Решение № 2659 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13246/2019 г.

Решение № 2659 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13246/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 5025 от 17.07.2019 г., постановено по адм. д. № 3644/2016 г. от Административния съд София-град, в частта му, в която е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 4. 8, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. в размер на 1188 кWh при определената цена – 400, 70 лв. /MWhбез ДДС за фотоволтаични електрически централи с обща инсталирана мощност до 30 kW, изградени върху покривни и фасадни конструкции. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението в обжалваната му част, евентуално неговата неоснователност. Твърдението за недопустимост на решението е обосновано с липсата на правен интерес за жалбоподателя, както и че той не е бил страна в административното производство. Неправилността на решението се поддържа с доводи за необосноваността му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ, или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се остави в сила решението на КЕВР в обжалваната му част. Ответникът – Националната електрическа компания изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът – "Н Висион солар фонд 1" ЕООД чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба. Ответникът – "ЧЕЗ Електроразпределение България" АД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав след като прецени допустимостта на касационната жалба, преценява следното по нейната основателност: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Н Висион солар фонд 1" ЕООД срещу определени части от Решение № СП-1/15 г. на КЕВР. Съдът е установил, че жалбоподателят е производител на енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, единият от които е фотоволтаична централа 30 kW, находяща се в с. Равнище, общ. Правец, както и че жалбоподателят има сключен договор за изкупуване на произведената електроенергия от възобновяеми източници. Съдът е посочил, че по силата на законови разпоредби, произведената електроенергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, респективно крайните снабдители на преференциални цени до размера на нетното специфично производство, което, по силата на разпоредба от Закона за енергетиката е следвало да се определи от Комисията до 31 юли 2015 година. Съдът е установил, че КЕВР е провела производство, започнало с доклад от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и "Правна". Предложението в доклада относно нетното специфично производство за фотоволтаични централи до 30 kW, изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради, е 1188 kWh. Установено е, че Комисията на свое заседание, проведено на 31.07.15 г. е приела предложението в доклада. От правна страна, първоинстанционният съд е приел следното: Приел е наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването, доколкото с оспореното решение за първи път се приема нетно специфично производство и неговото незаконосъобразно определяне в по-нисък размер, бе рефлектирало неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя. Съдът е приел, че решението на КЕВР е прието от компетентен орган, при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Съдът е приел, че оспореното решение не е в необходимата форма и при приемането му са нарушени административнопроизводствените правила. Изхождайки от дефинирането на понятието – "нетно специфично производство" в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, съдът е приел, че размерът на нетното специфично производство следва да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност послужили за определяне на съответните преференциални цени съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди. Съдът е преценил, че решението на КЕВР в оспорената му част по т. 4. 8, е изцяло лишено от обосновка като не ставало ясно и как са определени собствените нужди от електроенергия. Не била посочена методика за определянето им, нито са посочени като стойности. Съдът не е кредитирал като обосновка представените от ответника справки, съставляващи "извлечение от финансов модел" с дата на изготвянето им 13.10.17 г., нито извлечение от компютърна система на КЕВР, поради липсата на данни, от кого, по какъв повод и кога са съставени. Съдът е посочил, че нито оспореното решение, нито решение Ц-18/12 г. се позовават на такъв финансов модел. При липсата на други данни, извън посочената справка, за това какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия, според съда е невъзможно да се установи, по какъв начин КЕВР е определила размера на нетното специфично производство за съответните електроцентрали. Поради немотивираността му, съдът е приел, че решението на КЕВР в оспорената част по т. 4. 8 е неправилно и го е отменил. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението на АССГ в обжалваната му част като правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението в обжалваната му част. Жалбата, която АССГ е разгледал е била редовна и допустима, в частта, по която е постановено решението в обжалваната част. По делото са налице писмени доказателства, установяващи, че жалбоподателят е производител на електроенергия от фотоволтаична централа до 30 kW, инсталирана върху покривна конструкция на сграда. Решението на КЕВР в оспорената му част го засяга, тъй като пряко касае обема на продажбите на произведената от него ел. енергия от тази инсталация. Решението на АССГ в обжалваната му част, освен, че е допустимо е и правилно. Съдът е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства. Анализът им е обосновал решаващите изводи на съда, които са правилни и въз основа на които съдът е приложил правилно материалния закон. Едно от кумулативните изисквания за законосъобразност на административния акт, какъвто е оспореното решение на КЕВР е да е мотивиран. В конкретния случай, нито от самото оспорено решение, нито от данните в административната преписка става ясно, кои са възприетите от органа факти и обстоятелства, за да определи въпросния размер на нетното специфично производство. Липсата на тези данни препятства и проверката за обоснованост на определения размер на нетното специфично производство в решението на КЕВР. Следва да се посочи също така, че е била налице разлика между приетия от КЕВР с процесното решение размер на НСП за съответния вид централи и този предложен в доклада на комисиите, в който случай чл. 36, ал. 4 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация е изисквал мотиви на Комисията, обосноваващи приетия от нея размер, които да са изготвени в 3 дневен срок от заседанието. Липсват доказателства по делото, че това изискване на Правилника е спазено. Правилно, административният съд не е кредитирал представената по делото извадка от финансов модел, тъй като КЕВР, чиято е била доказателствената тежест, не е доказала, че този финансов модел е бил част от административната преписка. Този факт не е доказан и чрез заключението на поисканата от КЕВР съдебно-икономическа експертиза. По тези съображения, настоящият съдебен състав споделя напълно съображенията на административния съд, обосновали изводите му и обжалвания краен резултат. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд