Решение № 7376 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2014 г.

Решение № 7376 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Христиан Гичев Христов, гр. Варна, ул. "Мир" № 17, ет. 4, ап. 17 срещу Решение № 1640 от 4.07.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 512/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Христов срещу акт № 0000000064 от 13.01.2014 г., с който инспектор "Репатриране на моторни превозни средства" в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" наложил принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че органът, наложил мярката, е компетентен. Не отчел, че по делото липсват доказателства за учредяването на общинското предприятие и същото се управлява от директор, а не от управител. Неправилно приел, че представените заповеди доказват компетентност на издалия акта орган. Представената по делото Инструкция за работа на дейност "Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани" е неотносима, защото не е била в сила към датата на налагане на процесната мярка. Съдът неправилно приел, че са налице две от хипотезите по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за налагане на мярката. Не отчел, че твърдяното нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП не е установено по надлежния ред. Като се позовал изключително на снимковия материал съдът не отчел, че този материал не доказва твърденията на актосъставителя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Александър Асенов, Адвокатска колегия, гр. Варна.

Ответникът по касационната жалба - инспектор в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона", гр. Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, а доводите за неправилност - неоснователни. Неоснователен е доводът за нищожност на акта поради липса на компетентност. Съдът правилно приложил чл. 172, ал. 1 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Обосновано приел, че актът е издаден при спазване на процедурните правила и материалните норми. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства, които заснемат дата, час и регистрационен номер на превозното средство, снимки са веществени доказателствени средства и позоваването на тях не е нарушение.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 30.12.2013 г., със Заповед № 4743, на основание чл. 33 от Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна кметът на Община Варна възложил на Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" правомощията по чл. 171, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и оправомощил служители, между които Диана Величкова Петкова, инспектор "Репатриране на моторни превозни средства" и Боян Петров Христов, инспектор "Администриране на репатрирани моторни превозни средства", да съставят актове за нарушение на чл. 171, т. 5 ЗДвП.

2. На 11.01.2014 г., със Заповед № 05, управителят на Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" възложил на служители на предприятието, между които Диана Величкова Петкова, инспектор "Репатриране на моторни превозни средства" и Боян Петров Христов, инспектор "Администриране на репатрирани моторни превозни средства", правомощията по чл. 171, т. 5 ЗДвП.

3. На 13.01.2014 г., около 15, 00 часа, при изпълнение на служебните си задължения, Христов установил паркиран лек автомобил марка "БМВ" на ул. "Генерал Колев" № 50 в активната пътна лента, в зоната на пътен знак "В-27" и указателна табела "Т-17" по начин, който пречи на останалите участници в движението.

4. Неправомерното паркиране било установено в констативен протокол № 0000000080 от 13.01.2014 г., съставен от Боян Петров Христов в присъствието на свидетели и десет броя снимки.

5. На 13.01.2014 г. Диана Петкова, инспектор "Репатриране на моторни превозни средства", издала акт № 0000000064, с който на основание чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП наложила принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че актът е и материално законосъобразен. Приел, че с действията си Христов нарушил чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като паркирал в зоната на пътен знак "В-27", но това не е достатъчно за налагане на принудителната мярка при условията на втората и третата хипотези. Христов обаче осъществил първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - паркирал в зоната на указателна табела "Т-17", поради което съдът направил извод за законосъобразност на наложената мярка и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от три порока - постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Доводите, които излага в подкрепа и на трите твърдяните отменителни основания са свързани с компетентността на органа и с фактическия състав на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Касаторът счита, че наложилият принудителната мярка орган не е компетентен, тъй като не е установено надлежно оправомощаване. Този довод не съответства на доказателствата по делото.

Съгласно чл. 99, ал. 1 и 3 ЗДвП общинският съвет определя райони, пътища или части от пътища за зони за платено или безплатно паркиране в определени часове на денонощието, както и определя такса за това паркиране. А съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП собствениците на пътя могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик.

В изпълнение на тези законови правомощия Общинският съвет Варна приел Наредба за организация на движението на територията на Община Варна (Наредбата). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Наредбата оперативната дейност по принудително преместване на пътни превозни средства на територията на община Варна се организира и осъществява от Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона". Така установената нормативна уредба безспорно определя общинското предприятие като компетентно да извърша дейността по принудително преместване на неправилно спрени пътни превозни средства.

С оглед на това не е необходимо по делото ответникът да доказва надлежно учредяването, предмета на дейност и устройствените актове на общинското предприятие. Наред с това следва да се посочи, че информацията, която касаторът твърди, че не е доказана по делото е публично достъпна в търговския регистър и съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър съдът, като държавен орган, няма право да изисква доказването на обстоятелства, които са вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в него. Що се отнася до довода на касатора, че общинското предприятие се управлявало от директор не от управител, първо, това на съответства на доказателствата по делото, и второ, е ирелевантно за предмета на спора.

Освен установения предмет на дейност на общинското предприятие нормативна уредба регламентира и възможност за определяне на конкретни лица, които да извършват установяване на нарушенията и налагане на принудителни административни мерки. Съгласно чл. 33, ал. 3 от Наредбата контролът по спазване на правилата за паркиране и дейността по принудително премествана на неправилно паркирани пътни превозни средства може да се осъществява и от служби за контрол, определени от кмета на общината.

От доказателствата по делото е видно, че в изпълнение на нормативно определените си правомощия кметът на Община Варна, със Заповед № 4743 от 30.12.2013 г., определил конкретни длъжностни лица от Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" да издават актове и да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Между тях безспорно е и органът, установил нарушението, и органът, наложил оспорената мярка.

Видно от изложеното процесната принудителна мярка е наложена от компетентен орган и довода на касатора за липса на компетентност е неоснователен.

Другият довод на касатора за неправилност на съдебното решение е свързан с установяването на фактическия състав на приложимата правна норма. Както правилно сочи в мотивите си съдът разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три хипотези, при които е допустимо налагането на принудителната мярка. Какво показват фактите по делото? Отнасят ли се те към някоя от хипотезите и ако да, то към коя?

Преди всичко следва да се посочи, че фактите по делото са установени с надлежни доказателствени средства. Както сочи и прокурорът в заключението си, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП изготвените с технически средства, заснемащи или записващи датата, точния час и регистрационния номер на превозното средство, снимки са веществени доказателствени средства и надлежно установяват нарушението. В случая по делото, освен съставените констативен протокол и акт, са представени и надлежно изготвени десет броя снимки, които точно установяват местонахождението на паркирания автомобил. Касаторът не е оборил извършеното от органа пълно и главно доказване, поради което съдът счита, че първоинстанционният съд правилно установил, че процесният автомобил е бил паркиран в зоната на знак "Т-17" - указателна табела с надпис "Зона контролирана от техн. средство тип "Паяк"". Този факт е достатъчен, за да е осъществен фактическият състав на първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б". С оглед на това изводът на съда за материална законосъобразност на наложената принудителна мярка е правилен.

Освен, че е налице първата хипотеза от приложения по делото снимков материал е видно, че автомобилът бил паркиран в зоната и на знак "В-27" - забранени престоят и паркирането, на активната лента на пътното платно и създава опасност за преминаването на другите участници в движението. Следователно с начина на паркиране касаторът безспорно осъществил състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Но този факт не е достатъчен, както правилно приел и съдът, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. За да е налице втората или третата хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП не е достатъчно превозното средство да е паркирано в зоната на знак "В-27", необходимо е това да е по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници. Такива обстоятелства не се твърдят нито в констативния протокол, нито в акта.

Но факта, че установения начин на паркиране не попада под фактическия състав на втората и третата хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е ирелевантен за законосъобразността на наложената принудителна мярка, тъй като нормата не регламентира трите хипотези при условията на кумулативност, а на алтернативност - доказването на едната от тях е достатъчно за законосъобразното налагане на мярката.

Ирелевантен за законосъобразността на наложената принудителна мярка е и факта, че за нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на касатора не е съставен акт за установяване на административно нарушение от контролните органи. Целта на административното наказание и на принудителната мярка са различни, макар и да могат да бъдат породени от едно правонарушение. Административното наказание цели да бъде наказан нарушителят, докато принудителната мярка цели да се преустановят вредните последици от нарушението. Поради това факта, че на Христов не е съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и не му е наложено административно наказание е неотносим към законосъобразността на наложената му принудителна административна мярка, както правилно приел и съдът.

Що се отнася до довода на касатора досежно Инструкцията за работа на дейност "Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани" действително инструкцията е неприложима в случая, тъй като е утвърдена от кмета с негова Заповед № 0082 от 16.01.2014 г., т. е. след налагане на процесната мярка. Но съдът не се позовал на инструкцията, за да е налице противоречие на решението с материалния закон, поради което доводът е неоснователен.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните по делото факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон и в хода на съдебното производство не допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това решението му е правилно. При извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд