Решение № 16229 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2019 г.

Решение № 16229 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по подадена касационна жалба от директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт (фонд "ГВРС" при НОИ), чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Р. М., срещу Решение № 5298/06.08.2019 г., постановено по адм. дело № 12761/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено Разпореждане № 4506 – 40 - 2274/14.11.2018 г. на директора на фонд "ГВРС" при НОИ относно отказ за изплащане на гарантирано вземане на П. Куцанков, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на нормите на чл. 3, чл. 4 и чл. 26 ЗГВРСНР във вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) във вр. чл. 4, ал. 1, чл. 5 и чл. 8 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът – П. Куцанков не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. – град е Разпореждане № 4506-40-2274/14.11.2018 г. на директора на фонд ГВРС, с което по заявление - декларация вх. № 4502-21-96/09.10.2017 г., подадено от П. Куцанков, работник/служител на "Денима - 2001" ЕООД (дружество с открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 09.08.2017 г.), на основание чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР във вр. чл. 5, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР е отказано изплащане на гарантирано вземане. Началото на административното производство е сложено с депозираното заявление вх. № 4502-21-96/09.10.2017 г., в което Куцанков декларира, че е работил на длъжност "началник производство" в "Денима - 2001" ЕООД от 04.10.2006 г. Представена е справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове, подписана от управителя на дружеството, в която е посочено, че на жалбоподателя са начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения в размер на 16 224 лв., както и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1188 лв. В справката е установено, че трудовото правоотношение не е прекъсвано. В последващо възражение Куцанков сочи, че трудовата му дейност във фирмата е прекратена, считано от 30.12.2016 г. при пенсионирането му. Отказът на административния орган е обоснован с невъзможност за извършване на проверка от контролните органи на НОИ на данните от справката с разплащателните ведомости, предвид представена декларация от управителя на дружеството, че същият не разполага с трудовоправна документация за удостоверяване на осигурителен стаж и доход и декларация от 18.05.2018 г. от назначения синдик Е. Т., в която се установява, че не са й предавани ведомости за заплати на служители в дружеството, както и търговски книги, счетоводна документация или други документи, свързани с дейността му. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че заявлението е подадено на 09.10.2017 г., като към момента на издаването на разпореждането - 14.11.2018 г., е в сила § 41, ал. 1 от ПЗР от ЗПФИ, който ограничава лицата, които могат да се ползват от правото по чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, до кръга на които правоотношението е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, но само за вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г. Въз основа на изложеното е обоснован извод досежно съответствието на заявлението на жалбоподателя с посочените законови критерии. При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд излага аргументи, че същият е постановен от компетентен орган, в рамките на правомощията, които притежава на основание чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неизпълнение на задължението, вменено му с нормите на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК относно изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. Поради установената незаконосъобразност на акта, при наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК, първоинстанционният съд приема, че разпореждането следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган, за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. На основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. В случая изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка относно правото на заявителя. Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 4 и чл. 5 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, в сила от 01.01.2005 г., приета по делегация от чл. 29 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Отказът е мотивиран не с обстоятелството, че лицето не е представило изискваната от чл. 4, ал. 1 от Наредбата справка по образец съгласно приложение № 1, а с обстоятелството, че по обективни причини не е била извършена проверка при работодателя по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, съобразно която посочените в процесния акт факти, не обуславят основание за отказ от изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Административният орган не излага мотиви по какъв начин невъзможността да се извърши проверка по определен нормативен ред отнема правото на жалбоподателя да му бъде изплатено такова обезщетение. В текста на чл. 3 ЗГВРСНР и според неговия предметен обхват са посочени видовете вземания на работниците и служителите, които са гарантирани по силата на същия закон. Правопораждащите факти, при наличието, на които на лицето следва да се заплатят процесните суми, са разписани в текста на разпоредбата на чл. 4 ЗГВРСНР. В административното производството по издаване на разпореждане за изплащане на гарантирано вземане или за неговия отказ законодателят е предвидил, че трябва да бъдат представени съответните доказателства. На заявителя не са давани указания да представи допълнителни документи съгласно реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, а данни за резултатите от извършена проверка в Регистъра на осигурените лица и в Регистър "Трудови договори" липсват. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". При съвкупната преценка на представените в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд достига до законосъобразният извод, че неизвършването на проверка на данните от справката за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ от контролните органи, не обуславя недоказаност на претенцията на лицето. В конкретната хипотеза административният съд правилно приема справката по образец на Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата, като писмено доказателство, което следва да бъде съотнесено към преценката относно основателността на претендираното от работника вземане. Следователно в случая, след като изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на заявителя, то хипотезата на чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР относно отказ за изплащането на гарантираното вземане е неприложима. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, формирани въз основа на събраните доказателства, обуславящи липсата на достатъчно факти и обстоятелства, които могат да бъдат субсумирани към хипотезата на чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР относно отказ за изплащането на гарантираното вземане. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния орган. Той следва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 ЗГВРСНР. Горните обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като е отменил разпореждането и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд С. – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,