Решение № 8975 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2011 г.

Решение № 8975 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитринка Владимирова Никлина срещу решение № 14304/25.11.2010 г., постановено по адм. дело № 13381/2009 г. на Върховния административен съд - пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2325/14.09.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови ново, с което да отмени заповедта. Ответникът чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Втора колегия, петчленен състав, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 281, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение състав на пето отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на Никлина против заповед № 2325/14.09.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е оставил без разглеждане искането й за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, като е прекратил производството в тази му част. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. От същите по безспорен начин е установено, че на 23.01.2009 г. Никлина, в качеството й на държавен експерт - длъжността, която е заемала до издаване на оспорената заповед, в дирекция "Фондове на ЕС за околна среда", отдел"Изпълнение на инвестиционни проекти с финансиране от ЕС и международни финансови институции" при МОСВ, е изготвила писмо до Инженера по проекта за намаляване на неустойката по договор за строителство на пречиствателна станция ПСОВ- гр. Балчик от 0.1 % на 0.03%, без изменението да е съгласувано с неин ръководител, и е представила писмото за подпис на министъра на околната среда и водите. Безспорно е било по делото, че промяната на първоначалните договорни условия може да стане с подписването на анекс между изпълнителя и възложителя, в лицето на министъра на околната среда и водите. Въпреки това обаче е било налице действие от страна на жалбоподателката, а именно изготвяне на проект за изменение към договора, представен пред компетентния да го подпише орган, чието съдържание е в ущърб на възложителя, защото предвижда по- неблагоприятни за него условия при евентуална забава. При това положение правилно първоинстанционния съд е приел, че с действията си Никлина не е спазила кръга на служебните си задължения, и е извършила дисциплинарно нарушение, като същевременно е нарушила и разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. По отношение на второто нарушение на служебните задължения, за което на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а именно неправомерното подписване от страна на Никлина на констативен акт-образец 15, първоинстанционният съд правилно е приел, че този документ е следвало да бъде подписан от възложителя по договора-министерството на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите или нарочно упълномощено от него лице. По делото не са били представени доказателства за такова упълномощаване, а твърдението на Никлина, че заповедта за определянето й за координатор по проекта е основание същата да подпише констативния акт е в противоречие със събраните по делото доказателства. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че и с това си действие касаторката грубо е нарушила служебните си задължения и изискванията на разпоредбата на чл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. По делото по безспорен начин е било установено, че макар и да е била отстранена като координатор по проекта с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите от 22.05.2009 г. Никлина е присъствала на месечната среща за напредъка на проекта, състояла се на 27 и 28 май в гр. Балчик, като е въвела в заблуждение присъстващите експерти, представяйки се за координатор по проекта. Следователно първоинстанционния съд правилно е приел, че касаторката е извършила описаните дисциплинарни нарушения, които са основания за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователен е и наведеният довод, че не са конкретизирани извършените от нея нарушения. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че заповедта съдържа препращане към протокола от проведеното заседание на дисциплинарния съвет, в което извършените нарушения са конкретизирани, като място, време и са посочени доказателствата, които ги установяват. Правилни са изводите на съда, че в случая е спазена предвидената в ЗДСл процедура относно налагане на дисциплинарното наказание. Същото е наложено от органа след изясняване на фактическата обстановка, образувано е било дисциплинарно производство в хода на което жалбоподателката е дала писмени обяснения и е била изслушана от наказващия орган. Неоснователни са наведените доводи, че този факт е останал неизяснен. Правилно в обжалваното решение е прието, че Никлина е изслушана от органа по назначението, преди налагане на дисциплинарното наказание, което е установено то събраните по делото гласни доказателства. Вярно е, че свидетелката Денева не е присъствала на изслушването, но същата установява, че на 11.09.2009 г., която дата е била предварително уточнена като такава за даване на устни обяснения, Никлина е била на разговор при министъра на околната среда и водите. Наведените доводи, че след като този факт не е установен с писмени доказателства същият е останал недоказан е неоснователен, тъй като законът не предвижда ограничения в начините на доказването му. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Правилно съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че акта е издаден от компетентния орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗДСл - министъра на околната среда и водите, в качеството му на орган по назначаването. Същият е в предписаната от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. От събраните доказателства безспорно е установено, че в случая фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед са били налице, при което правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Ето защо настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния съд, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав