Решение № 128 от 6.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002101817/2024 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 39/ 08.07.2021 г. по гр.д.№ 406/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Пирдопски районен съд от 14.04.2021 г. по гр.д.№ 273 /2020 г. и по този начин са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Б. против „Ер ликид България“ ЕООД, гр.Пирдоп, искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 ал.1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 19/ 21.05.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър покупки/ продажби“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер 32 480, 40 лева за период 28.05.-28.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска. Молителката основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения за наличие на нововъзникнало обстоятелство – вписване в „официалния“ регистър на НОИ, извършено на 11.05.2023 г. – и на новосъздадено писмено доказателство /справка за това вписване/. По–конкретно според нея по отношение на „Ер ликид България“ ЕООД били издадени задължителни предписания от инспектор в ТП на НОИ София – област за упражняване на правата на И. Б. като осигурено лице за периода 27.05.2020 г. – 27.06.2020 г. Тези предписания били оспорени от „Ер ликид България“ ЕООД по съдебен ред, но оспорването било отхвърлено с влязло в сила решение на Административен съд София - област по адм.д.№ 10 /2023 г. Въз основа на това решение в официалния регистър на НОИ било отразено обстоятелството, че на 27.05.2020 г. И. Б. е била в отпуск поради временна неработоспособност и затова й се дължи обезщетение. С влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 39/ 08.07.2021 г. по гр.д.№ 406/ 2021 г. обаче исковете и за отмяна на уволнение, за възстановяване на заемната длъжност и за заплащане на обезщетение били отхвърлени с решаващ мотив, че на 27.05.2020 г. И. Б. не била започнала ползването на разрешен й отпуск поради временна неработоспособност. Това ново обстоятелство, удостоверено в новосъздадено писмено доказателство, според молителката дава основание влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответната страна „Ер ликид България“ ЕООД оспорва молбата като поддържа, че молителката е изложила единствено твърдения за разрешаване на данъчно-осигурителен спор между страните по делото. Това бил въпрос, който няма нищо общо с трудовия спор, разрешен с влязлото в сила решение. Претендира, че няма основание за отмяна на влязлото в сила решение и моли молбата да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд намира, че подадената молба е допустима, но неоснователна. Исковото производство по гр.д.№ 273/ 2020 г. на Пирдопски районен съд е образувано въз основа на молба, подадена на 27.07.2020 г. от пълномощник на ищцата И. М. Б. против „Ер ликид България“ ЕООД, предявени са искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б., извършено със заповед № 19/ 21.05.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър покупки/ продажби“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер 32 480, 40 лева. С решение от 14.04.2021 г. съдът отхвърлил исковете. По жалба на ищцата срещу това решение е образувано пред Софийски окръжен съд гр.д.№ 406/ 2021 г., по което е издадено решението, чиято отмяна се претендира в настоящето производство. С него обжалваният акт на първоинстанционния съд е потвърден по следните съображения: ищцата е заемала при ответника по силата на трудов договор № 199/ 27.02.2019 г. длъжността “Мениджър покупки/Продажби“; тази длъжност била единствена в предприятието на ответника; на 7 май 2020 г. ищцата изпратила писмо на работодателя, с което оттеглила намерението си да подаде официално предизвестие на основание чл.326 ал.4 КТ и поискала обезщетение в размер на 12 брутни заплати при прекратяване на договора; на 27.05.2020 г. ищцата била на работното си място, разменила мейл – кореспонденция с представляващия работодателя и на същата дата била уволнена поради съкращаване на щата. Съдът отхвърлил довода на ищцата, че уволнението е незаконно, тъй като тя се е ползвала към момента на извършването му от закрилата на чл.333 ал.1 т.3 КТ, като посочил, че тази закрила важи само ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом ищцата е била на работа на 27.05.2020 г. - датата на издаване на болничния лист и не се отзовала на поканата на работодателя да представи доказателства с оглед евентуална закрила по чл.333 КТ, тя не се ползвала от закрила при уволнение. На 21.10.2022 г. контролен орган на ТП на НОИ София-окръг издал до „Ер ликид България“ ЕООД задължителни предписания да подаде коректни данни за работните дни на И. Б. за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. и да представи данни с удостоверение Приложение № 9 по болничен лист № Е20201367673 за период 27.05.2020 г. – 27.06.2020 г. Работодателят оспорил това предписание първо по административен, а после и по съдебен ред, но с влязло в сила решение на Административен съд София - област по адм.д.№ 10 /2023 г. оспорването било отхвърлено. Съдът намерил за безспорно, че за сметка на работодателя на молителката е изплатено обезщетение по реда на чл.222 КТ за периода 28.05.2020 - 26.06.2021. Посочил, че към датата на възникване на осигурителния риск временна неработоспособност по болничен лист № Е20201367673 И. Б. е имала качеството осигурено лице, защото трудовият й договор е прекратен на 27.05.2020 г. в края на работния ден, но считано от следващия ден - от 28.05.2020 г. Следователно тя е имала право на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20201367673 за периода от 27.05.2020 г. до 27.06.2020 г. Въз основа на решението на административния съд в регистъра на НОИ е отразено, че за периода 27.05.2020 г- 27.06.2020 г. молителката е била временно неработоспособна. Видно от изложеното, твърдяното от молителката ново обстоятелство – вписване в регистъра на НОИ, че на 27.05.2020 г. е била временно неработоспособна – няма отношение към решаващите съображения на въззивния съд във влязлото в сила решение, според които И. Б. не се е ползвала от закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 КТ. Основанието, поради което тази закрила е счетена за неприложима, не е обстоятелството, че на дата 27.05.2020 г. ищцата не е била временно неработоспособна. Напротив, съдът е зачел издаденият болничен лист от посочената дата. Основанието, поради което е счел закрилата за неприложима, е обстоятелството, че на същата дата ищцата е била на работното си място и не е уведомила работодателя, че и е разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Това е причината, поради която тя не се ползва от закрила при извършеното уволнение и по отношение на тази причина каквито и да е записвания в регистъра на НОИ са ирелевантни. Още повече, че записът е извършен въз основа на съдебно решение, което единствено постановява, че за конкретната дата – 27.05.2020 г – И. Б. има право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност от работодателя. То не разрешава никакъв друг спор между страните. Поради това твърдяното от молителката ново обстоятелство не е „от съществено значение за делото“ по смисъла на т.1 от ал.1 чл.303 ГПК и не обуславя отмяната на влязлото в сила решение. Молбата следва да бъде отхвърлена, като ответната страна има право на разноските по делото. Същата е представила доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер 3 802, 12 лв с ДДС, а молителката е направила възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Съдът намира това възражение за основателно. Процесуалният представител на ответната страна е изготвил отговор срещу първоначалната и уточнителната молба и се е явил в съдебно заседание с продължителност пет минути. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, затова платеното възнаграждение е прекомерно с оглед обема извършената работа. Съдът счита, че с оглед този обем възнаграждение от 2 000 лв с ДДС е достатъчно, затова само тази сума следва да се присъди. По изложените съображения Върховният касационен съд