Решение № 381 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2008 г.

Решение № 381 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Марин Петров Ганчев е подал касационна жалба срещу решението от 10.06.2008 г. по адм. д. № 301/2007 г. по описа на Административния съд - Ловеч, с което е била отхвърлена жалбата му против решение № 18/13.11.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт с връщане на преписката за ново разглеждане и се присъдят разноските по делото. Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч е възразил срещу касационната жалба и е поискал тя да се отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че на 3.05.2007 г. Марин Петров Ганчев подал до директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 4203123024/29.06.2007 г. на длъжностното лице, на което е възложено пенсионното осигуряване в Териториално поделение - Ловеч на Националния осигурителен институт, считано от 1.05.2007 г., на Марин Ганчев била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер до отстраняване на констатираните несъответствия в документите за пенсиониране и информацията в персоналния регистър на Националния осигурителен институт. С разпореждане № 4203123024/31.08.2007 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, отпуснатата на Марин Ганчев пенсия била изменена в действителен размер, при което бил зачетен осигурителен стаж на лицето от трета категория 32 години и 3 месеца, при брутно трудово възнаграждение за периода 1.03.1988 г. - 28.02.1991 г. общо в размер на 17 495 лева, и за периода 1.01.1997 г. - 30.04.2007 г. - общо в размер на 9174, 14 лева, с индивидуален коефициент 0, 825. Разпореждането било обжалвано от Марин Ганчев пред директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч с оплакване, че към осигурителния му доход за времето 1.03.1988 г. - 28.02.1991 г. не е прибавена сумата 10 000 лева, представляваща акордно заплащане по трудов договор № 6/6.04.1989 г., сключен с АПК Ловеч - Комплексна бригада - село Хлевене, която сума му била изплатена в края на 1990 година. С решение № 18/13.11.2007 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч оставил жалбата без уважение. Съдът приел, че административният акт, с който бил потвърден индивидуалния административен акт на длъжностното лице, осъществяващо ръководство на пенсионното осигуряване в Териториално поделение - Ловеч на Националния осигурителен институт, не противоречи на закона. Изложени били съображения, че данните за трудовия стаж и осигурителния доход, с оглед на които се отпуска пенсия за изслужено време и старост на правоимащите лица, се извличат от архива на осигурителите, както и от финансово-счетоводните и други първични документи. Според представеното от жалбоподателя удостоверение образец УП-15, издадено от Архивохранилище на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт въз основа на разплащателните ведомости, осигурителният му доход за периода 1.03.1988 г. - 28.02.1991 г. възлизал на 17 495, 32 лева. При обжалването на разпореждане № 4203123024/31.08.2007 г. Марин Ганчев представил копие от трудов договор от 6.04.1989 г., сключен с АПК Ловеч - Комплексна бригада - село Хлевене, с който се определяло месечно трудово възнаграждение в размер на 235, 00 лева и допълнително възнаграждение - акордно заплащане в размер на 3% от печалбата, образувано от внесената сума, намалена с материалните разходи и сумите за фонд "Работна заплата" и тези по държавното обществено осигуряване. Представен бил и разходен касов ордер, според който работникът получил сумата 10 247, 58 лева, описана като "заплати за месец ХII 1990 година". Съдът счел за неоснователен довода на жалбоподателя, че получената от него сума представлява възнаграждение от заплащане на акорд за 1990 година, позовавайки се на заключенията на назначените по делото икономическа и графологическа експертиза. Според икономическата експертиза, с разходният касов ордер, който не бил осчетоводен, на Марин Ганчев са били предадени заплати на други лица. Според графологическата експертиза подписът на жалбоподателя фигурирал срещу имената на лицата с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 10 и 11, като този на номер 6 бил положен по-късно от другите. Сборът от сумите срещу номера 1, 2, 3, 4, 5, 8, 10 и 11, без този на номер 6, напълно съвпадал в посочената от ордера сума 10 247, 58 лева. В разходния касов ордер и във ведомостта не било отбелезано, че сумата представлява акордно възнаграждение. Налагал се извода, че с разходния касов ордер Марин Ганчев получил заплати на членовете на бригадата, чийто ръководител е бил. С оглед на тези доказателства съдът приел, че сумата по разходния касов орден законосъобразно не е била включена в осигурителния доход на лицето при определяне на размера на пенсията му за изслужено време и старост, и отхвърлил жалбата срещу решението на директора на Районно управление "Социално осигуряване". Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е изяснил задълбочено обстоятелствата по случая и е направил съответстваща на събраните доказателства преценка, че административният орган правилно не е включил сумата по разходния касов ордер в осигурителния доход на жалбоподателя. Както е отбелязано от съда, документът не съдържа вписване за заплащане на акордно възнаграждение за положен от Марин Ганчев труд. Освен това той няма необходимото съдържание, каквото се изисква за първичните счетоводни документи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, следва да съдържа най-малко следната информация: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя. Приема се, че е налице документална обоснованост и когато първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Разходният касов ордер, представен от жалбоподателя, не съдържа дата на издаване, пълно описание на предмета на стопанската операция, име и подпис на съставителя. С оглед недостатъците в неговото съдържание и подписването му само от жалбоподателя, документът може да се възприеме единствено като частен документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Представените от жалбоподателя трудов договор, с който се уговаря заплащането на допълнително възнаграждение на акорд, както и решението на стопанския съвет на АПК Ловеч - Комплексна бригада - село Хлевене по протокол от 10 март 1989 г., според което на бригадира Марин Ганчев, считано от 1.01.1989 г., ще се заплаща възнаграждение 3 % от печалбата на страничната дейност, са косвени доказателства, които не удостоверяват самото получаване на възнаграждението. Както е посочило вещото лице по допуснатата икономическа експертиза, разходният касов ордер представлява временен документ, който доказва, че дадена сума е предадена и не се намира в касата. При отсъствието на съответно записване в разплащателната ведомост за 1990 година, административният орган не е имал основание да включи сумата 10 000 лева в осигурителния доход на лицето. Поради това касационната инстанция приема, че решението за отхвърляне на подадената от Марин Ганчев жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд