Решение № 6982 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Лалова, от гр. Карлово, чрез пълномощника и адвокат Тодоров, срещу Решение 680 от 08.02.2022 г. постановено по адм. дело 9596/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният от доверителката му иск бъде уважен в цялост, както и да се присъдят направените пред двете инстанции разноски. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, съответно за неправилност и необоснованост на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Б. Лалова, срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляваща заплатено възнаграждение на адвокат, за оказване на правна защита пред Софийски районен съд, във връзка с обжалване на наказателно постановление издадено от заместник началник на Отдел Пътна Полиция, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, отменящо наказателното постановление. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че не са доказани кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, при недоказана по делото реално причинена вреда, подлежаща на обезщетяване. Решението е валидно допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото съдът обосновано е направил заключение, че не се установява ищцата да е претърпяла имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В случая не е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. В съдебното производство, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, е налице пълномощно за процесуално представителство, но не е представен договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Представеният в производството по чл. 203, ал. 1 АПК договор, като документ с недостоверна дата не може да бъдат съотнесен към извършените процесуални действия по развилото се пред СРС производство. Като частен документ той има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Правилно е прието в обжалваното решение, че този договор няма материална доказателствена сила за извършеното плащане, такова не е установено и с други допустими доказателства. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ следва да бъде присъдено такова в размер на 100 лева при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение