Решение № 3433 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2017 г.

Решение № 3433 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на звено "Местни приходи" в Община Батак, гр. Батак, пл. "Освобождение" № 5 срещу Решение № 292 от 5.06.2017 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 42/2017 г., в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № 26-1 от 26.09.2016 г. на орган по приходите в Община Батак, с който на "Мигел Палма" ООД са установени за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г. задължения за такса за битови отпадъци в размер на 1 984, 00 лв. и лихви 318, 70 лв., както и в частта за разноските.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на звено "Местни приходи" в Община Банско, счита решението в обжалваната част за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът, в нарушение на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), не е разграничил трите вида услуги от дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМДТ, в резултат на което неправилно заключава, че липсва определяне на размера на таксата по всяка от видовите дейности. Определянето на дължимата такса за трите вида услуги в общ размер е ноторен факт и това не прави акта незаконосъобразен. Сочи, че актът е издаден в утвърдената от министъра на финансите електронна форма като използваният програмен продукт не позволява включването на информация извън предварително зададената.

Съдът не е допуснал поисканата съдебна експертиза, която ако бе допусната би доказала, издаването на акта в предвидения от закона ред, утвърдена форма и че е законосъобразен. По този начин е ограничено правото на защита на касатора и разкриването на обективната истина. Съдът не е обсъдил в мотивите си свидетелските показания, което прави решението му необосновано.

Неправилно счита решението и в частта за разноските. Община Батак не е страна в производство, а е осъдена да заплати разноски, за които по делото не са представени доказателства.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. Ц. Христоскова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

1. Ответникът по касационната жалба – "Мигел Палма" ООД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е отменил двата акта за установяване на задължения по декларация, тъй като те са издадени в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за фактически и правни основания е императивно и не се санира в хода на съдебното производство.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С. Велчев, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че размерите на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци са посочени само общо. Неоснователен е доводът на касатора за използване на програмен продукт, който не позволява контролиране на съдържанието на акта. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Мигел Палма" ООД е собственик на недвижими имоти с идентификатори 02837.4.354, 02837.5.553 и 02837.4.137, находящи се в гр. Батак, м. "Студенец", м. "Селище" и м. "Рабаджи дере", представляващи поземлени имоти, отредени за вилно селище, за които на 22.01.2013 г. подава декларации по чл. 14 ЗМДТ като декларира отчетна стойност съответно 203 000, 00 лв., 230 000, 00 лв. и 63 000, 00 лв. За имотите са съставени данъчни партиди съответно № 6301 F301, № 6301 F30 и № 6301 F299.

1. На 25.10.2013 г., кметът на Община Батак, със Заповед № 700, определя за 2014 г. видовете услуги, честотата на предоставяне и границите на районите, в които се предоставят – м. "Студенец", м. "Селище" и м. "Рабаджи дере" попадат в обхвата на границите на района на курорта "Язовир Батак", където общината предоставя и трите услуги по чл. 62 ЗМДТ.

1. На 19.12.2013 г. с Решение № 364 Общинският съвет – Батак определя размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г. като за жилищни и нежилищни имоти на юридически лица в строителните граници на курортен комплекс "Язовир Батак" определя върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност за съхранение, сметосъбиране и сметоизвозване 11, 0 на хиляда, за обезвреждане на битови отпадъци – 1, 0 на хиляда и за почистване на местата за обществено ползване – 1, 0 на хиляда.

1. На 24.10.2014 г., кметът на Община Батак, със Заповед № 746, определя за 2015 г. видовете услуги, честотата на предоставяне и границите на районите, в които се предоставят – м. "Студенец", м. "Селище" и м. "Рабаджи дере, попадат в обхвата на границите на района на курорта "Язовир Батак", където общината предоставя и трите услуги по чл. 62 ЗМДТ.

1. На 26.09.2016 г. орган по приходите в Община Батак – С. Георгиева, издава Акт за установяване на задължения по декларация № 26-1, с който за имоти с данъчни партиди № 6301 F301, № 6301 F30 и № 6301 F299 са установени задължения за такса за битови отпадъци като за всеки от имотите за всяка от годините е посочен размер на задължението – главница и лихви.

1. В хода на съдебното производство органът е представил:

а) Заповед № 507 от 13.07.2015 г. на кмета на Община Батак за определяне на главен експерт "Приходи" - С. Георгиева, за орган по приходите;

б) удостоверение, издадено от органа по приходите, в което е посочена облагаемата основа – отчетната стойност на имотите, и приложимият размер на таксата за услугите обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – по 1, 0 на хиляда за всяка услуга.

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) оставя без уважение искането на органа за допускане на съдебна експертиза, която да установи оспорения акт съдържа ли реквизитите по утвърдения от министъра на финансите образец и начина на изготвяне на актовете при използване на програмния продукт;

б) разпитва свидетеля П. Чолева, която в качеството си на земеделски производител ползва под наем имотите на "Мигел Палма" ООД;

в) разпитва свидетеля С. Георгиева, която в качеството си на съставител на акта обяснява мотивите на акта и начина на ползване на програмния продукт;

г) приема представени договор за пренаемане на земеделска земя от 01.10.2016 г. между П. Чолева и "Мигел Палма" ООД и регистрационна карта на земеделски производител на името на П. Чолева, издадена на 26.03.2012 г.;

д) разпитва свидетеля Х. Тумбев, шофьор на специализиран автомобил за извозване на контейнери, който дава показания за изпълнение на задълженията си в м. "Студенец", м. "Селище" и м. Рабаджи дере";

е) приема представени от органа пътни листове с посочени маршрути на извозване на контейнери за битови отпадъци.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № 26-1 е издаден от компетентен орган, органът е доказал извършването на сметоизвозване и почистване на територията, но актът не съдържа задълженията по отделните видове услуги – компоненти на таксата за битови отпадъци. Не са посочени дължимите размери за такса за осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци – контейнери, кофи и други; такса за събиране на битови отпадъци и транспонирането им до депа; такса за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата; такса за почистване на местата за обществено ползване.

Липсата на мотиви за отделните видове такси води до невъзможност да се провери правилно ли е изчислена дължимата такса и затруднява доказването на реалността на извършените услуги като отделен вид. Това не дава възможност, въпреки общоизвестния факт, че Община Батак разполага с депо за обезвреждане на битови отпадъци, да се установи правилно ли е определен размерът на таксата. Съдът приема, че ползваният програмен продукт не може да елиминира изискването за съдържание на акта.

Въз основа на това прави извод за незаконосъобразност на Акт № 26-1 и го отменя като връща преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона като определя десетдневен срок за произнасяне.

Съдът осъжда Община Батак за заплати на "Мигел Палма" ООД 700, 00 лв. разноски, от които 600, 00 адвокатско възнаграждение по разписка за паричен превод и пълномощно за процесуално представителство.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита решението в обжалваната част за неправилно като излага доводи и за трите твърдяни порока.

1. По порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е допуснал исканата от него експертиза и не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели.

От доказателствата по делото е безспорно, че съдът не е допуснал исканата от касатора експертиза, а от мотивите на съдебното решение е видно, че не е обсъждал и показанията на разпитаните свидетели. По принцип отказът на съда да допусне искани и относими доказателства, както и да обсъди релевантни за делото факти, са съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като това са правила, които гарантират правилността на съдебното решение. Нарушаването им създава вероятност, че решението е неправилно и това е основание за неговата отмяна.

Но за да е налице горното е необходимо съдът да е отказал събирането на релевантни доказателства и да не е обсъдил релевантни за делото факти и доказателства.

В случая, предметът на исканата от касатора експертиза е неотносим към предмета на делото. Дали оспореният акт съдържа реквизитите на установения в програмния продукт "Матеус" образец на акт за установяване на задължения по декларация или не е ирелевантно, защото, както сочи и съдът, програмният продукт е само средство за издаване на индивидуалния административен акт. С оглед на това как точно работи програмният продукт и какви възможности предоставя на органа по приходите е без значение за законосъобразността на издадения акт. Ползването на програмен продукт, изготвен по поръчка на Министерството на финансите, не може да отмени задължението на всеки издател на индивидуален административен акт – какъвто е и актът за установяване на задължения по декларация, издаван от орган по приходите в общината, да спази изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ.

С оглед на горното недопускането от съда на съдебна експертиза с исканите от касатора задачи – виж по-горе т. ІІІ. 7. б. "а", не е каквото и да е нарушение на съдопроизводствените правила.

Не е нарушение и необсъждането от съда на показанията на свидетелите Георгиева и Тумбев. За да е съществено нарушение на процесуалните правила необсъждането на показанията на свидетелите е необходимо техните показания да са относими към предмета на спора. Свидетелят Георгиева е издател на акта за установяване на задължения по декларация. Дадените от нея показания за организацията на работата при издаване на акта са ирелевантни за неговата законосъобразност. Неотносими са и показанията й относно начина на работа с програмния продукт "Матеус". Що се отнася до мотивите за издаване на оспорения акт релевантно е посоченото в акта, а не дадените в съдебно заседание показания. С оглед на установените от свидетеля Георгиева факти съдът правилно не ги е обсъждал.

Свидетелят Тумбев е бил водач на специализирания автомобил, чрез който общината е извозвала битови отпадъци 2014 и 2015 г. от процесните местности. Но предоставянето на услугите не се доказва със свидетелски показания. Това са факти, които би следвало да са настъпили в минал период и тъй като са положителни факти, те би следвало да са оставили в миналото определени материални среди, въз основа на които съдът да може да направи извод за осъществяването им. За доказването на факта на предоставяне на услугите общината би трябвало да разполага с писмени доказателства. Общината е юридическо лице, с бюджет, при разходването, на който тя е длъжна да спазва изискванията на Закона за счетоводството и да създава и притежава първични счетоводни и други документи, доказващи изпълнението на услугата. Доказването на престирането на услугите става с пътни листове, графици, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато се извършва чрез външен за общината изпълнител, или с трудови договори, длъжностни характеристики, щатни разписания, отчети за дейността, когато се извършва чрез служители и технически средства на общината. Видно от доказателствата по делото касаторът е представил писмени доказателства – пътни листове за облагаемия период и съдът ги е ценил, като изрично е посочил, че именно тези писмени доказателства доказват извършването на услугите сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Необсъждането на показанията на свидетеля, които илюстрират начина на вдигане на контейнерите, тяхната замяна, извозване и изпразване с нищо не допринасят за доказването на релевантния факт – престирането на услугите от общината.

С оглед на горното и вторият довод на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен.

1. По порока необоснованост на съдебното решение:

Доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение са свързани с необсъждане на показанията на свидетелите и с твърдяното неправилно тълкуване на материалния закон. Необсъждането на показанията на свидетелите, ако е допуснато, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и не може да бъде основание за необоснованост на решението.

Неправилното тълкуване и приложение на материалния закон е самостоятелно касационно основание. Необосноваността е порок на съдебното решение, при който са опорочени фактическите констатации на съда, но не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоки, които не са нормирани от закона. Такива доводи касаторът не сочи, поради което е налице бланкетно твърдение за този порок. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не дължи произнасяне по него.

1. По порока противоречие с материалния закон:

За да отмени оспорения Акт № 26-1 съдът приема, че органът е нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не е посочил размер на таксата по отделните компоненти на таксата за битови отпадъци. Този извод на съда е неправилен.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ, редакция към процесния период (в настоящото решение съдът има предвид разпоредбите на закона към процесния период, но с цел облекчаване на изказа няма да повтаря уточнението след всяка законова разпоредба), таксата за битови услуги се дължи за предоставянето от общината на три вида услуги: 1.) сметосъбиране и сметоизвозване; 2.) обезвреждане и 3.) поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно изричната законова разпоредба размерът на таксата се определя за всяка една от трите вида услуги от общинския съвет с решението му по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, при отчитане на необходимите за всяка от услугите разходи.

Видно от приложеното по делото Решение № 364 на Общинския съвет – Батак, общинският съвет е спазил изискването на закона като е определил размер на таксата за всяка една от трите вида услуги – 11, 0 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване, 1, 0 на хиляда за обезвреждане и 1, 0 на хиляда за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ не регламентира отделни четири вида услуги, а определя видовете разходи, които общинският съвет трябва да вземе предвид при определяне на разходите за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Предмет на съдебното производство не е решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, а акт за установяване на задължения по декларация, т. е. акт, който прилага решението на общинския съвет.

Съдът, като е приел, че в оспорения акт не са посочени размерите на таксите "за услугите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМДТ", неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, а тази на чл. 62 ЗМДТ, определя видовете услуги.

Неправилен е и изводът на съда, че непосочването на таксата за отделните видове услуги прави акта незаконосъобразен поради липса на мотиви и не позволява на съда да извърши контрол за законосъобразност.

От приложените по делото доказателства – Решение № 364 и данъчни декларации на ответника за процесните имоти, е видно, че за всеки от трите имота органът е установил дължимост на такса за услугите обезвреждане и поддържане на чистотата. Именно за тези две услуги общинският съвет е определил такса в размер на по 1, 0 на хиляда върху по-високата от данъчната оценка и отчетната стойност.

Вярно е, че органът в акта си не е посочил върху коя от двете стойности е определил размера на таксата. Но видно от посочената в данъчните декларации отчетна стойност на трите имота и установеният в решението на общинския съвет размер на таксата, то тя е определена именно върху отчетната стойност. Така за имот с партида № 6301 F299 при декларирана отчетна стойност от 63 000, 00 лв. за всяка от годините органът е установил задължение в размер на по 126, 00 лв. (63 000, 00 лв. х 2, 0 на хиляда = 126, 00 лв.). За имот с партида № 6301 F30 при декларирана отчетна стойност 230 000, 00 лв. за всяка от годините органът е установил задължение в размер на по 460, 00 лв. (230 000, 00 лв. х 2, 0 на хиляда = 460, 00 лв.) За имот с партида № 6301 F301 при декларирана отчетна стойност от 203 000, 00 лв. за всяка от годините органът е установил задължение в размер на 406, 00 лв. (203 000, 00 лв. х 2, 0 на хиляда = 406, 00 лв.). Неясно защо съдът е направил прости аритметични изчисления по отношение на данъка върху недвижимите имоти – предмет на необжалваната част от съдебното решение, но е приел, че по отношение на таксата не е в състояние да установи вида на услугата и точния неин размер.

От съдържанието на оспорения акт е видно, че с него на задълженото лице не са установени задължения за първата по смисъла на чл. 62 ЗМДТ услуга – сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като определеният от общинския съвет размер на таксата за тази услуга е 11, 0 на хиляда. Установени са единствено задължения за обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

С оглед на горното съдържанието на оспорения Акт № 26-1 съдържа фактически и правни основания, които тълкувани в съвкупност с публично известните актове на общинския съвет – Решение № 364 и заповедите на кмета № 700 и № 764, и представените по делото данъчни декларации, подадени от самото задължено лице, дават достатъчно информация, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност на акта.

От доказателствата по делото е видно, че процесните три имота са били земеделска земя, но са с променено предназначение – представени са нарочни решения на Областната дирекция "Земеделие", гр. Пазарджик, с които на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е променено предназначението на земеделските земи от земя осма категория на имоти за изграждане на вилно селище, съгласно влязъл в сила подробен устройствен план. Това значи, че ответникът е задължено по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лице, тъй като има качеството на такова по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ - по отношение на имотите не е налице изключението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. С оглед на това и при наличие на другите предпоставки за дължимост на таксата – попадане на имота в границите на районите, в които общината предоставя услугите, и доказване от общината на фактическото престиране на услугите, таксата е дължима.

От приложените по делото заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е безспорно, че м. "Студенец", м. Селище" и м. "Рабаджи дере" са изрично включени в границите на района курорт "Язовир Батак". В мотивите на обжалваното решение съдът изрично приема за общоизвестен факта, че Община Батак има депо за обезвреждане на битови отпадъци, както и че представените от органа писмени доказателства доказват извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от страна на общината.

С оглед на това единствено изводът му за допуснато от органа нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е неправилен. Следва изрично да се посочи, че когато с един акт се установяват публични задължения за данък и за такса съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснатото нарушение на изискването за форма, е само едно от правомощията на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 160, ал. 1 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) съдът решава делото по същество. Това значи, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът след като констатира нарушението следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Единствено данъчната оценка на имота се определя от общинската администрация, но и тя е въз основа на нормативно установени правила – чл. 20 ЗМДТ.

Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. За това, когато установи допуснато от органа нарушение на формата или на административнопроизводствените правила или на материалния закон съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, то какъв е размерът на задължението. Само когато, съдът установи, че адресатът на акта не е задължено за установените задължения лице той отменя акта и с това се изчерпват неговите правомощия. Единствено когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона – чл. 160, ал. 3 ДОПК.

С оглед на горното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт поради непосочване на размера на таксата "за услугите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМДТ" е неправилен. Неправилен е и изводът му, че от акта не могат да бъдат установени релевантните за определяне на задълженията факти. Неправилно съдът е упражнил и правомощието си по чл. 160, ал. 1 ДОПК като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Това налага решението в обжалваната част да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Оспореният Акт № 26-1 е издаден от компетентен орган и с него правилно ответникът е определен за задължено лице за таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване като правилно е определен и размерът на тази такса. Това прави подадената от "Мигел Палма" ООД жалба неоснователна и съдът следва да я отхвърли.

1. По решението в частта за разноските:

С касационната жалба касаторът обжалва съдебното решение и в частта за разноските.

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Актове за установяване на задължения по декларация № 25-1 и № 26-1, с които на "Мигел Палма" ООД са установени за периода 1.01.2014 г. 31.12.2015 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2 976, 00 лв. и лихви 478, 00 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 1 984, 00 лв. и лихви 318, 70 лв. С решението съдът е осъдил Община Батак да заплати на задълженото лице направените по делото разноски, които определя на 100, 00 лв. държавна такса и 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Доводите на касатора за неправилност на решението в частта за разноските са два: относно осъдения субект и относно размера.

Касаторът счита, че Община Батак не е страна в съдебното производство и не може да бъде осъдена да заплати разноски. Този довод на касатора е неоснователен. Съгласно чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължения по декларация е ръководителят на звеното за местни приходи в общината – чл. 159, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, но той, в качеството си на административен орган, няма собствен бюджет, за да бъде осъден да заплати направените разноски. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура се намира органът, а това е общината. Именно поради това с решението си съдът винаги осъжда юридическото лице, а не административният орган. Това трайно установено в съдебната практика разбиране за отговорността за разноските бе и изрично регламентирано в § 1, т. 6 АПК.

Неоснователен е и другият довод на касатора – за недоказан размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Видно от доказателствата по делото задълженото лице е било представлявано от адвокат, за когото по делото е представено надлежно пълномощно. За заплатеното адвокатско възнаграждение е представен пощенски запис, с подател управителят на дружеството – жалбоподател и получател упълномощеният адвокат като за основание е посочен хонорар по административно дело № 42/2017 г. С оглед на това правилен е изводът на съда, че по делото са надлежно доказани направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение в частта за разноските е неоснователен, но с оглед на факта, че съдът отменя съдебното решение в обжалваната част, за която са част от възложените разноски, следва решението в частта за разноските също да бъде отменено съобразно отменената част от решението. При доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. за влязлата в сила част от съдебното решение са дължими разноски в размер на 360, 00 лв. За частта над 360, 00 лв. адвокатско възнаграждение – до 600, 00 лв. и за частта от 50, 00 лв. държавна такса (внесени са две държавни такси по жалби срещу двата акта) съдебното решение в частта за разноските следва да бъде отменено.

С оглед на изхода от настоящия спор, направено от касатора искане за присъждане на разноски за двете инстанции и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на Община Батак направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, което с оглед на уважената част от касационната жалба следва да бъде присъдено в размер на 240, 00 лв. и 590, 00 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, доказани с договор за правна защита и съдействие № 1623 от 1.03.2017 г., договор № 1632 от 29.06.2017 г. и договор № 1124 от 30.10.2018 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд