Решение № 2685 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2008 г.

Решение № 2685 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2008 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолета Петрова Андонова от гр. София, чрез процесуален представител - адв. Тенев, против решение № 494 от 3.07.2008 г. по адм. дело № 1400/2008 г. на Административния съд - София - град. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Ответникът - кметът на СО - район "Слатина", не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Маргарита Стефанова Трифонова и Снежанка Любомирова Тошкова считат касационната жалба за основателна и молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Останалите заинтересовани страни не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Единственото относимо обстоятелство в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е наличието на фактическо застрояване на имота. В хода на делото е назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесният имот е застроен изцяло, с изграден летищен комплекс, в съответствие с влезлия в сила ЧЗРКП. Върховният административен съд - четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ Административният съд - София - град, е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка против Заповед № РД-09-396/11.12.2007 г. на кмета на СО - район "Слатина", с която е одобрено решение по преписка № 94-В-601 от 12.11.2007 г. за поземлен имот 327, к. л. 414 от стар кадастрален план от 1943 г. на с. Слатина, като е приета за застроена цялата площ от 2189 кв. метра. Съображенията на съда са били, че имотът е застроен изцяло - налице е изграден обект - летищен комплекс, който е в съответствие с влезлия в сила ЧЗРКП. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани всички относими за изхода на спора доказателства, с оглед на което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да обоснове своите изводи съдът се е позовал на неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Според заключението бивш имот № 327 съгласно ПУП на м. "Летищен комплекс" попада в кв. 2, УПИ IХ - за карго терминал и обслужване, като целият УПИ IХ е ограден с масивна ограда от бетонова основа и метални платна. Теренът, в който попада процесният имот, представлява част от озеленена площ и част от асфалтирана алея. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че алеята не е изчертана на скицата към заключението, тъй като това е извадка от регулационния план, а алеята най-вероятно е нанесена в кадастралния план. Освен това поради наличието на охрана, не е получило достъп до терена а е направило оглед отвън. Без да отчете тези допълнителни пояснения, съдът необосновано е приел, че имотът е изцяло застроен. В случая е останал неизяснен спорният по делото въпрос, а именно дали е налице фактическо застрояване върху бивш имот № 327. Това налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който чрез допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза да изясни градоустройствения статут на имота. На първо място, следва да се идентифицира неговото местоположение чрез изготвяне на комбинирана скица, на която да се изчертаят границите на целия УПИ IХ, както и на процесния имот № 327. По делото са налице данни, че имотът е зает в едната си част от асфалтова алея, а в останалата представлява озеленена площ. Това означава, че трябва да се установи конкретно каква част от имота е заета от алеята, тъй като в съдебно заседание вещото лице само е предположило, че са касае за около 20 кв. метра. По отношение на останалата част, определена като "озеленена площ", следва да се провери дали е проведено озеленяване или се касае за самонастанила се растителност. За целта са нужни специалните знания на вещо лице озеленител, което да определи дали теренът е моделиран и дали по него са извършвани мероприятия по вертикална планировка и озеленяване, защото само в този случай може да се приеме, че е реализирано мероприятие "озеленяване", съставляващо пречка площта да се счита за незастроена. Естеството на така формулираните задачи задължително включва и фактическа проверка на място, като при необходимост на вещото лице следва да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да му се осигури достъп до имота. По изложените съображения, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 12 и чл. 149, ал. 2 от ГПК, налице е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,