Решение № 13707 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 686/2015 г.

Решение № 13707 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 686/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Хасково, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 531 от 05.12.2014 г., постановено по административно дело № 665/2014 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед № 2363 от 16.09.2014 г., с която на Радко Калинов Пенев за нарушение на служебната дисциплина е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът - Радко Калинов Пенев, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение като му присъди разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба като счита, че решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на Административен съд - Хасково. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че органът не е изложил мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, както и не се е позовал на събрани и обсъдени данни за цялостното поведение на служителя по време на службата. Установил е също, че заповедта не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като твърдяното нарушение е останало неподкрепено от доказателствата по делото, поради което я е отменил. Решението е правилно. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В оспорената пред първоинстанционния съд заповед, дисциплинарно наказващият орган приема, че Пенев е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, като през времето от 22.09.2013 г. до 14.07.2014 г. не е предложил на началник на РУП - Харманли проект за наказателно постановление за налагане на административно наказание по ЗДвП, във връзка със съставения акт за установяване на административно нарушение № 168298/18.09.2013 г., не е предприел мерки за издаване в срока по чл. 52 от Закона за административните нарушения и наказания на наказателно постановлнеие № 1991/14.07.2014 г. по описа на РУП-Харманли, като по този начин е извършил забавено изпълнение на заповед, представляващо небрежност в служебната дейност. Предвид това описание в заповедта на възприетото от дисциплинарнонаказващия орган като извършено нарушение на служебната дисциплина, правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Обстоятелството, че в заповедта е посочочено, че при съставен АУАН, въпреки подадените сигнали от Гаранционния фонд не е съставено наказателно постановление в сроковете по ЗАНН не води до извод, че е налице конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението или са посочени конкретните служебни задължения, които са изпълнени небрежно от служителя. Правилно освен това първионстанционния съд приема, че от съдържанието на заповедта не се установява и коя конкретно заповед не е изпълнена от Пенев своевременно. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта е допуснато нарушение и на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като в нея не се съдържа обосновка за това как е определян вида и размера на наказанието, съобразено с конкретно извършено нарушение, настъпилите от него вредни последици, изложение на обстоятелствата, при които е извършено, както и оценка на цялостното поведение на служителя до момента. Не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на Пенев, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на нарушението. Неоснователно е твърдението на касатора, че в процесната заповед ясно е посочено фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание. Правилно в решението си първоинстанционният съд приема, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, изобщо не посочено с какъв акт на Пенев е вменено задължение да изготвя проекти на наказателни постановления, каквото нарушение се твърди, че е извършил. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 500.00 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3, чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение