Решение № 3397 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2009 г.

Решение № 3397 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби от началника на РДНСК-Благоевград, чрез юрисконсулт Чинкарова и от Румен Любенов Буковски, от гр. Сандански, чрез пълномощника му - адв. Цветанов, против Решение № 492/13.08.2009 г. по адм. дело № 278/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с искане и в двете за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Екатерина Буковска, Вангелия Буковска и Янко Буковски, редовно призовани не се явяват и не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, на основание отменително решение № 3267/11.03.2009 г. по адм. дело № 15125/2008 г. на Върховен административен съд, Административен съд - Благоевград е отменил, като незаконосъобразни Заповед № ДК-10-29/09.05.2008 г. на Началника на РДНСК-Благоевград и оставените в сила инвестиционни проекти на гл. архитект на община - Сандански, от 2.02.2006 г., и Акт за узаконяване № 4/03.02.2006 г., за строеж "Преустройство на южен гараж в кафе-аперитив и работилница за монтаж и демонтаж на гуми", находящ се в УПИ Х, кв. 101 по плана на гр. Сандански. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че акта за узаконяване е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени с § 184, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, довели до неправилно приложение на материалния закон. Поради това и заповедта на контролния орган - началника на РДНСК - Благоевград, по жалбата на Екатерина Буковска, е също незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, със следните допълващи мотиви. Производството по узаконяване на незаконни строежи, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/22.07.2003 г./ е подчинено на императивни правила, нарушаването на които, води до незаконосъобразност на узаконяването. Тези правила изискват: спазване на срока за започване на производството, съставяне на констативен акт от съответните длъжностни лица на общината за установяване на незаконното строителство, определяне на срок за представяне на необходимите по чл. 144 от ЗУТ документи, изработване на проект-заснемане за узаконяване, съгласуването му с главния архитект и пр. В случая от данните по делото е установено, че производството по узаконяване на процесния строеж е започнало по заявление от касатора Румен Буковски до Община-Сандански, с Вх. № 94-С-1062/26.01.2004 г., в качеството му на собственик. При тези данни изводът на съда за нарушение на преклузивният 6-месечен срок за започване на производството, установен с § 184, ал. 2 от цитирания закон, е правилен, тъй като този срок изтича на 25.01.2004 г., считано от 25.07.2003 г., съгласно правилото за броене на сроковете по месеци, установено в чл. 33, ал. 1 от ГПК (отм.), а именно, че "срокът, който се брои на месеци, изчита на съответното число на последния месец .." За изчисляването на този 6-месечен срок не важат правилата, установени в същия процесуален закон, за броене на сроковете по дни, при който има значение присъствен или неприсъствен е последния ден. Ето защо доводите и в двете касационни жалби за неправилност на обжалваното решение, в тази му част, са неоснователни. Неспазването на преклузивният срок за започване на производството погасява субективното право на касатора Румен Буковски да иска издаване на акт за узаконяване на процесния незаконен строеж, респ. преклудира възможността за произнасяне от главния архитект на община-Сандански по това заявление. Одобрените от гл. архитект на община-Сандански инвестиционни проекти - заснемане за узаконяване на процесния строеж, ведно с издадения въз основа на тях Акт за узаконяване, в нарушение на срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, са без основание, поради което правилно са обявени за незаконосъобразни. Началникът на РДНСК - Благоевград, като не е констатирал това нарушение на императивни правила, също е допуснал нарушение на закона, което прави издадения от него акт незаконосъобразен. Като е направил тези изводи и е отменил оспорените пред него, по реда на прекия и косвен контрол, административни актове, съдът е приложил правилно материалния закон, което прави обжалваното решение правилно. При този правен резултат, касационният съд не намира за нужно да обсъжда останалите оплаквания в касационните жалби, защото установеното нарушение на § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ е достатъчно, за да формира извод за правилност на обжалваното решение. Като валидно, допустимо и правилно същото ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение