределените за ползване части, както от сградата, така и от дворното място. Прието е също така, че визираният вариант обслужва в най-голяма степен възможността за необезпокоявано и максимално удобно използване на имота, като е отчетена правната възможност за ищците да приложат разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, предвид ползването на по-малка площ спрямо ответниците. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от ищците В/ по рождение с фамилно име И. / и Б. Е. Ц., чрез процесуалния им представител - адв. П, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че е налице нарушение на материалния закон, изразяващо се в противоречие между текстовете на чл. 31 и чл. 32, ал. 2 ЗС. Навеждат се доводи за противоречие между събраните по делото доказателства, липсата на обсъждане на правни доводи, пречките, създадени от ответниците по иска за събиране на доказателства, както и поведението на последните в процеса. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен иска, като алтернативно се иска връщане на делото на СГС за ново разглеждане с даване на указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът по касация И. Р., посредством процесуалния си представител - адв- Д., е депозирал възражение по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.). Ответниците по касация - Ц. И. и А. В. И. - лично и със съгласието на родителите В. и Б. Е. Ц., не заявяват становища по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответника по касация И. Р. и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Предмет на касационно обжалване е въззивното решение само в частта му относно разпределение правото на ползване по чл. 32, ал. 2 ЗС на жилищната сграда. Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Софийския градски съд е правилно. Повдигнатият правен спор е по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи, по отношение, на които не е налице мнозинство относно ползуването им. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти. От посочената дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост. От заключението на тройната съдебно-техническата експертиза, приета от първата инстанция, се установява, че предложения вариант за разпределение ползването на жилищната сграда е единствения подходящ, най-целесъобразен, с оглед необходимостта всички съсобственици на отделните жилища в двуетажната жилищна сграда и на общите части на същата на имат осигурен достъп до нея. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че визирания вариант обслужва в най-голяма степен възможността за необезпокоявано и максимално удобно използване на имота, като правилно е отчетено, че полученото несъответствие в квадратурата може да бъде компенсирано от ищците - касационни жалбоподатели, посредством правния механизъм, уреден от нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Съдът е този, който следва да определи най-подходящия начин за максимално удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху съсобствения им имот, така и с оглед преценката за целесъобразност. Без уважение следва да се оставят оплакванията за нарушаване на процесуалните правила, изразяващи се в създадени от ответниците пречки за събиране на доказателства, както и поведението им в процеса. Тези оплаквания се навеждат за пръв път в касационната жалба. Такива оплаквания не се съдържат във въззивната жалба. Нещо повече, в самата нея изрично е посочено, че нови доказателствени искания няма на бъдат правени, като евентуално това може да стане с оглед поведението на ответниците по иска. Предвид изявлението на процесуалния представител на касационните жалбоподатели в съдебното заседание пред въззивната инстанция на 7.03.2007 г., не са налице основания да се приеме, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.