Решение № 4377 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Медикъл хелп 2015 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез адвокат В. Минчева, против решение 246/27.09.2023 г., постановено по адм. дело 344/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът не е указал на ищеца, че за факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на оспореното решение, като се върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, евентуално, да се отмени решението и да се уважи исковата претенция и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Агенция за хората с увреждания, чрез юрисконсулт Б. Балашев, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения от Медикъл хелп 2015 ЕООД. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлен иска на Медикъл хелп 2015 ЕООД против Агенция за хората с увреждания /АХУ/ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) 31/0023-3878/03.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания, в размер на 830 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната на наказателното постановление до заплащането на сумата. От фактическа страна по делото е установено, че с НП 31/0023-3878/03.07.2018 г., на основание чл. 54а от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм. ДВ, бр. 105/18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), изпълнителният директор на АХУ е наложил имуществена санкция на Медикъл хелп 2015 ЕООД в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания. НП е обжалвано пред Районен съд София, който с решение 123515/23.05.2019 г., постановено по АНД 12372/2018 г. го е отменил. Решението на СРС е оставено в сила с решение 7473/02.12.2019 г., постановено по КАНД 9060/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Посочено е, че по делото на СРС е представен Договор за правна защита и съдействие 0167650/23.10.2018 г., сключен между Медикъл хелп 2015 ЕООД и адвокат В. Минчева, като в т. ІІ от него като предмет е вписано оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по АНД 12372/18 РС София, 111 с-в, а в т. ІІІ от договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 830 лева, без да е уточнено как е заплатена сумата дали в брой или по банков път. Съдът е констатирал, че адвокат В. Минчева е осъществила процесуално представителство по делото, но не са приложени доказателства за плащане на уговореното възнаграждение. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че по делото безспорно е доказано наличието на първия елемент за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменено по съдебен ред НП 31/0023-3878/03.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания. За недоказано е прието обаче настъпването на имуществена вреда за дружеството, изразяваща се в заплатения в размер на 830 лева адвокатски хонорар, защото по делото не са представени доказателства за реално плащане на посочената сума. Посочено е, че в приложения Договор за правна защита и съдействие не е отбелязан начинът на плащане на сумата. Като доказателства за плащането съдът не е приел приложеното към исковата молба копие на същия договор, в което копие в частта платена сума е вписан ръкописен текст Платено окончателно /реш./ на 02.12.19 г. 830 лв. и е положен подпис на адвокат Минкова. Въз основа на посоченото, АС - Русе приел, че исковата молба на Медикъл хелп 2015 ЕООД е неоснователна поради липса на втората кумулативна предпоставка не е доказано настъпването на имуществена вреда, на което и основание отхвърлил иска. Обжалваното решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че в пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, Медикъл хелп 2015 ЕООД е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 830 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Необоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано настъпването на вредите поради това, че не е доказано реално плащане на посочената в Договор за правна защита и съдействие 0167650/23.10.2018 г., сключен на между Медикъл хелп 2015 ЕООД и адвокат В. Минчева, сума от 830 лева. Действително, в приложения по делото на СРС договор не е посочен начинът на заплащане на адвокатския хонорар. Това обаче е сторено с представеното като доказателство копие на договора към исковата молба, в което е посочено, че уговореното възнаграждение е в размер на 830 лв., като е положен подпис на адвоката. Отделно от горното, с молба от 13.03.2024 г. процесуалният представител на дружеството е представила доказателства, свързани с регистрацията ѝ по ЗДДС и справка за дохода ѝ, във връзка с посочената регистрация. В справката за дохода Подробна справка за обороти от м. 10.2018 г. до м. 03.2020 г., под 15 е посочен клиент Медикъл хелп 2015 ЕООД, в графа Договор е посочено 167650 с дата 23.10.2018 г., като дата на плащане е посочена 02.12.2019 г. и сума 830 лева. При така установеното, настоящият състав счита, че дружеството безспорно е доказало плащането на адвокатското възнаграждение, независимо, че в приложения по делото на СРС екземпляр не е отбелязан начин на плащане. В закона не е предвидено, че още към момента на представяне на договор за правна защита следва да е уговорен начина на плащане, както и момента на плащане. Допълнително представения договор за правна защита и съдействие, с вписването за получаване на сумата в брой, има характер на разписка за заплащането на сумата в брой, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане. С оглед основателността на главния иск, основателна е и претенцията за присъждане на лихви. Същите се дължат в съответствие с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. 3/2004 г. Лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В процесния случай това е датата на влизане в сила на решението на АССГ - 02.12.2019 г. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Агенция за хората с увреждания да заплати на Медикъл хелп 2015 ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 830 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление 31/0023-3878/03.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите. Те са в общ размер на 542,50 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса пред АС - Русе, 480 лева заплатен адвокатски хонорар, видно и от приложения договор за правна защита и съдействие и 12,50 лева заплатена държавна такса пред ВАС. От страна на процесуалния представител на Агенция за хората с увреждания е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което настоящата инстанция счита за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в процесния случай е 400 лева, поради което адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева не е прекомерно. Не следва да бъде уважено искането на дружеството за присъждане на сумата от 50 лева, представляваща заплатена държавна такса пред АС - Русе, защото съгласно чл. 2а, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от юридическите лица се събира такса в размер на 25 лева. Именно това е и размерът, който следва да се присъди в полза на Медикъл хелп 2015 ЕООД, като за останалата част от сумата може да се иска възстановяване. Така в полза на Медикъл хелп 2015 ЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 517,50 лева за двете съдебни инстанции. Въз основа на изложеното, разноски в полза на Агенция за хората с увреждания не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение