Решение № 777 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2018 г.

Решение № 777 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване. С Решение № 13/12.01.2018 г., постановено по административно дело № 860/2017 г., Административен съд – Пазарджик е отменил Решение № 1012-12-113 #1 от 20.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № ПР-2140-12-336 от 7.09.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик и е изпратил преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Пазарджик за решаване на въпроса за същество, съобразно указания за тълкуването и прилагането на закона. С решението е осъдено ТП на НОИ - Пазарджик да заплати на С. Площаков разноските по делото в размер на 310 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез старши юрисконсулт В. Спирова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, при редовно призоваване, касаторът не се представлява. Ответникът по касация, при редовно призоваване, също не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил Решение № 1012-12-113 #1 от 20.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ПР-2140-12-336 от 7.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР към ЗИДКСО на С. Площаков от [населено място]. Определяща за отказа е преценката на пенсионния орган, че времето, включващо се в периода на обучение на Площаков в Средно милиционерско училище- гр. Пазарджик от постъпването му там до навършването на пълнолетие, а именно: от 31.08.1988 г. до 3.10.1989 г., не следва да се зачита за осигурителен стаж. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е намерил за безспорно по делото обстоятелството, че със Заявление, вх. № 2113-12-731/16.05.2017 г., Площаков е поискал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, поради наличие на предвидените в закона предпоставки за отпускането й- осигурителен стаж към 31.12.2015 г. и липсата на изискване за достигане на определена възраст. Към датата на това заявление, жалбоподателят е бил на възраст 45 години, 7 месеца и 13 дни. Представил е оригинални документи за периода 3.10.1989 г. -31.12.2015 г., по които е определен общ стаж 26 години, 9 месеца и 7 дни, от които 25 години, 2 месеца и 9 дни прослужено време в структурите на МВР. Длъжностното лице е преценило, че за Площаков не е налице законово изискуемия към 31.12.2015 г. общ осигурителен стаж от 27 години, тъй като периодът, в който същият се е обучавал в СМУ "Ф. Е. Дзержински" в гр. Пазарджик, до навършването на пълнолетие на 3.10.1989 г. не може да се приеме за осигурителен стаж по чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. За такъв може да се зачете само стажът от 3.10.1989 г. до края на обучението-4.05.1991 г. Решаващият съд е приел, че пенсионният орган неправилно е приложил закона, основавайки своето решение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че органът не отчита правилно обстоятелството, че обучението на жалбоподателя започва на 31.08.1988 г. и завършва на 4.05.1991 г., т. е. при действието на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. Първоинстанционният съд e обосновал извод, съобразно който към процесния случай приложение намира нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, предвиждаща времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж и по този кодекс. Според действащите към момента на обучението на С. Площаков в СМУ разпоредби, за периода на обучението си първоначалният жалбоподател се е намирал на обучение, приравнено към редовна военна служба. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към тази правна уредба, включваща и разпоредбата на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, първоинстанционният съд е приел, че за периода от постъпването на С. Площаков в СМУ на 31.08.1988 г. до 3.10.1989 г., когато е навършил пълнолетие, действащата към този момент нормативна уредба му признава всички права на срочнослужещ в армията, включително и зачитането като трудов стаж на времето, прекарано в редовна военна служба. Изведено е, че процесното решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждането на пенсионния орган, с което е отказано да се признае за осигурителен стаж част от времето, през което Площаков е школник в СМУ "Е. Дзержински" – до навършването на пълнолетие, се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и следва да се отмени. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред акт и потвърденото със същия разпореждане. Решението на първоинстанционния съд се основава на необоснована преценка на събраните доказателства и е постановено при неправилно приложение и недопустимо разширително тълкуване на материалноправните норми на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (в редакцията му обн. ДВ. бр. 102 от 1967 г.) и на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Спорен от правна страна е въпросът, касаещ законосъобразността на отказа на пенсионния орган да зачете като осигурителен стаж за пенсия времето, през което Площаков е бил школник за периода от 31.08.1988 г. до 3.10.1989 г., респ. до навършване на пълнолетие. Съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им. Едновременно с това, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Действащите разпоредби относно зачитането на стаж при пенсиониране в периода от 31.08.1988 г. до 3.10.1989 г. (т. е. периода от датата, когато Площаков е постъпил на обучение в СМУ "Ф. Е. Дзержински", до датата, когато същият е навършил пълнолетие, са както следва: до 31.12.1999 г. е в сила Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), в който зачитането на трудов стаж е уредено в дял VIII "Зачитане на трудов стаж". Съгласно чл. 81, изр. 1 от ППЗП в редакцията, действала към процесния период (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), се зачита трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г., военната служба се регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 от ЗВВСНРБ установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочнослужещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.); е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.); срокът на редовната военна служба във Въоръжените сили на Народна република България и във войските на другите министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца. С Указ № 117 от 31.07.1972 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища се урежда възможност за създаване на средни военни училища, в които ще приемат младежи, завършили осми клас, не по-възрастни от 16 навършени години и младежи със средно образование, не по-възрастни от 21 навършени години (чл. 1, ал. 4). Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Указ № 117 сочи, че обучаващите се в сержантските (старшинските ) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията. Изложените правни норми водят до изводи в няколко насоки. От текста на чл. 9 от ЗВВСНРБ (отм.); е видно, че законът прави разграничение между понятията "действителна военна служба" и "редовна военна служба". Тези понятия не са равнозначни. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие (чл. 21 от ЗВВСНРБ - отм.) за срока, определен в чл. 24 от същия закон. В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 117 борави с понятието "действителна военна служба", а не "редовна военна служба". От друга страна, за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.); се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, т. е. периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Разпоредбата на чл. 3 от Указ № 117, съгласно която обучаващите се в сержантските (старшинските) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията, не означава, че учащите в тези училища отбиват същинска редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм.);. Неотносими са въпросите във връзка с получаваните от курсантите в средните военни училища суми, които са без характер на месечни заплати за положен труд с дължими и удържани осигурителни вноски. От своя страна нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76/1996 г.). Изменението е във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ, ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г. /, с който военната служба е разделена на кадрова и наборна. Едва в новата редакция на чл. 81 от ППЗП (отм.); е предвидено зачитането на трудов стаж при пенсиониране и на периоди от обучението на курсанти и школници като приравнени на наборната служба. Във връзка с това изменение е издадена заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ-468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време, с което е указано, че на кадровите военнослужещи, завършили военни училища до 28.02.1996 г. като курсанти и школници след навършване на пълнолетие, прослуженото от тях време до срока на наборната военна служба (редовна военна служба) в училищата, се зачита за трудов стаж от трета категория. Предвид обстоятелството, че ответникът по касация се е обучавал в СМУ в периода от 31.08.1988 г. до 4.05.1991 г., правилно периодът от навършването му на пълнолетие – от 3.10.1989 г. до 4.05.1991 г. е зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж от трета категория. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че и периодът от 31.08.1988 г., от постъпването на обучение в СМУ, до 3.10.1989 г., когато той е навършил пълнолетие, следва да се зачете като осигурителен стаж. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /в редакцията му обн. ДВ. бр. 102 от 1967 г./ и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО) и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на С. Площаков се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,