Решение № 5590 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 352/2010 г.

Решение № 5590 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 352/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тинка Атанасова Станоева от гр. София срещу решение № 136 от 17.07.2009 г. по адм. дело № 2405/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Тинка Станоева против Заповед № РД-14-248 от 24.06.2005 г. на Зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ пристройка към западната страна на съществуваща паянтова жилищна сграда в УПИ I-110, кв. 171, достигаща до страничната регулационна линия с УПИ VI-109 и регулационната линия към дъното на УПИ VII-118, кв. 171, м. "Орландовци". Административният акт съдържа всички елементи на фактическия състав на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, тъй като е извършено незаконно строителство, изразяващо се в извършен основен ремонт на постройка с промяна на предназначението й от склад в жилищна, без разрешение за строеж и без съгласието на останалите собственици на имота, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, извод обосновано наложен от съда. За да стигне до този правен резултат, съдът е обсъдил всички относими за спора факти, като е допуснал и разпитал свидетели, назначил е съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице е обсъдено заедно останалите доказателства и след анализа им е наложен обоснования извод за извършен основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, изразяващ се във възстановяване и подмяна на елементи и части от строежа, с което се възобновява експлоатационната годност на същия и се променя предназначението му от стопанска в жилищна постройка. Основният ремонт е извършен без одобряването на инвестиционни проекти и за него няма издадено разрешение за строеж. Тезата на жалбоподателката, поддържана пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, че се касае в случая за извършен текущ ремонт е неоснователна, тъй като не се подкрепя с представените по делото доказателства и от установяването на фактическите извършените строителни работи - основен ремонт, поради което § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, определящ понятието "текущ ремонт" е неприложим. Неприложим е и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, изчерпателно изброяващ случаите, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж, като конкретния ремонт не е между изброените в цитираната разпоредба. Изложените в заповедта фактически основания съответстват на посоченото от административния орган правно основание, послужило за издаването на оспорената заповед. Цитираните в заповедта два констативни акта, които са неразделна част от заповедта не са противоречиви по своето съдържание, поради което административния орган не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта - жалбоподателката е уведомена за акта, като от нея е постъпило възражение. Неоснователен е и доводът за липсата на компетентност на органа издал акта, тъй като е налице валидно издадена заповед № РД-13-325 от 15.12.2004 г. на началника на ДНСК, с която той определя за негов заместник Б. Наумова за времето от 16.12.2004 г. до завръщането му на работа. Представен е болничен лист № 12325838 № 1203 от 30.05.2005 г., от който е видно, че Началника на ДНСК Иван Симитчийски е бил болен за времето от 30.05.2005.г. до 26.06.2005 г., от което следва, че към датата на издаването на заповедта - 24.06.2005 г. той е бил в отпуск по болест и е бил заместван по силата на предоставените със заповед № РД-13-325 от 15.12.2004 г. на началника на ДНСК компетенции на неговия заместник Б. Наумова, издала оспорената заповед. С тези съображения, Върховният административен съд приема, че доводът в касационната жалба за засегнати компетенции на органа издал акта, е неоснователен. При проверката на решението от настоящата инстанция не се установи твърдението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което