Решение № 5035 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2009 г.

Решение № 5035 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Ганчо Николов Тодоров и Маринка Йорданова Станева, двамата от гр. Пловдив, против решение № 972/14.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2188/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХIII състав. В жалбите са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответната страна - Агенция за социално подпомагане, в писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от легитимирани лица, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Ганчо Николов Тодоров и Маринка Йорданова Станева срещу Агенция за социално подпомагане, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 25 000 лв за всеки от тях, като преки и непосредствени последици от отменената, като незаконосъобразна заповед № РД-01-49/19.01.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови посочения резултат, съдът е приел за установено следното: със заповед № РД-01-49/19.01.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив /потвърдена със заповед № РДП РД-02-СК-16/14.02.2007 г. на директора на РД "Социално подпомагане" - Пловдив/, издадена на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е наредено временно настаняване на малолетния син на двамата ищци - Андрей Ганчев Тодоров, в ДМСГД - Пловдив, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от същия закон; заповед № РД-01-49/19.01.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив е отменена с влязло в сила съдебно решение № 641/27.07.2007 г. по адм. дело № 335/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, Административно отделение, III състав. За да приеме, че актът следва да бъде отменен, решаващият състав на ОС - Пловдив е приел, че към момента на издаването му детето Андрей Ганчев Тодоров несъмнено е било в риск, налагащ постановяване на временна мярка за закрила, респективно че действията на административните органи са били изцяло навременни и адекватни. Предвид констатирано от решаващия състав, известно подобрение на възможностите на двамата родители със съдействието на медикосоциалните органи да се грижат за малолетното си дете, е прието, че необходимостта от мярката за закрила е отпаднала към момента на постановяване на съдебното решение. Законосъобразността на горепосочения съдебен акт не е предмет на делото пред административния съд, нито в настоящото касационно производство. Доколкото въз основа постановената с него отмяна на заповед № РД-01-49/19.01.2007 г., са предявени процесните искови претенции за вреди, следва да се отбележи, че в мотивите си Пловдивският окръжен съд по същество е приел, че заповедта е законосъобразно издадена. Административният акт действително е отменен, но по съображения, че към момента на произнасянето на съда е отпаднала необходимостта от наложената с него от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, временна административна мярка за закрила на дете. В тази връзка е осъществена преценка, която би била дължима от компетентния районен съд, в случаите, в които е сезиран с искания за изменение на мярката или за прекратяване на настаняването извън семейството, при условията на чл. 28 и чл. 30 от Закона за закрила на детето /в приложимата редакция преди изм. по ДВ бр. 14/2009 г./. Последните текстове визират възможност за предявяване на такива искания, включително от родителите на детето, каквито липсват данни да са правени от двамата касатори, независимо от твърденията им, че са претендирали връщане на детето по законоустановения ред. По делото не е установено и че постановилият мярката по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет, административен орган, е поискал от съответния районен съд, при условията и в срока по ал. 2 на посочената норма, настаняване на детето извън семейството му по съдебен ред. Последното действие се явява последващо спрямо заповедта, от която се твърдят причинени неимуществени вреди, поради което не би могло да се приеме, че същата е опорочена вследствие неизвършването му в законоустановения срок. Както вече бе отбелязано по - горе, по отношение на заповед № РД-01-49/19.01.2007 г., включително с влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд е установено, че е издадена при наличието на всички материалноправни предпоставки за това, в защита на интересите на детето. Между страните липсва спор, че към момента на настаняването му в ДМСГД - Пловдив, то несъмнено е било в риск от увреждане по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗЗДет /в редакцията на закона по ДВ бр. 38/2006 г., действаща към момента на издаване на заповедта/, с оглед трайна невъзможност на родителите му да го отглеждат. Майка му - със 75% намалена работоспособност, към момента на издаване на заповедта е била в заведение за лечение на обострено психично заболяване /поради това, че не се е придържала към поддържащата я терапия/, като липсват конкретни данни относно датата и състоянието, в което е прекратено настаняването й, а бащата - с пожизнено призната намалена работоспособност с 92 %, при диагноза ДЦП, имащ затруднения с комуникацията и самообслужването, не е бил в състояние да полага адекватни грижи за толкова малко /ненавършило шест месеца/ дете. Следва да се отбележи, че мярката за закрила на дете, не цели прекъсване на връзката му с родителите, а защита на неговите интереси, поставени от законодателя над тези на родителите, независимо от оценката им за това. В този смисъл, установените конкретни обстоятелства, при които е наложена временната мярка за закрила на детето Андрей Тодоров по административен ред, не дават основание да се приеме, че престоят му в Дом за медико - социални грижи за деца, /който според действащата правна уредба е лечебно заведение, ангажирано включително с отглеждането, възпитанието и обучението на деца на възраст от 0 до 3 години - специализирана институция за отглеждане на деца по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, в редакцията преди изменението на закона по ДВ бр. 14/2009 г./ е в пряка причинна връзка с понесени от родителите му неимуществени вреди, тъй като те били лишени от възможността да полагат грижи за него. В подкрепа на този извод е и текстът на новата т. 5 на § 1 от ДР на ЗЗДет /обективирана след последното изменение на закона по ДВ бр. 14/2009 г./, според която "най - добрия интерес на детето", включва преценка на физическите, психическите и емоционални потребности на детето с оглед неговата възраст, на опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, но и на способността на родителите да се грижат за него. Предвид изложеното, независимо от данните от приобщените по делото свидетелски показания, установяващи желанието на двамата родители да се грижат за детето, но не и реалните им възможности в тази връзка, за близо шестмесечния период от време, през който детето е било настанено в ДМСГД - Пловдив, правилно съдът е приел, че доказателствата по делото не установяват по несъмнен начин понесени от Ганчо Тодоров и Маринка Станева, неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с отменената заповед № РД-01-49/19.01.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. Преценката относно това дали са понесени неимуществени вреди от родителите на малолетния Андрей Тодоров, не може да бъде извършена без да бъдат отчетени и интересите на детето. Последните, наред с липсата на данни, родителите да са били лишени от възможността да осъществяват редовни лични контакти с детето си в близо шестмесечения период, през който същото е било настанено в специализирана институция извън семейството, обуславят направеният от съда, правилен краен извод, за неоснователността на предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения, настоящият състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно като краен резултат и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Противно на наведените от касаторите съображения, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като не се установяват допуснати в хода на съдебното производство, съществени процесуални нарушения, нито противоречие с приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищците неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменен като незаконосъобразен акт на администрацията, предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Предвид гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,