Решение № 697 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 897/2009 г.

Решение № 697 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 897/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по допустимата молба на А. С. К. и М. С. К. и двамата от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 25/23.06.2006 г. по гр. дело № 763/2005 г. на Смолянски районен съд, което е оставено в сила от въззивната и касационни инстанции, съгласно постановените от тях съдебни актове по гр. дело № 394/2006 г. на Смолянски окръжен съд и по гр. дело № 4131/2007 г. на ВКС на РБ. В подкрепа на твърдението си за наличие на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителите представят удостоверение с изх. № 4/25.06.2009 г. на Община С.. О. по молбата за отмяна К. В. К. от с. Ш., обл. Смолян и М. Д. Ч. от гр. С. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. Касационният съд обсъди доводите на молителите за отмяна на влязлото в сила решение, с което е уважен установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по отношение на тях и констатира отсъствие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните съображения: представеното удостоверение № 4/25.06.2009 г. е ново доказателство, защото е издадено след влизане на решението в сила, но не е от съществено значение за делото, защото установеното в него обстоятелство, че местността "И" и местността "М" са две различни местности в землището на с. Г. е изследвано и потвърдено от заключението на техническата експертиза на в. л. инж. П скицата към него. Последната е установила, че м. "И" е общото название на местността, а местността "М" се използва за разположените в близост на църквата имоти. Съдържанието на недопустимо оспореното за първи път в настоящата инстанция удостоверение № 42/2005 г. на К. с. Г. се потвърждава от установеното вече обстоятелство пред първоинстанционния съд, съгласно заключението на техническата експертиза. Съдържанието на представеното с молбата за отмяна удостоверение № 4/2009 г. не предлага друга, различна информация, която да не е била известна на молителите, защото не е ново обстоятелство, което е от значение за делото. Представените други писмени доказателства, с писмената защита на молителите са недопустими за обсъждане, тъй като по отношение на тях отсъства точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна молбата за отмяна, която остави без уважение и присъди в тежест на молителите направените от ответниците разноски за настоящото производство, в размер на 180 лева, затова