Решение № 3265 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2014 г.

Решение № 3265 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 490/18.02.2014 г. по адм. дело № 2930/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението в обжалваната му част и по същество да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - ЕТ "Бина - Бинка Делинова" гр. Хасково чрез адв. Пасков, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационна проверка е решението на АС Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261300801/27.05.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с решение № 855/15.08.2013 г. на Зам. Директора на Д "ОДОП" - Пловдив. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил изцяло ревизионния акт като незаконосъобразен, съдебният състав на АС Пловдив е приел, че при изяснена фактическа обстановка спорните въпроси са дали са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за облагане по особения ред, установени ли са данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е заведена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски. За да изясни спора от фактическа страна съдът е събрал писмени доказателства - представени в хода на ревизията, както и е изслушал съдебно-счетоводна експертиза. С оглед направеното оспорване на писмени доказателства - фактури е открито производството по оспорване истинността им относно автентичността им. По отношение действителността на издадените актове в ревизионното производство и редовността на същото съдът е достигнал до извода, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, издаденият краен акт е при спазена материална, времева и териториална компетентност, съдържа необходимите реквизити. Тези изводи на съда не са спорни и не са предмет на касационно оплакване. При служебна проверка на материалната им законосъобразност касационният съд не констатира пороци. По съществото на спора съдът е отчел, че за да издадат оспорения ревизионен акт приходните органи са приели, че в ревизираните периоди 2007 г. -2012 г. ревизираното лице не е осчетоводило и завело по с/ка "стоки" получени стоки - тютюневи изделия и кафе по фактури, издадени от: "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Владая" ООД, "Касика" ЕООД, "Деливъри Хасково" АД и "Бритиш Американ Табако България " ЕООД т. е. придобити са приходи, които се явяват укрити. Приходните органи са определили данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ на ЕТ и по ЗДДС, както и по КСО и ЗЗО. отчитайки съответно направените разходи и търговската надценка. По отношение на облагането по ЗДДС приходните органи са счели, че с оглед данните за оборота при реализиране на получените и неосчетоводени стоки за търговеца, са настъпили предпоставки за задължителна регистрация към 14.08.2007 г., поради което е начислен ДДС върху извършените доставки по реда на чл. 102, ал. 3 ЗДДС, считано от датата на която е следвало да се извърши регистрацията. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, тъй като неосчетоводяването при РЛ на издадените от посочените доставчици фактури не е нарушение на принципите на счетоводната отчетност. Съдът е, счел, че РЛ не е било длъжно да осчетоводи фактурите, тъй като същите не са издадени редовно и не обективират редовно осъществени стопански операции, съответно не са установени последващи продажби, реализация на стоки и формиране въз основа на тях приходи. За да достигне до тези изводи, съдът се е позовал на събраните доказателства в хода на ревизионното производство и заключението на експертизата. Съдът е приел, че при липса на каквито и да било други данни за осъществени продажби по фактурите, извън издадените и неподписани фактури - като договори за доставки, приемо-предавателни протоколи, експедиционни и транспортни документи, пътни листа и др., доставки не са осъществени. Решението е правилно. Съобразно процесуалните правила за разпределение на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Доколкото ревизията е проведена по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, то в тежест на ревизиращите органи е било да установят основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. След като ревизиращите органи са установили, че не всички включени от доставчиците в регистрите по ЗДДС фактури са отразени от ревизираното лице по дебита на сметка 304 "Стоки на склад", то същите носят доказателствената тежест в съдебното производство, че тези фактури отразяват реални стопански операции, респ. за получателя съществува задължение да ги отрази в счетоводството си и при липса на подобно отразяване, същия е укрил приходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/, респ. счетоводството му не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане /чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК/. В случая проверките на ревизиращите органи са се ограничили до изискване на копия от документи /фактури, платежни и транспортни документи/, без цялостна проверка на счетоводствата на доставчиците, включително относно притежаването на стоки от същия вид, счетоводното им изписване, отчетени разходи за транспорт, отчетени приходи от продажбите, проверка на извършеното плащане в брой. Съгласно чл. 51 ДОПК и чл. 182 АПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. По аналогичен начин с отказа на право на данъчен кредит по т. нар. "безстокови фактури" наличието на издадени фактури и счетоводното им отразяване при доставчиците, не следва да се приема като достатъчно за обосноваване реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки ревизираното лице е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. Видно от съдържащите се в ревизионната преписка искания за извършване на насрещни проверки, същите касаят представяне на копия от фактури, платежни и транспортни документи. Доставчиците са представили справки за издадените фактури, копия от фактури с пояснение, че разплащането е извършено в брой срещу издадена фактура с касова бележка в момента на предаване на стоката, която е транспортирана с транспорт на доставчика до обект на клиента, като стоката е предавана на собственика или на представител на клиента. Не са извършвани проверки на превозвачите и на физическите лица - шофьори, с оглед потвърждаване на извършения транспорт. Ревизиращите органи не са проявили активност за допълнително изясняване на реалното движение на стоково-материални ценности, като са се доверили на наличието на фактури и отразяването им в регистрите по ЗДДС на доставчиците, което не е достатъчно за обосноваване на реалност на доставките. Наличието на фактури, /които не са и двустранно съставени/, не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - определено данъчнозадължено лице прехвърля определена вещ и овластява друго лице да се разпорежда с нея като неин собственик /решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, т. 33 - 35/, което обстоятелство следва да се прецени от националния съд във всеки конкретен случай в зависимост от фактите по делото. Фактурата е частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. Фактът, че този документ не е подписан от представител на ревизираното лице и че липсват всякакви други писмени доказателства за предаване на стоките, за прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик, навежда на извод за липса на реални доставки по спорните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, респ. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Правилно съдът е приел, че при условията на пълно доказване констатациите в РА не са подкрепени от събраните доказателства. Не са налице основания за установяване на задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за ревизираните периоди, поради което РА се явява незаконосъобразно издаден. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. С оглед на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,