Решение № 4100 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10607/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от "Трансграфика-Димитрови и сие" гр.София, чрез пълномощник адв. Арабаджиева, с характер на искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение 4849/17.07.2023г., постановено по адм. дело 3455/2023г. по описа на Административен съд София-град. Към молбата за отмяна са приложени писмени доказателства, за които се твърди, че са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Сочи се, че представените доказателства обективират сделки с имоти на територията на Столична община за периода м.09.2021г.-м.09.2022г., които представляват годни пазарни аналози и е следвало да бъдат използвани при определяне на дължимото обезщетение за отчуждавания имот. Информацията за тези сделки е предоставена от Агенцията по вписванията на 29.06.2023г., поради което към момента на приключване на устните състезания по делото на 26.06.2023г. страната обективно не е разполагала с тях. Твърди се, че при съобразяване с новите писмени доказателства се получава значително по-висок размер на дължимото обезщетение. Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуален представител юрк. Иванова, в съдебно заседание и с представено по делото становище, развива съображения за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за допустимо - подадено в срока по чл. 240, т. 1 АПК - в тримесечен срок от снабдяване с твърдените нови писмени доказателства и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, тъй като с него е завишено определеното парично обезщетение, но не в претендирания от страната размер. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е изменена заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на Глава трета от ЗОС СОА23-РД40-29/17.02.2023г. на кмета на СО, като е увеличен размера на равностойното парично обезщетение за ПИ с идентификатор 68134.512.243 (незастроен) с площ от 380 кв.м по КККР на София, от 148 891,60 лв. на 154 027,76 лв. Към искането за отмяна са приложени нотариални актове за сделки с недвижими имоти на територията на Столична община, извършени в периода 13.09.2021г.-13.09.2022г., изискани от Агенцията по вписванията с молба от процесуалния представител на искателя от 08.06.2023г. въз основа на издадено съдебно удостоверение. Търсената информация по зададените критерии е предоставена под формата на електронна справка и връчена на 29.06.2023г. Приложените писмени доказателства не представляват нови писмени доказателства, които при решаване на делото да не са могли да бъдат известни на страната. Вписаните сделки с недвижими имоти в Агенцията по вписванията са публични и всички участници в процеса са имали достъп до тях. При положена дължима процесуална грижа страната е могла да се снабди с данни за сделките (вкл. и въз основа на съдебно удостоверение) преди решаване на делото, което е образувано на 10.04.2023г., и са проведени две открити съдебни заседания, в които са приети две заключения на вещо лице (основно и допълнително). Делото е обявено за решаване на 26.06.2023г. и решението е постановено на 17.07.2023г. Издадената след приключване на устните състезания по делото електронна справка не променя обстоятелството, че доказателствата за пазарните аналози са били налични и е било възможно снабдяването с тях. По тези съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,