Решение № 5669 от 10.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Симов срещу Решение 5513/30.09.2021 г. Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 2268/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Симов срещу Заповед ЧР-СП-801/27.06.2019 г. на председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ, Агенцията) и Г. Симов е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че е налице реално съкращаване на длъжността заемана от него и излага подробни съображения, че длъжността, която е заемал, като система от функции, задължения и изисквания, е запазена. Сочи, че съдът неправилно е приел, че обжалваната заповед и извършеното съкращаване на длъжността му съответства на целта на закона. Не били обсъдени и доводите му относно осъществени при издаване на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени Заповед ЧР-СП-801/27.06.2019 г. на председателя на УС на АПИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмена защита и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Кожухарова. Ответникът по касация Председателят на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Семерджиев и юрк. Кечева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Настоящото касационно производство е второ, след като с решение 2771/01.03.2021 г. по адм. дело 11557/2020 г. на ВАС, пето отделение, е отменено решение 4765/01.09.2020 г. по адм. дело 8499/2019 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане, при съобразяване на дадените от касационната инстанция указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция е дала указания за събиране на доказателства и извършване на съпоставка по отношение на функциите на длъжностите главен инспектор и инспектор. След връщане на делото първоинстанционният съд, в производство по чл. 226 АПК, е изпълнил дадените му от касационната инстанция указания и е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които е установил релевантната фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата е приел, че оспорваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл., в съответствие с материалния закон и целта на закона. В тази връзка е изложил съображения, че видно от утвърденото длъжностно разписание има промяна на длъжностите в отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, като е намален броят на длъжностите главен инспектор в отдела, като от 12 те са станали 8. Въвеждат се 4 бройки за длъжността инспектор от 01.07.2019 г., които преди това не е имало в отдела. След анализ на длъжностните характеристики за длъжностите главен инспектор и инспектор, и кредитирайки приетата съдебно-икономическа експертиза, е приел, че функциите и преките задължения на длъжностите главен инспектор и инспектор, както и изискванията за заемането им се различават съществено, макар областите на дейност да са сходни. Извел е извод, че длъжността заемана от Г. Симов, макар да е запазена като наименование в новото утвърдено длъжностно разписание, реално е съкратена, тъй като е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение и длъжността не съществува като система от функции, задължения и изисквания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед ЧР-СП-801/27.06.2019 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Г. Симов на длъжност главен инспектор в отдел Контрол по републиканската пътна мрежа на Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол, с ранг ІІ младши, считано от 01.07.2019 г. Решаващият съд е установил коректно фактическата обстановка по спора и при правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, които се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Обжалваното съдебно решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изводите му са базирани на правилен анализа на събраните по делото доказателства. Съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изпълнил е дадените от касационната инстанция указания, като е събрал относимите доказателства, които е обсъдил. Доводи за допуснати нарушения относно изпълнение на дадените указания не са наведени в касационната жалба. Неоснователно като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи необсъждането от страна на съда на наведени от жалбоподателя доводи и съображения, относно допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото това не би довело до друг правен резултат. Неоснователно е твърдението на касатора, че към момента на вземане на решението, УС на АПИ не е имал законен състав, поради което и доколкото решение по Протокол 22515/27.06.2019 г. е взето от незаконен състав председател, член и секретар, то оспорената заповед се явява незаконно издадена на нищожно основание. Съгласно чл. 21а, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата (ЗП) Агенцията се ръководи от управителен съвет. Управителният съвет се състои от председател и двама членове, които са с подходяща квалификация и професионален опит в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на пътната инфраструктура или в управлението на публични и корпоративни структури. Разпоредбата на чл. 21в, ал. 1 и 2 ЗП регламентират правомощията на УС. В ал. 3 на същия член е посочено, че Управителният съвет взема решения с мнозинство от неговите членове. В закона не са регламентирани изрично изисквания за кворум, при наличието на който може валидно да функционира УС. Изисквания са налице само към начина на вземане на решение с мнозинство от неговите членове, т. е. мнозинството се формира от членовете на съвета, не от присъстващите на съответното заседание, което фактически определя и изискването за кворум. С оглед на това когато двама присъстващи на заседанието членове на съвета, постигнат съгласие по даден проект на решение, тъй като те представляват мнозинството от членовете на състава, решението ще бъде валидно. В този смисъл е Решение 2323 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. дело 6398/2018 г. В случая решението по Протокол 22515/19 от 27.06.2019 г. е взето на заседание, на което са присъствали двама от тримата членове на съвета и решението е взето с мнозинство от членовете на съвета, в съответствие с чл. 21в, ал. 3 ЗП. Присъствалия на заседанието секретар не е упражнил функции на член на съвета. Неоснователно е и твърдението, че председателя на УС на АПИ е утвърдил новото длъжностно разписание по възлагане от страна на УС, което опорочавало неговата автономна преценка. Съобразно изискването на чл. 11, ал. 2, т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция Пътна инфраструктура длъжностното разписание от 01.07.2019 г. е утвърдено от председателя на УС на АПИ, съобразно приетото от УС на АПИ предложение. В решението по Протокол 22515/19 от 27.06.2019 г. е посочено, че се възлага на председателя на УС да подпише длъжностното разписание, но това не води до незаконосъобразност на утвърденото длъжностно разписание. Законовото изискване е за утвърждаване на длъжностното разписание от председателя на УС на АПИ по предложение на УС на АПИ, което в случая е спазено. Решението съответства на материалния закон. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че длъжностите главен инспектор в отдел Контрол по републиканската пътна мрежа на Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол са намалени от 12 на 8, като са предвидени 4 нови щатни бройки за длъжността инспектор. Следователно осъществена е първата предпоставка за изпълнение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При съпоставка на длъжностните характеристики на длъжностите главен инспектор и инспектор се установява, че същите се различават като система от функции, задължения и изисквания, като това се потвърждава и от приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза, която правилно е кредитирана от съда. За длъжността главен инспектор са присъщи контролните функции и задачи. Основната цел на длъжността, в длъжностната характеристика е формулирана по следния начин: Главният инспектор отговаря за дейностите, свързани с контрол на транспортните средства, извършващи движение във вътрешността на страната по отношение на общо тегло, осови натоварвания и габаритни размери; контрол на таксите за ползване на пътната инфраструктура по време /винетни такси/ от транспортни средства и таксите за превишаване на максимално допустимите стойности за тегло и габарити на ППС; контрол на дейността по специалното ползване на републиканските пътища. Преките задължения на служителя са свързани с основната цел на длъжността - упражняването на контролни функции. В длъжностната характеристика за длъжността инспектор, утвърдена на 06.06.2019 г. основната цел е: Отговаря за дейностите свързани със събирането, обработването и систематизирането на информацията свързана с контрола на транспортните средства, извършващи движение във вътрешността на страната по отношение на общо тегло, осови натоварвания и габаритни размери и дейността по специалното ползване на републиканските пътища. Преките задължения на служителя са свързани с основната цел на длъжността, която не е свързана с упражняването на контролни функции. Следва да се отбележи и, че в Класификатора на длъжностите в администрацията двете длъжности са на различно ниво и имат различно нормативно очертани професионални задачи и с конкретния случай тези обстоятелства са съобразени в съдържанието на длъжностните характеристики. Сравнението и анализът на присъщите характеристики на длъжностите главен инспектор и инспектор показва, че не е налице сходство във възложените функции, задачи и цели, обуславящо извод за извършена формална трансформация от органа по назначаване при запазване на функционалното съдържание на длъжността главен инспектор. Няма припокриване на функции и задачи на новоразкритата длъжност инспектор с длъжността заемана от г-н Симов. Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводите на първоинстанционния съд, че е налице фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл са правилни и се подкрепят от събраните доказателства. Доводите в касационната жалба, че функциите, задачите и целите на длъжността заемана от касационния жалбоподател са запазени в новата длъжност инспектор са неоснователни. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е постановена при различни фактически установявания. Съобразно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая в обжалваното решение липсват фактически установявани, както в цитираното в касационната жалба решение, поради което не може да се приеме, че с влязло в сила решение на ВАС е установено припокриването на съкратената длъжност главен инспектор и новата длъжност инспектор като система от функции, задължения и изисквания. Отделно от това решението е постановено по отношение на друго лице и друг административен акт и чл. 177 АПК е неприложим. Следва да се отбележи, че по аналогични случаи са налице и други решения на ВАС - Решение 10953/11.08.2020 г. по адм. дело 3995/2020 г., Решение 3447/05.03.2020 г. по адм. дело 1012/2020 г., в които е прието, че е налице съкращаване на длъжността. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените касационни основания. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи. Съдът в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя същото в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение