Решение № 76 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4411/2014 г.

Решение № 76 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4411/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ню геймс" ООД срещу решение № 490 от 28.01.2014 г. по административно дело № 10647/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 563/18.09.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По наведени доводи за неправилност на решението, изразено в неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да обяви нищожността на административния акт. Алтернативно се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде изменен административния акт, като наложената имуществена санкция бъде намалена до минималния предвиден в закона размер от 1000 лв. Ответникът по касационната жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е събрал относимите доказателства. При обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност съдът е извел законосъобразни изводи. С обжалвания пред АССг административен акт на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. на основание чл. 42, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Посочената разпоредба предвижда правомощия на КЗЛД на наложи санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. при отказ на дадено лице да окаже съдействие на комисията във връзка с контролните й правомощия. Правилно съдът е приел, че в случая при наличие на изпратени от КЗЛД и съответно получени от касатора 4 броя писма, с които последният е поканен да предостави на КЗЛД информация, свързана с контролните й правомощия същият не я е представил, с което е извършил нарушение по чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД, при това нееднократно. При така установените факти правилно съдът е извел извод за съответствие на обжалваната пред него заповед с материалния закон, като за това в обжалваното решение са изложени подробни съображения. В случая не се касае до акт от категория на изброените в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, а до отделно правомощие на КЗЛД да санкционира администратори на лични данни, които препятстват компетентния независим държавен орган, при осъществяване на правомощието му да осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че в решението си АССГ не е обсъдил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като такива не са налице. Правилно в случая съдът е отчел упоритостта, проявена от касатора да изпълни задълженията си, вменени по закон, въпреки отправените му покани от органа, както и факта, че санкцията е определена към средния размер, предвиден в закона. Ето защо настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касатора следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД деловодни разноски в размер на 630 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение