Решение № 10967 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2010 г.

Решение № 10967 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Величка Костова Петрова от гр. Бургас, против Решение по т. 16.1 от Протокол № 33/16.10.2010 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 314, ал. 3, вр. чл. 307, ал. 4, т. 5 и чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), за неизпълнение на други служебни задължения, й е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, ангажира становище и писмени бележки за неоснователност на жалбата. След като прецени представените с административната преписка доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение по т. 16.1 от Протокол № 33/16.10.2010 г. на ВСС, с 21 гласа "за" и 1 "въздържал се", е потвърдено наложеното със Заповед № ЛС-96/30.07.2010 г. на Калина Чапкънова-Кючукова - административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Бургас дисциплинарно наказание "порицание" на Величка Костова Петрова, прокурор в Окръжна прокуратура гр. Бургас, на основание чл. 314, ал. 3, вр. чл. 307, ал. 4, т. 5 и чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, за неизпълнение на други служебни задължения. За да постанови оспореното решение ВСС е приел, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е извършило посочените в Заповед № ЛС-96/30.07.2010 г. нарушения, а именно: като наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № ЗМ-226/2008 г. не е упражнила ефективен контрол за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения от закона срок - за периода 06.09. до 12.11.2009 г. не са извършени никакви процесуално-следствени действия, с което не е изпълнила задълженията си по чл. 196, ал. 2 от НПК. Изложени са мотиви, че нарушенията се изразяват и в това, че като наблюдаващ прокурор Величка Петрова (неправилно в извлечението от стенографския протокол е посочено прокурор Димитрова, вместо Петрова, л. 9, 10, 11) не е предприела посочените в НПК действия по отношение на взетите в досъдебното производство мерки за неотклонение спрямо обвиняемия по делото, с което не е изпълнила изискванията на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 4 от НПК и чл. 61, ал. 5 от НПК. Крайният извод на административнонаказващия орган е, че с поведението си прокурор Петрова (Димитрова) е извършила действия, които представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, а наложеното от административния ръководител дисциплинарно наказание отговаря на тежестта на нарушението, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено. Видно от направените обсъждания, Петър Стоянов, представител на дисциплинарната комисия, л. 9 - е изразил становище, с което поддържа предложеното от дисциплинарния състав наказание и е изразил мнение по работата на прокурор Петрова относно дела, който не са предмет на Заповед № ЛС-96/30.07.2010 г. ВСС е дисциплинарнонаказващ орган и в неговите правомощия е да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова. По делото е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дисциплинарното наказание е наложено въз основа на неясни критерии, без да са изследвани и взети предвид всички относими за ангажиране на дисциплинарната отговорност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице факти, поради което дисциплинарното нарушение с неговите елементи: деяние, резултат, причинно-следствена връзка между деянието и резултата, и елемента вина не са доказани. На следващо място, чл. 309 от ЗСВ предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. В случая събраните по делото доказателства обосновават извода, че наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение, а обжалваното решение на ВСС е постановено в нарушение на материалния закон. Обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. Кръгът на тези задължения - по движението и приключването на преписките и сроковете за това, са визирани в процесуалния закон, в случая НПК. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Изводът се потвърждава от разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, съгласно която съдиите и прокурорите отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, съответно по чл. 210, т. 1 и чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от същия закон, които задължения не са включени в решаващата им дейност - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на прокурора по чл. 196 от НПК. Дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона не може да бъде обект на дисциплинарно преследване, тъй като не е следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение