Решение № 10744 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2019 г.

Решение № 10744 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение № 40/19.02.2019 г. по адм. д. № 365 по описа на Административен съд – Кюстендил за 2018 г. В жалбата се твърди, че обжалвания акт е постановен при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Пищалов не бил представил необходимите документи, установяващи изпълнението на поетия от него ангажимент, поради което съдът неправилно приел за установено, че са изпълнение изискванията на приложимата наредба. Ответната по жалбата страна намира същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на П. Пищалов срещу Уведомително писмо /УП/ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПСРС 2007 – 2013 г. за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6189 от 09.07.2018 г. на зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С оспореното пред настоящия съд решение, оспорения акт е отменен изцяло. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че със заявление за подпомагане от 10.05.2013 г. П. Пищалов е заявил схеми и мерки за подпомагане, между които и мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/. Една от заявените подмерки е "биологично земеделие" с направление "биологично растениевъдство", с отбелязани кодове АП 06 и АП 08 – пасища, череши и ябълки. В тази връзка е имал задължение, в рамките на 5-годишния агроекологичен ангажимент да представи копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство, издадени от контролиращото лице с краен срок 30. 09 на петата година. С писмо изх. № 01-6500/6189 от 18.09.2017 г. лицето е уведомено за задължението да получи и представи съответния сертификат на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 и чл. 58, т. 1, б. "д" от Наредба 11/2009 г., като е предупреден, че при неспазване на нормативните изисквания или представяне на документ, който не отговаря на тези изисквания ДФЗ има право да прекрати агроекологичния ангажимент съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредбата. С Уведомително писмо с изх. № 01-6500/6189 от 09.07.2018 г. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. във вр. с чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /Е0/ № 1698/2005 г., зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е уведомил жалбоподателя, че ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление "биологично растениевъдство", тъй като при извършване на административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. е установено, че Пищалов не е подал документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, който документ е следвало да бъде издаден до 30.09.2017 г. и предоставен до 30.10.2017 г. От представените и неоспорени от ответника по жалбата доказателства, съдът е установил, че жалбоподателя притежава два сертификата и доклади от извършени инспекции на стопанството на жалбоподателя от контролиращ орган ТП Австрия Био Гаранти, Клон България, като първия от тях е сертификат 2015, серия № 2-125559-2015 от 15.10.2015 г. с валидност за растениевъдството до 31.01.2017 г. В сертификата е посочено, че е издаден на основание чл. 29, § 1 от Регламент /Е0/ № 834/2007 и на Регламент /Е0/ № 889/2009 г. след извършена инспекция в стопанството на 06.09.3015 г., като операторът е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията, определени в посочените регламенти по отношение на изброени продукти, между които от група "растениевъдство" са заявените пасища, череши и ябълки. Пасищата са отбелязани като конвенционален продукт, а черешите и ябълките като продукти в преход към биологично земеделие. Представен е и сертификат 2016, серия № 2-02108-2017 г. от 31.05.2017 г. с валидност за растениевъдство до 31.01.2018 г. Съдържанието на документа като основание за издаването му съответства на съдържанието на сертификат 2015 г., като посочените в група "растениевъдство" пасища, череши и ябълки са отбелязани като конвенционални продукти. Видно от докладите, проверките в стопанството са осъществени на 06.09.2015 г., 23.08.2016 г., 30.09.2017 г., 08.12.2017 г., 21.06.2018 г. и 09.11.2018 г. Съдът е установил, че сертификатите и доклади от проверки са представени и с писмо от МЗХГ изх. № 11- 447/07.01.2018 г., от съдържанието на което е видно, че сертификат 2015 не е качен в База данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, но сертификат 2016 и останалите сертификати са качени в Базата данни. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от оправомощен орган, в пределите на неговата компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържа фактически и правни основания. Спазени били и приложимите административнопроизводствени правила. Съдът е приел, че оспорения пред него акт противоречи на материалния закон, тъй като не е установена липсата на един от двата дадени кумулативно елементи в чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. - липса на получен сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата за биологичното производство до 30 септември на петата година от ангажимента, считано от подаденото първото одобрено заявление. Прието е, че Пищалов е изпълнил задължението по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата да получи сертификат за съответствие рамките на законовия срок – до 30 септември на петата година от ангажимента. Представените два сертификата били издадени преди крайната дата и съдържали сведения, че дейността на жалбоподателя отговаря на Регламент /Е0/ № 834/2007 на Съвета от 28.06.2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и на Регламент /Е0/ № 889/2008 на Комисията от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /Е0/ № 834/2007 на Съвета. От предоставените от МЗХГ се установявало, че сертификат 2016 е качен в регламентирана в чл. 1 и чл. 37 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /обн. ДВ, бр. 16/19.02.2013 г., отм. ДВ, бр. 75/11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г. / и в действащата понастоящем едноименна Наредба № 05/03.09.2018 г. /обн. ДВ, бр. 75/11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г., изм. и доп. / информационна база данни на министерството. По силата на тези разпоредби МЗХГ било задължено да определи компетентно звено, което да изпълнява функциите на подпомагаща администрация във връзка с поддържане на информационната база данни, съдържаща и документите по чл. 29, § 1 от Регламент /Е0/ № 834/2007 за всеки производител, преработвател и търговци на земеделски биологични продукти и храни. В задълженията на контролиращите лица било вменено и попълването на базата данни за всеки оператор в срок от 3 дни от подписване на договора за контрол и сертификация, включително с информация за промяна в обстоятелствата на договора, резултатите от контролната дейност и всички нередности и нарушения, засягащи биологичното състояние на продукта. След като административния орган е имал достъп до базата данни с качения от сертифициращият орган сертификат 2016 и при спазване на принципа за истинност по чл. 7 от АПК, дължал извършването на проверка за това обстоятелство в базата данни на МЗХГ. Неточното и несвоевременно отразяване на издадените сертификати от сертифициращия орган в базата данни на МЗХГ, не можело да се вмени във вина на жалбоподателя. Съдът е взел предвид, че според оспорения акт, прекратяването на агроекологичния ангажимент на основанието по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. може да се постанови не поради непредставяне на сертификатите, а поради това, че такива не са получени от подпомаганото лице. При наличие на нужните сертификати за съответствие в рамките на 5-годишния ангажимент по мярката, не било налице посоченото в УП нормативно основание за прекратяване на ангажимента. Жалбата е подадена от участник в първоинстанцонното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Въз основан на напълно изяснена и неоспорвана от страните фактическа обстановка, съдът е достигна до необоснован и незаконосъобразен извод за неоснователност на депозираната пред него жалба. В хода на съдебното дирене е установено наличието на издадени сертификати на лицето, поело дългосрочен агроекологичен ангажимент, но нито един от тях не отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от приложимата Наредба. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от посочената като основание за издаване на акта НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3. Последния текст от своя страна задължава подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Описаната разпоредба, както правилно е констатирал първоинстанционния съдебен състав не задължава ангажираните с мярката лица да предоставят сертификата на администриращия орган. Такова изискване е фиксирано с разпоредбата на чл. 58, т. 1 б. "д" от Наредбата. В приложената от административния орган нормативна уредба не е предвидена санкция "прекратяване на агроекологичен ангажимент" за непредставяне на надлежно и своевременно получения по съответния ред от задълженото по мярката лице документ, но в чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 е предвидена санкция за липсата на такъв. В представените по делото сертификати липсват данни за изпълнение на изискванията за представяне на документ, удостоверяващ спазване на разпоредбите на Регламент /Е0/ № 834/2007 на Съвета от 28.06.2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и на Регламент /Е0/ № 889/2008 на Комисията от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /Е0/ № 834/2007 на Съвета. В същите е описано, че заявеното за подпомагане направление "биологично растениевъдство", с отбелязани кодове АП 06 и АП 08 – пасища, череши и ябълки, към момента на издаване на сертификат № 2-12559-2015 са с качество за череши и ябълки "продукт в преход", а за пасища – "конвенционален продукт". Липсват данни в следващите сертификати да е констатирано изпълнение на изискванията за определяне на трите заявени продукта като биологични по смисъла на приложимия Регламент. Налице са данни за обратното, а именно, че към момента на издаване на сочения от финансираното лице Сертификат № 2-02108-2017 и трите продукта са с качество "конвенционален продукт", т. е. напълно е изключена възможността за формулиране на извод за изпълнение на изискванията за определянето на заявените продукти пасища, череши и ябълки като "биопродукти". При така установеното са налице безспорни доказателства за неизпълнение на задължението по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11, което е обосновало и действията на административния орган, насочени към прекратяване на агроекологичния ангажимент на Пищалов. При произнасянето си, издателят на оспорения пред Административен съд София – град акт, се съобразил с приложимите материалноправни норми и е обосновал необходимостта от налагане на предвидената от законодателя санкция за неизпълнение на поетия от лицето ангажимент. Оспореното уведомително писмо е постановено при съобразяване с изискванията на АПК за фактическа и правна обоснованост, поради което следва да се потвърди като законосъобразно. Следва да се отбележи обстоятелството, че от представените доказателства се установява, че Пищалов е получил сертификат за биологичен продукт единствено за пчели в група "Животновъдство" и за мед в група "Преработени продукти" от 28.08.2016 г. /Сертификат № 2-02108-2017 г. /, но това обстоятелство не покрива поетия от него ангажимент по направление "биологично растениевъдство", с отбелязани кодове АП 06 и АП 08 – пасища, череши и ябълки. Законодателят не е предвидил възможност, чрез представяне на доказателства за изпълнение на поет ангажимент само за един продукт или група продукти да се приеме, че е налице изпълнението на задължението по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 по отношение на всички заявени от търсещия финансиране продукти. Решението на пръвоинстанционният съд е необосновано, като несъобразено с представените и приобщени по съответния ред по делото доказателства, а от там и постановено при несъобразяване с приложимите материално правни норми – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до необходимостта от отмяната му. При този изход на производството следва да се уважи искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, но същите следва да са в размер на 100 лева за всяка съдебна инстанция или общо в размер на 200 лева. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение